Определение № 945 от 23.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 945 гр. Велико Търново, 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20244100500613 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 - 278, във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Г. Т., в личното си качество на адвокат при ВТАК, против разпореждане № 1893/27.06.2024 г. по гр. дело № 1284/2024 г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната подадената от жалбоподателя искова молба против Прокуратурата на Република България и е прекратено първоинстанционното производство.

В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на служебното начало /чл. 7, ал. 1 ГПК/. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е дал указания по редовността на исковата молба, тъй като наличието на неразумен срок следва да бъде установено от съда в хода на производството. Твърди, че дадените указания за представяне на препис от исковата молба са незаконосъобразни, тъй като същата е подадена по електронен път и на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК не е необходимо представяне на такива. Посочва, че не дължи и заплащане на такса за възпроизвеждане на преписи по чл. 102з, ал. 3 ГПК, тъй като на основание чл.

9а, ал. 2 ЗОДОВ в производство пред първоинстанционния съд дължи заплащане единствено на проста държавна такса. Счита, че съдът не е указал необходимото съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна, като е препятствал възможността на жалбоподателя да упражни процесуалните си права в първото открито съдебно заседание. Изложени са 1 подробни съображения за нарушаване на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за разглеждане на делата от независим и безпристрастен съд, поради което счита, че при връщане на делото на първоинстанционния съд, то следва да бъде разгледано от друг съдебен състав.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице-ищеца по делото, имащ правен интерес от атакува неизгоден за него първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по гр. д. № 1284/2024 г. по описа на РС – Горна Оряховица е образувано по искова молба на К. Г. Т., в личното си качество на адвокат при ВТАК, срещу Прокуратурата на Република България по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, с който иска ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 6300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради неразумна продължителност на административната дейност на органите на Прокуратурата на Република България по пр. преписка № 003909/2024 г. на РП – В. Търново, ведно със законната лихва от завеждане на иска до заплащането й. В исковата молба се твърди, че на 05.06.2024 г. жалбоподателят е подал сигнал до РП – Велико Търново, по който е образувана пр. преписка № 003909/2024 г. на РП – В.

Търново, като с Постановление от 07.06.2024 г. е отказано образуването на досъдебно производство. Ищецът сочи, че по проверката е налице пълно бездействие, което е довело до нарушаване на разумната продължителност на проверката, поради което е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди „…от кръга на типичните, които не подлежат на доказване – морални болки и страдания“.

С разпореждане № 1730/13.06.2024 г. по гр. дело № 1284/2024 г. по описа на РС – Горна Оряховица съдът е констатирал, че исковата молба, по повод която е образувано делото е нередовна и не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5, чл. 127, ал. 4 и чл. 128, т. 3 ГПК. Съдът е констатирал, че в исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава иска, какви неимуществени вреди е претърпял ищеца, за кои конкретни вреди претендира обезщетение, банкова сметка или друг начина на плащане, както и преписи от исковата молба, приложенията и уточняващата молба за връчване на ответника. На ищеца е указано, че при неотстраняване в срок на посочените нередовности, исковата молба ще бъде върната, а производството прекратено.

2

Разпореждането е връчено на ищеца на 15.06.2024 г., като в указания седемдневен срок не са изпълнени указанията на първоинстанционния съд и констатираните нередовности не са отстранени. С разпореждане № 1893/27.06.2024 г. по гр. дело № 1284/2024 г. по описа на РС – Горна Оряховица на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната подадената искова молба против Прокуратурата на Република България и е прекратено първоинстанционното производство.

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ, който регламентира обезщетяването на граждани и юридически лица от държавата за вредите причинени им от нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 2 ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита на лични и имуществени субективни права, която отговоря на нормативните изисквания за нейната допустимост и редовност. В случая основният спорен по делото въпрос е дали депозираната от ищеца искова молба отговаря на изискванията за редовност, в следствие на което да възникне задължение за съда да разгледа и реши по същество молбата за защита.

На първо място, съдът е дал указания на ищеца да изложи обстоятелствата, на които се основава иска, в т.ч. място на увреждане, вид, степен и интензитет на неимуществените вреди и време, през което е търпял съответните вреди. Настоящият състав намира, че в случаите, когато се иска присъждане на парично обезщетение за причинени вреди, достатъчно е да се посочи, че те са неимуществени, с което предметът на спора се счита за очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното действие или бездействие. Единствено в случаите, в които се твърди наличие на болки и страдания над обичайните за сходни случаи, или се твърди конкретно/специфично увреждане на здравето, то следва изрично да бъде посочено в исковата молба, за да стане предмет на делото.

Когато се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действия или бездействия на прокуратурата по повод подаден сигнал, в исковата молба е достатъчно да се посочат общите параметри на търпените от ищеца болки и страдания. Съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживявания в рамките на посоченото погоре, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Не е необходимо детайлно описване на всеки аспект от негативните емоции и преживявания, доколкото в случая се твърди, че същите са свързани с „неимуществени вреди от кръга на типичните“. В този смисъл е налице константна и непротиворечива практика на ВКС - Определение № 660 от 15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4215/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 165 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/2015 г., III г. о., ГК. Макар цитираните решение да разглеждат исковете, предявени по чл. 2 ЗОДОВ, настоящият съдебен състав счита, че не е налице нито логически, нито правен аргумент 3 посоченото разрешение да не намери приложение и при предявен иск по чл.

2б ЗОДОВ, какъвто е настоящият случай. По отношение мястото на увреждане и времето, през което са търпени вреди от ищеца, съдът намира, че в исковата молба се съдържат достатъчно твърдения относно това какъв срок ищецът счита за неразумен в случая, а доколкото се твърди, че настъпилите вреди са в следствие от пълно бездействие на ответника, то вредите настъпват по мястото, където е следвало да се осъществи задължението за действие от страна на ответника.

На следващо място, съдът е дал указания да се посочи в какво се състои искането на ищеца и за кои конкретни вреди претендира обезщетение. С оглед вече дадените разяснения във връзка с конкретизирането на неимуществени вреди, съдът намира, че искането на ищеца е конкретизирано в достатъчна степен доколкото се твърди, че е претъпял неимуществени вреди от кръга на типичните – морални болки и страдания от нарушаване на разумната продължителност по административната дейност на Прокуратурата на Република България по пр. преписка № 003909/2024 г. и претендира обезщетение в размер на 6300 лв. Следователно, както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в петитума не са допуснати нередовности, които да бъдат отстранени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

По отношение останалите указания, дадени в разпореждане № 1893/27.06.2024 г. по гр. дело № 1284/2024 г. по описа на РС – Горна Оряховица, съдът намира, че макар формално да съставляват нередовност на исковата молба, те не са основание за връщане на същата. Посочването на банкова сметка е част от съдържанието на исковата молба на основание чл.

127, ал. 4 ГПК. Същевременно, по арг. от чл. 129, ал. 2 ГПК, указания за отстраняване на нередовност, и съответно връщане на искова молба при евентуално неизпълнение на същите, е мислимо само ако исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, но не и при непосочване на банкова сметка.

Във връзка с дадените указания за представяне на препис от исковата молба и приложенията за връчване на ответника, съдът се солидаризира със становището на жалбоподателя, че при подадена по електронен път искова молба, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК преписи от същата не се представят на съда. В тези случаи съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. Поради това и първоинстанционният съд неправилно е дал указания на ищеца в тази насока.

Според чл. 102з, ал. 3, изр. последно ГПК страната, извършила действието в електронна форма заплаща предварително такса, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3 ГПК, за тяхното възпроизвеждане на хартиен носител, освен в случаите по чл. 83 ГПК. В тази връзка, неоснователно е 4 възражението на жалбоподателя, че на основание чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ в производство пред първоинстанционния съд дължи заплащане единствено на проста държавна такса, но не и такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК. Според чл. 9а, ал.

2 ЗОДОВ разноски по делата и разноски по изпълнението не се внасят предварително, като разпоредбата не предвижда освобождаване на страните от задължение за плащане на уредените в закона такси. Същевременно ищецът не е от лицата, попадащи в обхвата на чл. 83 ГПК, поради което и на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК следва да заплати такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3 ГПК за възпроизвеждане на електронното изявление.

Относно искането на жалбоподателя делото да бъде върнато на друг съдебен състав на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, съдът намира, че не е компетентен да се произнесе по така направеното искане в настоящото производство. На основание чл. 23, ал. 2 ГПК искането за отвод се решава от състава, който разглежда делото с участие на съдията, за когото е направено искането, поради което и същото няма да бъде обсъждано в настоящото дело.