Решение № 150 от 28.06.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Враца, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20211400500573 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 2205/04.11.2021 г. на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД – гр.Козлодуй, ЕИК ***, против Решение №139/18.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 837/2021 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, в частите му, с които съдът е уважил предявените от П. Ц. К. от гр.Козлодуй обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 64/09.06.2021 г. на изпълнителния директор на дружеството, за незаконно и за отмяна на тази заповед; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 12 905,46 лева поради оставането му без работа за периода от 15.06.2021 г. до 27.09.2021 г., както и за сторените разноски по делото.

В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че районният съд неправилно тълкува действащата нормативна уредба, касаеща наблюдението на здравното състояние на работниците и служителите, както и че не е извършил цялостен анализ на събраните доказателства, поради което е достигнал до неправилни и незаконосъобразни 1 правни изводи.

Във въззивната жалба се прави оплакване, че съставът на РС-Козлодуй неправилно е приел, че не е налице основанието за отвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, което поражда съмнения в неговата безпристрастност при разглеждането и решаването на делото, и е повлияло пряко върху законосъобразността на обжалваното решение.

Изложени са много подробни доводи относно това, че не са налице предпоставките за осъществяване на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК. На първо място се твърди, че протокол № 36/16/29.04.2021 г. на СТМ и протокол рег.№ АиК-кт-5/19/05/2021 г. не са индивидуални административни актове, тъй като са издадени от помощен орган на работодателя, във връзка с утвърдения правилник за организацията и дейността на комисията, поради което за тях е неприложима тази процедура. Сочи, че ищецът не представя доказателства за изгодните за него факти от които желае да се ползва, за да се считат за оборени констатациите на Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ), послужили за издаване на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. На следващо място се твърди, че дори съдът да е бил задължен да упражни косвен съдебен контрол за валидност на процесното решение на НЦРРЗ, то не са налице основанията за прогласяване на неговата нищожност. В тази връзка се позовава на мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. на ВАС по т. д. № 2/2010 г. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл.17, ал.2, изр.2 от ГПК за произнасяне по законосъобразността на административния акт, доколкото ищецът е участвал в административното производство, видно от подадената от него жалба срещу заключението за непригодност на НЦРРЗ.

Развиват се подробни съображения, че районният съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че решението на комисията за медицинска пригодност на НЦРРЗ е нищожно, като издадено от некомпетентен орган, въпреки че нито НЦРРЗ като актосъставител е участвал по делото, нито съдът е направил анализ на нормативните актове, от които произтича неговата компетентност. Твърди се, че съдът превратно е тълкувал доводите на ищеца, като е приел, че е заявена нищожност поради липса на компетентност на заключение на НЦРРЗ, протокол на комисията по трудоустрояване и протокол № 36/16/29.04.2021 г. на лекарска комисия при СТМ. Твърди се, че основанията за нищожност на решението на НЦРРЗ са изведени от съда в 2 пълно противоречие с твърденията на ищеца, поради което и процедурата по чл.17, ал.2 от ГПК не може да бъде приложена. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства относно медицинската му пригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения (СЙЛ), което попада в неговата доказателствена тежест, но въпреки това съдът е приел, че е налице нищожност на решението на комисията към НЦРРЗ от 13.05.2021 г.

Посочва се, че Наредба № 11/22.10.2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда с йонизиращи лъчения регламентира задължителното медицинско наблюдение на работещите в СЙЛ, което приключва с експертно заключение по образец, издадено от лекар по чл.6, ал.2 от Наредбата. По силата на чл.11, ал.2, т.4 и Приложение № 4 към чл.11, ал.5 от Наредба № 3/25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина, СТМ издава заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа. Съгласно т.2 от Правилника за организацията и дейността на СТМ, организационната му структура е съобразена със спецификата на работа и изискванията на Наредба № 11/22.10.2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в СЙЛ, като са предвидени периодични профилактични прегледи и функционират съответните специализирани кабинети. От представените от Районна колегия на БЛС – гр.Враца документи се установява, че д-р Л. Й. и д-р Б. Х. имат придобити специалности и са надлежно вписани в регистъра, поради което са компетентни да се произнасят по здравословното състояние на работниците и служителите в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Излагат се подробни доводи, че решението на комисията за медицинска пригодност, от което е настъпила обективната невъзможност на К. да изпълнява задълженията си, е издадено на основание заключение на компетентния орган по чл.64, ал.4, вр. с чл.64, ал.2, т.2, вр. чл.64, ал.3 от Закона за здравето и чл.5, ал.1 от Наредба № 11/22.10.2018 г. Изразява се несъгласие с изложените мотиви, че не е проведено уредено медицинско наблюдение и че липсва валидно издадено заключение за медицинска пригодност, както и че СТМ няма отношение към последната.

