Решение № 1850 от 21.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1850 гр. Русе, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20254520103266 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание по чл.79 ЗЗД във вр. с чл.327 ТЗ.

Ищецът “Евро - Ойл” ООД гр. Русе, представляван от управителя Веселин Иванов Венков, чрез процесуалния си представител твърди, че имат трайни търговски отношения с ответника “Агро Финанс-Н” ЕООД, който купува от дружеството автомобилни масла, предварително заявени по вид и количество, срещу цена, посочена в издадени данъчни фактури. Във връзка с извършени доставки издал и предал за плащане на ответното дружество данъчни фактури: №№ 17625/08.03.2023г. на стойност 1547.52 лв с вкл. ДДС, 18666/15.11.2023г. на стойност 321.60 лв с вкл. ДДС, 19048/20.02.2024г. на стойност 3336.48 лв с вкл. ДДС и 19930/24.09.2024г. на стойност 1788.96 лв с вкл. ДДС, но по тези фактури няма извършено плащане. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата 6994.56 лв, представляваща общ сбор на дължимите суми по данъчни фактури №№ 17625/08.03.2023г., 18666/15.11.2023г., 19048/20.02.2024г. и 19930/24.09.2024г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът “Агро Финанс-Н” ЕООД гр. Русе, представляван от управителя Николай Йорданов Стоянов, чрез процесуалния си представител заявява становище за основателност на иска. Неплащането на задължението по посочените в исковата молба фактури се дължи на пропуск, но плащането на исковата сума вече е наредено. Моли съдът да постанови решение при признание на иска. При присъждане на разноските по делото моли съдът да уважи възражението им за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца и 1 да го намали. Цитира практика на ЕС по приложението на чл.78, ал.5 ГПК.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №2913/2025г. на Районен съд Русе.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Ответникът признава изцяло иска по чл.79 ЗЗД във вр. с чл.327 ТЗ за заплащане на сумата 6994.56 лв, представляваща общ сбор на дължимите суми по издадените фактури №№ 17625/08.03.2023г., 18666/15.11.2023г., 19048/20.02.2024г. и 19930/24.09.2024г. В т.см. са и изявленията му, отразени в протокола на съдебното заседание на 20.11.2025г.

Признанието на иска не може да бъде оттеглено и съдът следва да се произнесе с решение съобразно признанието – чл.237 ГПК.

При това положение, съгласно чл.237 ГПК, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен съобразно петитума на исковата молба, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата 6994.56 лв, представляваща общ сбор на дължимите суми по данъчни фактури №№ 17625/08.03.2023г., 18666/15.11.2023г., 19048/20.02.2024г. и 19930/24.09.2024г., заедно със законната лихва от предявяване на иска - 02.06.2025г. до окончателното изплащане.

От данните по приложеното ч. гр. дело №2913/2025г. се вижда, че Районен съд Русе е допуснал обезпечение на бъдещи обективно съединени искове с правно основание в чл.327 ТЗ на “Евро - Ойл” ООД срещу “Агро Финанс-Н” ЕООД с цена 6994.56 лв, представляваща неплатена продажна цена на стоки по фактури №№ 17625/08.03.2023г., 18666/15.11.2023г., 19048/20.02.2024г. и 19930/24.09.2024г., чрез налагане запор на банковите сметки на “Агро Финанс-Н” ЕООД в “Юробанк България” АД и “Банка ДСК” АД до размера на сумата 6994.56 лв и е издал обезпечителна заповед от 21.05.2025г. Настоящият иск е предявен в определения от съда едномесечен срок. Разноските по обезпечителното производство възлизат на 534 лв: 34 лв държавна такса и 500 лв адвокатско възнаграждение.

Направените разноски за образуване на изп. дело №635/2025г. на ЧСИ Венцислав Маринов, представляващи такса по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ - 96 лв и адвокатски хонорар - 500 лв (л.40) следва да се присъдят в изпълнителното производство, съгласно чл.434 във вр. с чл.79 ГПК. В т.см. съдът съобрази и определение №845/05.12.2011г. по ч. т. д. №648/2011г., ВКС, Т. К., I т.о. и определение №336/21.07.2016г. по ч. т. д. №874/2016г., ВКС, Т.

2

К., I т.о.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 1237.82 лв, от които 237.82 лв държавна такса и 1000 лв адвокатско възнаграждение, както и тези по обезпечителното производство в размер на 534 лв.

Възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответника е неоснователно.

Практиката на Върховния касационен съд, която се налага след Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и която настоящият състав споделя, изяснява, че с възражението по чл.78, ал.5 ГПК страната, предизвикала правния спор, поставя въпрос за обективните предели на своята деликтна, обективна по характер отговорност, като твърди, че насрещната страна съществено е надценила труда на своя адвокат. Приема се, че в упражнение на правомощията по чл.78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено/пряко мяра. Зачитайки решението от 25.01.2024г. на СЕС по делото С-438/22г., чието действие е ретроактивно, всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл.78, ал.5, in fine ГПК в установяване на причинно-следствената връзка, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Само тогава платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната страна, която не е положила дължимата грижа и уговореното в повече/пряко мярката на справедливия и разумен размер, остава в нейна тежест.

Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС подлежащото на възмездяване при условията на чл.78, ал.1 ГПК адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК, само поради факта, че производството не се е развило напълно, т.е. не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. В случаите на признание на иска преценката по чл.78, ал.5 ГПК не може да се основава на факта, че пълномощникът на ищеца не извършва други действия по делото, доколкото тази невъзможност е вследствие на поведението на ответната 3 страна, като противното би означавало да се приеме, че въз основа на собствените си действия, страната може да ограничи обема на отговорността си за вече направени от насрещната страна разноски, което е недопустимо.

Поради тази причина чл.78 ГПК не дава възможност на ответника да се освободи от задължението си или за част от него чрез собствени действия/бездействия, като само по себе си обстоятелството, че производството по делото е приключило с решение при признание на иска, не представлява самостоятелно основание за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК.

В своята практика Върховният касационен съд приема също, че от страната не може да се изисква да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В началото на производството пред съответната инстанция тя знае какъв е защитимият неин интерес по поставения за решаване пред съда спор, но от нея не следва да се изисква да прецени точно фактическата и правна сложност на делото, нито какви точно съдопроизводствени действия ще се наложи да извърши адвокатът. Проекция на така утвърдената практика е и изводът, че към сключения договор за правна защита е нормално да се очаква, че делото ще се развие и приключи пред съответната инстанция с решение по същество.

По изложените съображения съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца не е в размер, съществено надвишаващ обичайния и разумния за защитата по конкретните обезпечително и исково производство, и заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно високо.

Водим от горното и на основание чл.237 ГПК съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “Агро Финанс-Н” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Добри Немиров” №11, представлявано от управителя Николай Йорданов Стоянов, ЕИК 201548681 д а заплати на “Евро - Ойл” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Райко Даскалов” №29А, представлявано от управителя Веселин Иванов Венков , ЕИК 117591142, сумата 6994.56 лв, представляваща общ сбор на дължимите суми по данъчни фактури №№ 17625/08.03.2023г., 18666/15.11.2023г., 19048/20.02.2024г. и 4

19930/24.09.2024г., заедно със законната лихва от 02.06.2026г. до окончателното изплащане, 1237.82 лв разноски по делото, както и 534 лв разноски по ч. гр. дело №2913/2025г. на Районен съд гр. Русе.

Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5