Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3661 от 04.08.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1538/2025
Вид
Определение № 3661
Подписан
04.08.2025
В сила
29.10.2025
Състав
Галина Чавдарова, Тони Кръстев, Цветелина Георгиева Хекимова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.104, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3661 гр. Варна, 04.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Тони К.

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Тони К. Въззивно частно гражданско дело № 20253100501538 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 121 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Гидран“ ЕООД, представлявано от управителя Л. Д. К., срещу Определение № 3932/24.03.2025 г. по гр.д. № 3461/2025 г. по описа на РС – Варна, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на ОС – Варна на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, вр. чл. 104, т. 4 ГПК.

В частната жалба се поддържа нарушение на процесуалните правила с аргумента, че независимо от цената на иска, когато е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземане претендирано по чл. 417 от ГПК, производството следва да се развие пред районният съд разгледал заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а не пред Окръжния съд като първа инстанция. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл. 218 от ГПК, поради което е допустима.

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Гидран“ ЕООД срещу „Амбрелла Комп“ ЕООД, с която по реда на чл. 422 от ГПК е поискано съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че „Амбрелла Комп“ ЕООД дължи на „Гидран“ ЕООД сумата от 51 129,19 евро, частичен иск от заявен пълен размер 204 000 евро, като задължението произтича от запис на заповед издаден от ответника на 26.11.2015 г. в полза на „Беек“ ЕООД и джиросан на 30.11.2022 г. в полза на „Гидран“ ЕООД. За претендираната сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16325/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна.

ВРС след извършена служебна проверка за родовата подсъдност на предявения иск е приел, че съгласно чл. 104, т.4 ГПК спорът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция, тъй като цената на иска е над 25 000 лв., като не са налице визираните в цитираната разпоредба изключения – искове за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, прекратил е производството и е постановил делото да бъде изпратено по подсъдност 1 на ОС – Варна.

Варненският окръжен съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Подсъдността на установителните искове по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК се определя съобразно общите правила за подсъдността, включително и за родовата подсъдност. Правилата за родовата подсъдност в заповедното производство не определят и тази в исковото производство. Ето защо, дадената възможност за снабдяване със заповед за изпълнение въз основа на документ при условията на чл. 417 от ГПК независимо от цената на вземането не дерогира правилото на чл.104, т.4 от ГПК при предявяване на иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.

Предявеният иск е индивидуализиран като частичен в размер на 51129,19 евро от заявен пълен размер 204 000 евро, т.е. цената на предявения иск е в размер на 100 000,00 (сто хиляди) лева. Без съмнение този размер надхвърля 25 000 лева. След като съобразно чл.104, т.1 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, то ВРС при упражняване на правомощието си по чл. 118 ГПК правилно е преценил, че делото не му е подсъдно и е изпратил същото на родово компетентния съд в гр. Варна.

Определението е правилно и ще бъде потвърдено. Разноски не се присъждат.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3932/24.03.2025 г. по гр.д. № 3461/2025 г. по описа на РС – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.

1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2