Решение № 42 от 27.01.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Несебър, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело № 20252150101268 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

От ищеца *** срещу В. Н. Л. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 604,84 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 87,93 лв. – лихва върху главницата за периода 27.07.2023г. – 04.11.2025г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, начислена за абонатен номер ***. Твърди се, че под посочения абонатен номер е заведен собствен на ответника имот в ***, с идентификатор ***. Твърди се, че главницата е начислена по издадени фактури за периода 26.06.2023г. – 25.08.2025г., с отчетен период по фактури – 04.04.2023г. – 01.08.2025г. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 604,84 лв., за което са издадени фактури, подробно описани в исковата молба.

Наведено е, че сумите не са заплатени в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от В. Н. Л. е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Излага се, че още през септември 2022г. ответникът правил опити да промени партидата на свое име – след придобиване на имота, но от ищеца поискали да плати и предходни натрупани задължения, вкл. чужди дългове. Обръща се внимание, че ответникът не е имал информация за издадените фактури. Твърди се, че ответникът правил опити за плащане на сумите, но бил предупреден, че първо ще бъдат погасени старите 1 задължения на предишните собственици на имота. Счита това поведение на ищеца за злоупотреба с право. Сочи, че през юли 2025г. ищецът изпратил до него покана за плащане, получена на 28.07.2025г. Твърди, че още на следващия ден заплатил исканият минимум от 210 лв., като изготвил и отговор на поканата, но същият не бил приет на гише. Излага, че оставил при юристите отговора на поканата, нотариален акт и платежно за сумата. Твърди, че заплатил и останалата част от задължението, за което прилага платежно. Оспорват се изцяло претенциите на ищеца за лихва и за разноски. Развиват се съображения за липса на вина на ответника за забавеното плащане. От съда се иска да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следнoто от фактическа и правна страна:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния собствен на ответника имот е извършено водоподаване във фактурираните количества, вкл. и надлежно извършено разпределение от централните водомери в сградите. Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

По делото не е спорно (и от справка от 17.07.2025г. от Служба по вписванията Несебър на л. 10 от делото) се установява, че на 13.06.2022г. ответникът придобил собствеността върху имот в ***, с идентификатор ***.

Не е спорно, че за този обект е открита партида с аб. № ***, за който от ищеца са издадени фактура № ********** от 26.06.2023г. на стойност 64,94 лв., с отчетен период 04.04.2023г. – 05.06.2023г. (на л. 18 от делото), фактура № *** от 25.08.2023г. на стойност 102,17 лв., с отчетен период 06.06.2023г. – 17.08.2023г. (на л. 19 от делото), фактура № *** от 24.11.2023г. на стойност 61,67 лв., с отчетен период 18.08.2023г. – 24.10.2023г. (на л. 20 от делото), фактура № ********** от 25.06.2024г. на стойност 31,70 лв., с отчетен период 02.04.2024г. – 03.06.2024г. (на л. 21 от делото), фактура № *** от 25.09.2024г. на стойност 175,07 лв., с отчетен период 04.06.2024г. – 27.08.2024г. (на л. 22 от делото), фактура № *** от 25.11.2024г. на стойност 47,06 лв., с отчетен период 28.08.2024г. – 22.10.2024г. (на л. 23 от делото), фактура № *** от 25.02.2025г. на стойност 12,65 лв., с отчетен период 23.10.2024г. – 03.02.2025г. (на л. 24 от делото), фактура № *** от 25.04.2025г. на стойност 37,84 лв., с отчетен период 04.02.2025г. – 01.04.2025г. (на л. 25 от делото), фактура № *** от 25.06.2025г. на стойност 50,30 лв., с отчетен период 02.04.2025г. – 02.06.2025г. (на л. 26 от делото) и фактура № ********** от 25.08.2025г. на стойност 68,54 лв., с отчетен период 03.06.2025г. – 01.08.2025г. (на л. 27 от делото).

От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (***) са правени отчитания – на 05.06.2023г. (потребление от 12 куб. м. и от разпределение – 3,47 куб. м.), 17.08.2023г. (16 2 куб. м. и от разпределение 8,34 куб. м.), 24.10.2023г. (10 куб. м. и от разпределение – 4,69 куб. м.), 01.02.2024г. и 01.04.2024г. (нулеви потребления), 03.06.2024г. (5 куб. м. и от разпределение – 1,34 куб. м.), 27.08.2024г. (25 куб. м. и от разпределение – 10.01 куб.м.), 22.10.2024г. (8 куб. м. и от разпределение – 1,41 куб. м.), 03.02.2025г. (2 куб.м. и от разпределение – 0.48 куб. м.), 01.04.2025г. (6 куб. м. и от разпределение 1.26 куб.м.), 02.06.2025г. (7 куб. м. и от разпределение 2,65 куб.м.) и 01.08.2025г. (8 куб.м. и от разпределение – 5,15 куб.м.). При всяко от отчитанията водомерът е бил „видян“ от оператор. Отчитания са правени и на централния водомер в сградата (справка на л. 8 от делото).

