Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 535 от 09.02.2026, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 157/2026
Вид
Определение № 535
Подписан
09.02.2026
В сила
20.02.2026
Състав
Пенка Костова

Цитирани разпоредби

  • чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 217, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл.57а, ал.3 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 535

Хасково, 09.02.2026 г.

Административният съд - Хасково - III състав, в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА като разгледа докладваното от съдията Пенка Костова административно дело № 157/2026 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл. 217, ал. 2, вр. ал. 1, т. 11 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на "ДРИМ -2020" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. Г. Г., против Заповед № УТ-597/22.12.2025г. на кмета на Община Хасково, с която на основание чл. 57а, ал.3, вр. ал.1, т.1 от ЗУТ е наредено премахването на рекламно съоръжение/надпис, поставено на задната фасада на сграда с идентификатор № ***, в [ПИ] по КК на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]. Към жалбата е приложено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт.

Съдът намира искането за допустимо, като направено от легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от индивидуалния административен акт. Искането е направено в срок и при изпълнение на предпоставката по чл. 166, ал. 2 АПК за висящност на производството по оспорване на Заповед № УТ-597/22.12.2025г. на кмета на Община Хасково. По същество намира същото за неоснователно.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, поради което и съгласно чл.217, ал.1, т.11 вр. ал.2 от ЗУТ жалбата срещу нея не спира изпълнението освен ако съдът разпореди друго. Следователно искането за спиране се разглежда по реда на чл. 166, ал.4 вл. ал.2 АПК. В производството по чл. 166, ал.2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл.166, ал.2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Това означава, че законодателят презумира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като постановява предварително изпълнение на всички заповеди, с които се разпорежда премахване на преместваеми обекти. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал.1 от АПК, при наличието, на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт.

Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, независимо дали предварителното изпълнение е по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги изключително сериозно въздейства върху правната сфера и съответно върху икономическия интерес на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение безспорно, дотолкова доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи разпорежда изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им е на жалбоподателя.

В случая жалбоподателят твърди, че премахването на рекламното съоръжение ще доведе до пряка и значителна имуществена вреда за дружеството, тъй като надписът не може да бъде демонтиран и монтиран повторно без съществени увреждания и допълнителни разходи, като се сочи и стойността на процесния надпис, която възлизала на 4500 евро без ДДС. В подкрепа на твърденията си представя и Експертно становище, изготвено от „Ракомс2“ООД, касаещ рекламния елемент. От същото се установява начинът и механизма на монтаж на рекламният елемент, както и че ориентировъчната пазарна стойност на изработка и монтаж при аналогично изпълнение ще възлезе на около 4500 евро без ДДС. Евентуалното настъпване на вреди в резултат на демонтиране на рекламното съобръжение не представлява само по себе си значителна или трудно поправима вреда, обосноваваща спирането на предварителното изпълнение на процесната заповед. Тези вреди, съобразно предвидения законодателен ред винаги подлежат на обещетяване в случай, че заповедта бъде отменена. Освен това процесният обект, разпореден за премахване, е рекламно съоръжение, което като преместваемо може да бъде демонтирано. Поради това за жалбоподателя не е налице интерес, равен по значимост на обществения, който да бъде защитен чрез спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Напротив, защитата на обществения интерес изисква съществуването на рекламни елементи да е според предназначението му, но и с налично разрешение за поставяне, а не само в частноправен интерес. Освен това представеното Експертно становище с прогнозна цена на рекламното съоръжение трудно би могло да бъде прието като ориентир за съответната му стойност, тъй като съобразно принципа на пазарния механизъм при наличие на пазара на достатъчно фирми развиващи такава дейност, биха могли да бъдат представени прогнозни оферти на много по-ниска стойност.

В заключение следва да се посочи, че твърденията в искането касаещи незаконосъобразността на заповедта са неотносими към релевантните по чл. 166, ал. 2 АПК обстоятелства.

По отношение на представените с молба вх. №10002/09.02.2026г. нови доказателства следва да бъде посочено, че същите са относими към искането на дружеството за издаване на разрешение за поставяне, но не и към искането за спиране на заповедта за премахване. Резонен в случая е и въпросът как рекламната табела с надпис на български език е поставена от дружеството без съответното за това разрешение за поставяне на РИЕ.

Поради изложеното съдът намира, че искателят не доказа наличието на значителни и трудно поправими вреди, които ще претърпи от допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповедта, поради което искането за спиране следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на "ДРИМ -2020" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. Г. Г., за спиране предварителното изпълнение на Заповед № УТ-597/22.12.2025г. на кмета на Община Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: