Определение № 909 от 28.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 909 гр. Ловеч, 28.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500552 по описа за 2023 година Подадена е частна жалба вх. № 5188/16.10.2023 година „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., чрез юриск. ли Пенчева АтА.сова, срещу Разпореждане № 2233/ 09.10.2023 г, постановено от Районен съд Тетевен по ч.гр. д № 740/ 2023 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. Р. А. от село Б.И., Ловешка област.

Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като са изпълнили указанията на заповедния съд и са предоставили информация за уведомяването на длъжника.

Развива съображения относно това, че са изпълнили изискванията на подаване на заявление по образец и същото е редовно. Заповедното производство е едностранно, като законът е предвидил възможността на длъжника да оспори твърденията в заявлението в срока по чл. 414 от ГПК.

Тогава за заявителят ще има възможност да докаже твърденията си. Изтъква, че целта на заповедното производство е да се провери дали длъжникът ще оспори заявеното вземане, а не да се провежда пълно главно доказване на заявената претенция. Позовава се на съдебно практика.

1

В този смисъл моли да бъде отменено Разпореждане № 2233/ 09.10.2023 г, постановено от Районен съд -Тетевен по ч.гр. д № 740/ 2023 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. Р. А. от село Б.И., Ловешка област, като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесете по съществото на въпроса.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирА. стрА., в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

РазгледА. по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. Р. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: село Б.И., Община Тетевен, Ловешка област, ул. „Райна Княгиня“ № 16, за вземане в размер на 1 059.23 лв. - представляващи главница, 58,11 лева -договорна лихва за периода от 15.07.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 15.02.2023 г. – падеж на последната погасителна вноска, 126.76 лева - обезщетение за забава от 16.07.2022 година до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски № PLUS-18783708 от 25.08.2021 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, за сумата от 2 000 лева и застрахователна премия 257.76 лева, цедирано на 11.01.2023 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията с писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS18783708 от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.,клон България.

Посочва, че съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати договорна лихва в размер на 256.48 лева, като общата стойност на плащанията по заема да бъде на 2 514.24 лева, платима на 18 броя равни месечни вноски по 139.68 лева при първа погасителна вноска на 15.09.2021 г. и последна - 15.02.2023г. Изтъква се още, че съгласно условията към договора, при забавяне на плащане на една или повече месечни погасителни 2 вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит, която в случая е начислена за периода от 16.07.2022 година до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на 126.76 лева. Претендира обща сума в размер 1244.10 от които главница 1 059.23 лева; договорна лихва 58.11 лева, и законова лихва за забава в размер на 126.76 лева. Претендират и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25.00 лева д.т. и възнаграждение в размер на 70 лева.

Първоинстанционният съд с разпореждане № 2120/ 28.09.2023 година е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да посочи в т.12 от заявлението какви суми по договора са били изплатени от длъжника и за какъв период от време, както и дали длъжникът е бил уведомен за цесията по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, от кого, по какъв начин и на коя дата и дали изпратеното на 17.01.2023 година уведомително писмо е получено от длъжника и на коя дата.

С молба вх. № 5047 от 09.10.2023 година заявителят е посочил, че Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS-18783708 от дата 17.01.2023 г, от името на цедента, изпратено до длъжника с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД с обратна разписка получено лично от него на дата 19.01.2023 г.

Изтъква се, че въпросът за извършените плащания по процесния договор са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исковото състезателно производство, поради което не е носима от ищцовата стрА.

Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е приел, че същото е нередовно и не са отстранени констатираните нередовности.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна стрА. и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на 3

РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, по ясен и разбираем начин.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на искА.та заповед, а от друга стрА. изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна стрА. и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. II т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр.

№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на I т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на I т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на II т.о. ТК, както и Определение № 241 от28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. II т.о ТК.

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия, по изискуем потребителски кредит. При действието на чл. 99, ал.3 и 4

4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено стА.лото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е уведомен за цесията чрез писмо изх. № УПЦ-ПБНП/ PLUS-18783708 от дата 17.01.2023 г, от името на цедента, изпратено до длъжника с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД с обратна разписка получено лично от него на дата 19.01.2023 г., без в тази насока да е приложена самата разписка.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер, както и всички факти относно цедирането и настъпването на изискуемостта, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена,поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран размерът на главницата, на договорната лихва, като това не може да се извлече и от приложения договор, вкл. и погасителния план. Съгласно договора главницата е в размер на 2 000 лева, като е уговорена възнаградителна лихва в размер на 14.42% като не е посочен размерът й за срока на договора. В договора и погасителния план е видно, че е уговорено погасяването да се извършва на 18 равни вноски всяка една от 139.68 лева или общият размер е 2 514.24 лева, като в графа оставаща главница е отбелязано, че главницата е 2 136.13 лева и с всяка следваща вноска намалява. Самата вноска не е конкретизирано от какви компоненти е формирА. и в този смисъл какъв е размерът на договорната лихва, това не може да се извлече и от приложения договор и погасителен план, а от обстоятелствената част е видно, че по договора е извършвано плащане.

5

Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде възражение. Това е необходимо и с оглед задължението на съда по чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника за цесията. Освен това от представения договор за кредит не се установява активната легитимацията на заявителя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2233/ 09.10.2023 г, постановено от Районен съд -Тетевен по ч.гр. д № 740/ 2023 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. Р.