От описаните по-горе фактурите се установява, че именно посочените количества били остойностени. Видно от Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. за цените от 2023г. на КЕВР, Решение № Ц-29 от 22.12.2023г. за цените от 2024г., Решение № Ц-30 от 19.12.2024г. за цените от 2025г., сумите по посочените фактури, касаещи процесните периоди, били начислени според определените цени.

Налага се извод, че имот в ***, с идентификатор ***, за процесните периоди по описаните 10 броя фактури, е доставено фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесния недвижим имот) е бил потребител на вода. Наред с това не са оспорени и са общоизвестни за страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника.

В случая отчитането на процесните водомери е станало на посочените по-горе дати, като същите са били „видяни“ от отчетник. Констатира се, че в периода февруари – октомври отчитания са правен в рамките на периоди от около два месеца, а в периодите октомври – февруари – в период от четири месеца. По този начин са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Общите условия и е отчетено действително потребеното количество вода.

Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми на 26.07.2023г., 24.09.2023г., 24.12.2023г., 25.07.2024г., 25.10.2024г., 25.11.2024г., 25.02.2025г., 25.04.2025г., 25.06.2025г. и 25.08.2025г. Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на 3 индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „***, който лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.

Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени задължения възлиза общо на 604,84 лв. Този факт не се оспорва и от ответника, който е представил писмено доказателство по делото – авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод (на л. 42), от което е видно, че е заплатил в полза на ответника сумата от 604,84 лв. -–във връзка с настоящото дело и за *** в ***, като плащането е с дата на осчетоводяване – 11.12.2025г. Посоченото плащане не се оспорва от ищеца и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от настоящия съдебен състав. Поради погасяване в хода на процеса предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – 27.07.2023г. – 04.11.2025г. Ответникът следва да докаже твърденията си, че причината за забавянето е изцяло по вина на ответника. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото.

Наред с това издадените фактури са с краен срок за плащане до 26.07.2023г., 24.09.2023г., 24.12.2023г., 25.07.2024г., 25.10.2024г., 25.11.2024г., 25.02.2025г., 25.04.2025г., 25.06.2025г. и 25.08.2025г., поради което ответникът действително е изпаднала в забава още към 27.07.2023г. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 87,93 лв., поради което и този иск следва бъде уважен изцяло в размер след превалутирането по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 44,96 евро.

Във връзка с горното съдът приема възраженията на ответника за недължимост на лихви за неоснователни. На първо място – вече се посочи, че страните са обвързани от облигационна връзка – цитираните общи условия. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е посочен срок за плащане на сумите – 30 дни от датата на фактуриране. Т.е. по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД денят на изпълнение на задължението е бил определен и длъжникът изпада в забава след изтичането му. Не се приемат за основателни възраженията на ответника, че не е изпаднал в забава, тъй като от него е изискано да плати и задълженията на предишните собственици на апартамента, което го е препятствало да заплати и неговите задължения, тъй като платените суми щели да бъдат отнесени към старите задължения (на предишните собственици). По арг. от чл. 76 ЗЗД не е съществувала пречка за ответника да погаси задълженията, касаещи периода, след който е придобил апартамента, и да посочи това като изрично основание на плащането. При такава хипотеза ищецът не би могъл „да отнесе“ неговите плащания към предходни задължения за обекта, а дори и да го беше направил – при заявен от потребителя 4 избор това отнасяне не би имало правно значение. Самият ищец е представил доказателства, че е получил покана за доброволно плащане на задължения, в която са описани главниците по фактури, издадени в периода 24.02.2023г. – 25.04.2025г. (на л. 38 – л. 39 от делото).

Очевидно е, че поканата е изпратена от ищеца на 17.07.2025г. и видно от съдържанието й към тази дата все още не са били претендирани лихви за забава (в случай на доброволно изпълнение). Видно е, че на ответника е даден срок за плащане до 31.07.2025г., в който от него е платена сумата от 210 лв. (платежно нареждане на л. 40 от делото). Установява се също така, че със сумата са погасени начислените суми по фактура от 24.02.2023г. – 116,72 лв., фактура от 25.04.2023г. – 46,18 лв. и част от фактура от 26.06.2023г. (до сумата от 47,10 лв., като по тази фактура е останала за плащане и се претендира по настоящото дело останалата част от фактурираната сума – 17,84 лв.). Изводът е, че на ответника са предоставени достатъчно възможности да заплати доброволно сумите, без начисляване на лихви, като извършеното от него плащане на сумата от 210 лв. на 29.07.2025г. не е отнесено към стари задължения на други собственици, а са погасени фактурирани суми от 2023г.