Решение № 3427 от 10.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3427 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100513659 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗД „Б.И.“ АД срещу решение от 03.11.2023 г. по гр.д. №13929/2023 г. на Софийския районен съд, 144 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Й. Й. М. осъдителен иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 КЗ за сумата от 886,30 лв., представляваща изплатеното от жалбоподателя застрахователно обезщетение по щета с №1710012339 и застраховка ‚Гражданска отговорност“ с полица с №BG/02/116002699154 във връзка със случило се на 09.04.2017 г. на територията на с. Алтимир, на ул.„ **** ПТП с материални щети по къща на дом №106 и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба –29.09.2022 г. до пълното изплащане на дължимите суми.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, тъй като съдът неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съдът въобще не е обсъдил твърденията им, че ответникът е бил неправоспособен водач. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Й. Й. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно. При осъществената дължима 1 служебна проверка въззивният съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради следните съображения:

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба /чл.127 ГПК/. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум са определящи да вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Както е посочено в решение №389/13.05.2015 г. по гр.д. №6626/2013 г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, правомощието на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, с оглед нормата на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК, следва да се съобрази с трайната практиката на ВКС, както и с дадените в т.1 и т.9 ППВС №1/10.11.1985 г. на ВС, т.4 ТР №1/17.07.2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР №2/29.02.2012 г. по т д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задължителни указания за съдилищата. В същите е прието, че основанието на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В разпоредбата на чл.500 КЗ са уредени хипотезите, при които застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има право на регрес срещу виновния водач за платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски.

В конкретния случай ищецът в исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, е посочил, че ответникът е бил неправоспособен към датата на процесното ПТП, т.е. касае се регресно вземане по чл.500 ал.2 КЗ срещу лице, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство, а не както неправилно СРС е приел и разгледал иск с правната квалификация по чл.500 ал.1 т.1 КЗ срещу лице, управлявало моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма . До недопустимо решение се е стигнало поради неразглеждане от първоинстанционния съд на заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава заявеното искане за присъждане на паричните вземания. Твърденията на ищеца в исковата молба за отговорността на ответника, както вече бе посочено по-горе, са за това, че е бил неправоспособен водач към датата на процесното ПТП, които факти не са били предмет на обсъждане с решението на СРС, който е обсъдил отговорността на ответника във връзка с управление на МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма , за каквато отговорност от страна на ищеца липсват каквито и да е твърдения в исковата молба, при което не е налице само неправилна правна квалификация, която би могла да бъде поправена от въззивния съд, като приеме, че е нарушен само материалния закон. Налице е недопустимост на решението, поради неправилна правна квалификация на исковете и необсъждане от първоинстанционния съд на правнорелевантните факти, поради което въззивният съд счита, че на основание чл.270 ал.3 изр.3 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на друг състав на СРС за произнасяне по действително предявения иск с правно основание чл.500 ал.2 КЗ, като новото разглеждане 2 следва да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото по чл.146 ГПК.

Настоящето въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 ГПК на разноските, а по аргумент от чл.294 ал.2 ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските в настоящето въззивно производство.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №18023 от 03.11.2023 г. по гр.д. №13929/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 144 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав на действително предявения иск с правно основание чл.500 ал.2 КЗ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3