Решение № 10377 от 31.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10377 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110109410 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. К, ЕГН **********, с адрес: АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. М. Д. – САК срещу „ЮЛ“ ЕООД , ЕИК: **********, със седалище и адрес на Управление АДРЕС, с която се иска да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит

„ПРОДУКТ

№

***********/29.06.2022г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи от него - клаузата раздел V от Договор № ***********/29.06.2022 г. която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуги „****“ в размер на 1 600 лв. и „*********“ в размер на 2800 лв.

Ищецът твърди, че на 29.06.2022 г като заемател сключва с „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК **********, Договор за потребителски кредит „ПРОДУКТ“ № ***********-29.06.2022 г., по който е предоставена сума в размер на 4 000 лв., който следвало да върне в срок до 05.07.2025 г. на 36 месечни вноски, всяка една в размер на 194.78 лв. или общо 7012.20 лв., включващи плащания за главница и договорна лихва в размер на 41 %. Годишния процент на разходите (ГПР) по Договора бил определен на 48.86 %. