Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262986 от 12.05.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5599/2020
Вид
Решение № 262986
Подписан
12.05.2021
В сила
12.05.2021
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр.

София, 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д възивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА

КОРДОЛОВСКА мл. съдия МАРИЯ

МАЛОСЕЛСКА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска въззивно гражданско дело № 5599 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 41314 от 14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 37427 по описа за 2019 г. на СРС, Първо гражданско отделение, 33 състав, са уважени предявените от ищеца в първоинстанционното производство етажната собственост от адрес: гр. София, ул. „******, установителни искове, предявени по реда на чл.

422 ГПК, като е признато за установено, че ответницата Р.И.К. дължи на ищеца сумата от общо 2 132,33 лв., представляваща неизплатени суми за поддръжка и управление на етажната собственост за периода 01.11.2017 г. – 28.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /08.05.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.05.2019 г. по ч.гр.д. № 24950/2019 г. по описа на СРС, 33 състав.

Недоволна от постановеното решение, с което исковете срещу нея са уважени, останала ответницата в първоинстанционното производство К., предвид което в срока чл. 259, ал. 1 ГПК е подала въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и неправилно, тъй като било постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. От страна на ответницата в хода на първоинстанционното производство предявените претенции били изцяло оспорени с доводи за незаконосъобразност на проведеното на 11.06.2018 г. общо събрание на етажните собственици и нищожност на взетите на същото решения. Не били спазени императивните изисквания на закона, с оглед което взетите решения, като нищожни, не пораждали никакви последици. На следващо място счита, че ищецът не е доказал основателността на претенциите си – по делото не били представени документи, удостоверяващи начина на формиране на задължението - липсвали приемо-предавателни протоколи за извършените дейности, оферти, количествено-стойностни сметки за труда и вложените материали, за извършените ремонти, липсвали договори с газопреносните дружества. Искането до въззивния съд е да отмени решението и да отхвърли предявените срещу жалбоподателя искове и да присъди разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата оспорва същата с отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК, с който заявява, че в настоящото производство е недопустимо изследването на въпроса за законосъобразността на решения, взети от общото събрание на етажната собственост. Въззиваемият поддържа, че в хода на производството пред СРС е доказал основателността на претенциите си, в която връзка се позовава на взети от етажната собственост на проведени събрания решения, както и на обстоятелството, че именно етажната собственост е заплащала задълженията на ответницата за природен газ към дружеството доставчик. В проведеното пред въззивния съд на 23.02.2021 г. общо събрание, съдът по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК е допуснал уточнение в обстоятелствената част на исковата молба, като ищецът е пояснил, че фактурите за ползван за битови нужди природен газ се издавали на етажната собственост, а ответницата била задължена за част от общата сума, съобразно разпределение, представено към всяка фактура. От страна на етажната собственост била заплатена частта, дължима от ответницата, като в настоящото производство ищецът претендира и така заплатените от него за сметка на ответницата суми. Искането до въззивния съд е да потвърди обжалваното решение, както и да присъди разноски за настоящата съдебна инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от етажната собственост от адрес в гр. София, ул.

„******, с която са предявени установителни искове за сумата от общо 2132,33 лева, претендирани като дължими суми за управление, поддръжка, обновяване и ремонт на общите части, както и изплатени от етажната собственост задължения за газ на собствения на ответницата апартамент № 1 в етажната собственост, начислени за периода 01.11.2017 г. – 28.02.2019 г. Претендирано е и присъждане на законната лихва, считано от 08.05.2019 г. до изплащане на вземането. От изложените в хода на производството пред СРС фактически твърдения става ясно, че ищецът претендира сумата от 1805,29 лева, представляващи заплатени задължения на ответницата за газ за периода м.11.2017 г. – м.01.2019 г., сумата от 100 лева, дължими за поддръжка на етажната собственост за същия период, сумата от 10 лева – такси за управление на етажната собственост за периода м.01.2019 г. – м.02.2019 г., суми за ремонт и обновление в размер на 217,04 лева.

По делото от страна на ответницата не е оспорено обстоятелството, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, намираща се в режим на етажна собственост /апартамент № 1/.

По силата на взето на общо събрание на етажните собственици от етажната собственост, находяща се на посочения адрес, на което са били представени 83,33 % от етажната собственост, проведено на 14.03.2013 г., решение считано от м.03.2013 г. е определен нов размер на месечната вноска към етажната собственост за покриване на разходи в размер на 20 лева на апратамент на месец.

Видно е от представения и приет като писмено доказателство по делото протокол от това общо събрание, същият е подписан от ответницата К. в качеството й на собственик на апартамент № 1.

Видно от съдържанието на протокол № 2/2018 г. за проведено на 11.06.2018 г. общо събрание на етажната собственост, е взето решение бюджетът на ЕС да се формира от вноски на етажните собственици в размер на 25 лева на апартамент месечно, считано от 01.07.2018 г.

На 13.12.2018 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, на което по т. 3 от дневния ред е взето решение на етажните собственици да бъдат начислени вноски за ремонт на водостоци /улуци/ за месеците януари и февруари 2019 г. в размер на 100 лева месечно за всеки апартамент.

Установява се, че на 11.03.2019 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, на което е взето решение по т. 4 от дневния ред да бъдат начислени допълнителни вноски за ремонт на водостоци и улуци в размер на 50 лева за всеки апартамент. На същото събрание по т. 8 от дневния ред е взето решение за предприемане на действия по събиране на вземанията на етажната собственост от етажни собственици, в това число и собствениците на апартамент № 1. Взето е решение представляващият етажната собственост „О.в.“ ООД да предприеме действия в тази насока в това число и чрез предявяване на искове по съдебен ред. Съгласно приложение № 2 към протокола от това събрание ответницата К. дължи на етажната собственост за периода от 01.11.2017 г. до 28.02.2019 г. сумата от 2132,33 лева.

Във връзка с претенцията на ищеца за заплатена стойност на газ за битови нужди като задължения, които ответницата имала към доставчика на топлинни услуги, по делото са приети следните документи:

- фактура № **********/30.11.2017 г., издадена от „О.М.“ АД, с получател Етажната собственост с адрес гр. София, ул. „****** на стойност 1450 лева с включен ДДС. Видно от съдържанието на фактурата срокът за плащане на същата е 11.12.2017 г., като при просрочие се дължи неустойка в размер на 1/360 от законната лихва върху дължимата сума за всеки ден от забавата до окончателното плащане. Фактурата съдържа позоваване на общите условия /чл.

55.3/ за разпределение и снабдяване с природен газ на потребители за битови нужди при неплащане на сумата по фактурата в срок от 10 дни след падежа на задължението, газоподаването ще бъде прекратено. Към фактурата е издадена детайлна справка, от съдържанието на която се установява, че дължимата от К. за апартамент № 1 сума за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. е в размер на 227,40 лева;

- разписка за извършено на 18.12.2017 г. плащане на сумата по тази фактура на стойност 1453.26 лева, от които 2,82 лева – неустойки;

- фактура №

00020141715/28.02.2018 г., издадена от „О.М.“ АД, с получател Етажната собственост с адрес гр. София, ул. „****** на стойност 1942,84 лева с включен ДДС с падеж на плащане 12.03.2018 г., като при просрочие се дължи неустойка в размер на 1/360 от законната лихва върху дължимата сума за всеки ден от забавата до окончателното плащане. Към фактурата е издадена детайлна справка, от съдържанието на която се установява, че дължимата от К. за апартамент № 1 сума за периода 01.02.2018 г. – 28.02.2018 г. по тази фактура е в размер на 380,26 лева;

- разписка за извършено на 16.03.2018 г. плащане на сумата по тази фактура на стойност 1945 лева, от които 2,16 лева – неустойки;

- детайлна справка по фактура за отчететн период

01.03.2018 г. – 31.03.2018 г., съгласно която индивидуалното потребление на газ за апартамент № 1 от потребител Р.К. е на стойност 315,30 лева.;

- разписка за извършено на

18.04.2018 г. плащане на сума в размер на 2034,44 лева, заплатени в полза на „О.М.“ АД по фактура № 2165034 от 31.03.2018 г. за отчетен период 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г., видно от която сумата по издадената фактура е 1813,30 лева, като е начислена и неустойка в размер на 4,03 лева.;

- разписка за извършено на 15.01.2019 г. плащане на сума в размер на 2636,26 лева, заплатени в полза на „О.М.“ АД по фактура № 2397904/31.12.2018 г. за отчетен период 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г., видно от която сумата по издадената фактура е 2611,85 лева, като е начислена и неустойка в размер на 3,63 лева.;

- извлечение от електронна система за задълженията на собственика на апартамент № 1 за месец януари 2019 г., видно от което припадащата се част от сумата по фактурата за газ за м.декември 2018 г. е в размер на 371,65 лева.

- фактура № **********/31.01.2019 г., издадена от „О.М.“ АД, с получател Етажната собственост с адрес гр. София, ул. „****** на стойност 3163,68 лева с включен ДДС с падеж на плащане 11.02.2019 г., като при просрочие се дължи неустойка в размер на 1/360 от законната лихва върху дължимата сума за всеки ден от забавата до окончателното плащане. Към фактурата е издадена детайлна справка, от съдържанието на която се установява, че дължимата от К. за апартамент № 1 сума за периода 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. по тази фактура е в размер на 510,68 лева;

- разписка за извършено на 13.02.2019 г. плащане на сумата по тази фактура на стойност 3165,44 лева, от които 1,76 лева – неустойки.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са допустими, доколкото по делото са представени доказателства, установяващи наличето на представителна власт на професионалния домоуправител да представлява страната в настоящото производство. Неоснователни в тази връзка се явяват възраженията на въззивника – ответник, с оглед което и въззивният съд следва да разгледа по същество претенциите, пренесени за разглеждане пред настоящия съд с депозираната срещу съдебното решение въззивна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Противно на приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на предявените искове, а именно такава по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 51 ЗУЕС, въззивният състав на съда намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 48, ал.

3, вр. ал. 8, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС – по отношение на вноските, дължими към етажната собственост въз основа на взети на проведени общи събрания решения, както и по чл. 61, ал. 2 ЗЗД – по отношение на заплатените от етажната собственост задължения на ответницата за стойност на предоставени на адреса на собствения й имот услуги от енергийното предприятие „О.М.“ АД.