Твърди се, че представените по искане на работодателя документи по несъмнен начин доказват мотивираност на решението на НЦРРЗ, доколкото ищецът, съгласно разпределената му доказателствена тежест не е ангажирал доказателства за производството по чл.17, ал.2 от ГПК. Развиват се 3 съображения, че ще е налице нищожност на административния акт само тогава, когато неспазването на формата или на съществени елементи от нея е от такъв характер, че да води до липса на волеизявление. Липсата на мотиви в административния акт не води до нищожност, а до унищожаемост, защото мотивите не са волеизявлението в тесен смисъл, а само го обуславят. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.19, ал.2 от Наредба № 11/22.10.2018 г. работодателят може да бъде информиран само за медицинската пригодност на лицето да работи в СЙЛ.

Жалбоподателят се позовава на решение на ВАС, в което се приема, че административнопроизводствените нарушения са съществени по смисъла на чл.146, т.3 от АПК само тогава, когато поставят под съмнение истинността на фактите, приети от администрацията. В тази връзка нито ищецът, нито съдът в мотивите си е посочил кои административнопроизводствени правила са нарушени, както и как те са повлияли върху съдържанието на процесното решение на НЦРРЗ.

Поддържа се, че са налице предпоставките на чл.328, ал.1, т.12 от КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, изразяваща се в медицинска непригодност на П.К. за работа в СЙЛ, съгласно заключение на НЦРРЗ и протокол на комисия по трудоустрояване, поради което със Заповед № 64/09.06.2021 г. на изпълнителния директор трудовото му правоотношение е прекратено. Сочи се, че ищецът е премълчал факта, че работодателят му е предложил друго работно място, идентично с предходното, на същата длъжност „***“, но в Дирекция „Производство“, цех „Топлоснабдяване“, който се намира на територията на гр.Козлодуй, за да не се налага да работи в СЙЛ. Ищецът обаче е отказал да подпише допълнително споразумение № 443/31.05.2021 г., като е заявил, че ще продължи да ползва отпуск по болест.

Намира твърдението на К., че работодателят е целял само и единствено той да бъде уволнен на каквото и да е основание, и е сторил това при нарушение на закона, за неоснователно, недоказано и целящо да опетни името на дружеството.

Оспорват се като неоснователни твърденията на П.К., че се смесват двете основания по чл.325, ал.1, т.9 от КТ и по чл.328, ал.1, т.12 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение. Сочи, че основанието по чл.325, ал.1, т.9 от КТ изисква да е налице невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до 4 трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК, каквото в настоящия случай липсва по делото, а и не се твърди да е издадено. В хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ попадат всички случаи, при които работникът или служителят не може да продължи да изпълнява работата поради специфични изисквания за длъжността. В конкретния случай е налице документ, издаден от компетентен орган, с който е наложена забрана за ищеца да работи в среда с йонизиращи лъчения. Тази забрана поставя страните в обектива невъзможност за реално изпълнение на трудовия договор и за работодателя е възникнала законовата възможност едностранно да прекрати трудовия договор с П.К. на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ.

Излагат се доводи, че фирма МЦ „Торакс – д-р А. Б.-ЛЗИП“ ЕООД, посочена на сайта на МЗ, не би могла да извършва контрол върху пригодността на работниците и служителите в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, тъй като, съгласно чл.17, ал.4 от Наредба № 11/22.10.2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда с йонизиращи лъчения, заключение само по документи е неприложимо за работещите в атомни електроцентрали.

Регламентирано е задължително медицинско наблюдение по чл.13 и сл. от Наредбата за работещите в СЙЛ, въз основа на което е констатирано, че ищецът страда от заболяване по т.13 от Приложение № 4 към чл.11 от Наредбата. Допълва, че представените документи от НЦРРЗ, БЛС и заключението на д-р Б. не са оспорени от ищеца.

Изтъква, че при неизпълнение на задължението по чл.16, т.5 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия до работа да се допускат само лица, които отговарят на специфични здравни изисквания, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, е предвидена санкция по чл.143 от ЗБИЯЕ. Сочи, че в НК е предвидена наказателна отговорност по чл.356д за длъжностно лице, което допусне да работи с източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, както и по чл.356з от НК за всеки, който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго. При тези си доводи обосновава наличието на обективна невъзможност по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 от КТ за реално изпълнение на трудовия договор. Сочи, че хипотезата е обща и в нея попадат всички случаи, при които работникът или служителят не може да продължи 5 да изпълнява работата поради специфични изисквания за длъжността. В тази насока се излагат и правни съображения, като се извършва и позоваване на практика на ВКС.

Твърди се още, че съдът неправилно е приел за основателни и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, като се поддържат доводите от отговора на исковата молба и писмената защита по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените обективно съединени искове. Претендират се сторените разноски по делото.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият П. Ц. К. от гр.Козлодуй предявил насрещна въззивна жалба против решението на РСКозлодуй в частта му, с която предявеният от него иск за обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, е бил отхвърлен за сумата над 12 905,45 лева. до размер на 27791,76 лв.