Определение № 1910 от 13.02.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1910 гр. София, 13.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100108248 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 49307/03.08.2022 г. на „И.“ срещу Агенция по заетостта.

Ищецът твърди, че на 09.03.2017 г. с ответника е сключил договорно Споразумение ДОб-2-537 # 2/09.03.2017 г. за извършване на професионално обучение и обучение по ключови компетенции както следва: графичен дизайнер – 10 лица, офис мениджър – 10 лица, компютърен график – 10 лица, системен програмист – курсове за 12,12, 2 лица, както и икономист – 10 лица.

Ищецът е приел да извършва обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по приоритетна програма „Развитие на човешките ресурси“. На ответника са предоставени учебните графици, програмите за обучение, учебните предмети и занятия, общия брой часове, диапазон, място и дати на провеждане на обученията. Ищецът твърди да са проведени успешно обученията, като обучаемото лице заплащало 15% от стойността на обучението, а останалите 85% се дължали от Агенция по заетостта. Ищецът представил пред ответника искане за плащане на стойността на 85% ваучерите, но бил получен отказ на 22.11.2018 г., препращащ към уведомление за едностранно прекратяване на споразумението от 09.03.2017 г. Като причина за отказа ответникът сочел, че ищецът не е провел реално и качествено обучение, имало дублиране на часове от един същ преподавател. Приложени били констативни протоколи. Ищецът сочи, че мотивите за отказа били неоснователни, а евентуално налични недостатъци 1 били несъществени и не можели да обосноват отказ от изплащане на сумите.

По изложените съображения ищецът претендира на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 101362,50 лв. – дължимо възнаграждение на основание Споразумение ДОб-2-537 # 2/09.03.2017 г., както и законна лихва от предявяване на иска на 03.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Към исковата молба е приложено споразумение ДОб-2-537/05.03.2017 г. от което е видно, че същото е сключено на основание чл. 7, ал. 2 от ПМС №280/2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по приоритетна ос 1 по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Съгласно §1, т. 1 от ДР от ПМС №280/2015 г. „Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020г." е стратегически документ, който е рамка за усвояване на финансови средства, съфинансирани от Европейския социален фонд и националния бюджет за програмния период 2014-2020 г. при условията на осигурено финансира от Европейския социален фонд. Последният като източник на финансиране води до извод, че, възникналите правоотношения се уреждат от Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Законът регламентира националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), като такива са и средствата, предоставяни от Европейския социален фонд (чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ). Този тип договори са административни, поради което и породилите се от тях спорове следва да се разглеждат от административните съдилища (в този смисъл определение № 22/27.02.2018 г. по адм. д. № 3/2018 г., на ВАС и ВКС, 5-членен състав, определение № 381 от 13.08.2019 г., ч.т.д. №172/2019 г., I ТО на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 /ДВ, бр. 74 от 2016 г.; изм., бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд.

Подведомствеността на делата по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон, е предвидена и в разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК. Производството по предявения иск за реално изпълнение на договора /заплащане на възнаграждението за 2 осъщественото обучение срещу ваучери/ подлежи на разглеждане от Административен съд София – град (така Решение № 5014/10.02.2023 т. дело № 2004 по описа за 2021г., ВКС, ІІ Т.О.)

На съда е служебно известно и че с определение № 2740/04.11.2022 г. по ч.гр.дело № 2732/2022 г. на САС, ТО, 6 с-в, е потвърдено определение № 8329/29.08.2022 г. по гр. дело № 5530/2022 г. по иск на Сдружение „И.“ против Агенция по заетостта, по което е било образувано гр. дело № 5530/2022 г. на СГС, І-28 с-в и с което определение делото е изпратено за разглеждане пред АССГ. Настоящият съдебен състав възприема изложените мотиви, вкл. и в частта, с която се приема, че уговорката между страните споровете да се разглеждат по реда на ГПК е нищожна, като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 19ж, ал. 1 АПК, установяваща подведомствеността на споровете между страните по административни договори.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че евентуално надвнесена държавна такса в изпълнение на дадените от настоящия докладчик указания подлежи на връщане от съда, разглеждащ спора по същество (определение № 3 от 10.02.2021 г. по адм. д. № 10/2020 г., смесен 5 членен състав на ВАС).

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №8248/2022 г., по описа на СГС, I-15 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София – град.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3