Определение № 1130 от 07.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1130 гр. Благоевград, 07.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500980 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5443/08.06.2026г., подадена от А. И.

Ш., ЕГН **********, с адрес гр. П., чрез адв. П. Ж., със съдебен адрес гр. С., партер, срещу Определение № 431/29.05.2026г., постановено по гр.д. № 1531/2025 г. по описа на Районен съд – Петрич.

Обжалва се определение, с което съдът е отхвърлил молбата на жалбоподателя по реда на чл.248 ГПК да измени решението в частта на присъдените разноски. В жалбата се изтъква, че определеният от съда размер адвокатско възнаграждение е непазарен и несъответен на икономическата обстановка в страната. Жалбоподателят поддържа, че адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро не е прекомерен, обичаен като размер в практиката по дела със сходен материалния интерес и ниска фактическа и правна сложност. При тези аргументи се иска отмяна на обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на страната по реда на чл.248 ГПК и присъждане на изцяло на поискания размер за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна е постъпил отговор.

Жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, според които присъденият размер е съобразен с фактическата и правна сложност на 1 делото, със съдебната практика и събраните доказателства за вида на спора, интереса и свършената работа. Поддържа се лиса на основание за отмяна на обжалваното определение.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Производството по гр.д.№ 1531/2025г. по описа на РС Петрич е образувано по искова молба от А. И. Ш., с която срещу „Стик –Кредит“ АД е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., платена без основание по сключен между страните недействителен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1215278/29.11.2024г., ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането.

По делото е постановено Решение № 78/04.03.2026г., с което искът е уважен, а ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 124,71 евро разноски, от които 102,26 евро за адвокатско възнаграждение. В мотивите на решението съдът се е произнесъл по възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение и договореният размер от 400 /204,52 евро/ лева е намалил на 200 лева /102,26 евро/. Съдът се е позовал на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според което националният съд не е длъжен да прилага минималните размери, установени в Наредба № 1 за възнаграждението за адвокатска работа, ако установи че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Съдът е определил размера възнаграждение, като е съобразил действителната правна и фактическа сложност на делото и преценил, че не липсва такава. Извършена е преценка и на реално извършената от адвоката на ищеца работа изразяващо се в изготвена е искова молба, която, макар да е подробна, всъщност е ориентирана към възражение за недействителност на договора и произтичащото от това недължимо плащане на претендираната сума; проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на ищеца не е взел лично участие; събрани са единствено писмени доказателства и то в много малък обем; спорният предмет е имуществено притезателно право на изключително ниска материална стойност; разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има установена съдебна практика. Ето защо и разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение 2 подлежат на редуциране до сумата от 200 лв. (102,26 евро), която се явява справедлива и обоснована в случая.

В срока за обжалване на решението от ищеца А. И. Ш., чрез пълномощник е постъпила молба по чл.248 ГПК с искане за изменение на решението по разноските.

С обжалваното Определение № 431/29.05.2026г. съдът е оставил молбата без уважение с аналогични мотиви, с които е уважил възражението на ответника за прекомерност.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На основание чл.78, ал.1 вр. с ал.3 ГПК страните имат право на разноски – ищецът, съобразно уважената част и ответникът, съобразно отхвърлената част от исковете. Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано.

По въпроса за разноските има постановени решения на СЕС, които на основание чл.633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната и имат превес над националното законодателство.

В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски според правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите 3 членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални".

Според цитираните постановките на решението на СЕС, на което се позовава и жалбоподателят, е постановено, че във всички случаи съдът държи сметка и преценка дали претендираният размер разноски с оглед на конкретния случай съответстват на принципа за пропорционалност и справедливост съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие със действително извършената работа от пълномощника,т.е. за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение определящ е не само и единствено размера на заявения материален интерес и съдът не е длъжен да прилага минималните размери на адвокатските възнаграждение, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако прецени, че с оглед на конкретните особености на случая определеният размер разноски не може да бъде обосновано с преследване на „легитимни цели“ . В този смисъл е и формирана трайна практика на ВКС /определение № 50015 от 16.02.2024г. по т. д. №1908/2022г. на ВКС, I т. о., определение № 931 от 21.03.2025г. по т.д.

№ 2282/2024г. та ВКС, I т.о. и др./.

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл.32 ЗАдв. В тази насока и определение № 146/04.04.2022г. на ВКС по ч.т.д.№ 358/2022г., 2 т.о. и др.; определение № 1036/01.04.2025г. по ч.т.д.№ 296/25г. на ВКС, 2 т.о., ТК и др.Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия-обемът и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и 4 на двата критерия кумулативно, както и да се съобразят и допълнителни обстоятелства като правната и фактическа сложност на делото, с оглед и на вида на спора, на интереса на делото, на вида и количеството на извършената от адвоката работа.

От това следва извода, че при положение, че минималните размери на адвокатските възнаграждения се гарантирани с правна норма, не може да се приеме, че те са обосновани и справедливи и съответстват на целта на закона, щом се определят само от защитавания материален интерес. Във всички случаи следва да се държи сметка и за вида, обема и естеството на свършената работа.

При преценка в случая на горните два критерия и при съобразяване на задължителната и цитирана практика на СЕС по въпроса за определяне на справедливия и обоснован размер разноски за адвокатско възнаграждение, правилно съдът не е съобразил минималните размери по цитираната Наредба, която държи сметка само единствено на материалния интерес. Според установилата се съдебна практика размерите по тази Наредба могат да служат само за ориентир.

Съдът е определил такова възнаграждение, което държи сметка не само на заявения материален интерес, но и вида и предмета на делото, липсата на фактическа и правна сложност на спора, реално извършената работа – по изготвяне на искова молба, с която са упражнени класически институти на материалното и процесуално право, при проведено едно открито съдебно заседание без явяване на страната или пълномощникът й, при събрани само писмени доказателства и липсата на други усложнения от процесуално правна гледна точка. Извършената от адвоката работа се изчерпва с изготвяне на исковата молба и молба за даване ход на делото по спор, който не се отличава с фактическа и правна сложност, а определеният дължим размер възнаграждение за този обем работа съдът е присъдил в размер близо над четири пъти спрямо заявения материален интерес. Искането за присъждане на възнаграждение от осем пъти спрямо спорната сума е необосновано.

По тези съображения съдът намира, че при определяне на размера първоинстанционния съд е съобразил всички относими и обективно установени критерии. Присъденото е в размер, при който е постигнат баланс на материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, реално 5 извършената работа от пълномощника на ищеца и не е налице основание да бъде увеличено. При тези мотиви обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 431/29.05.2026 г., постановено по гр.д. № 1531/2025 г. по описа на Районен съд Петрич.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6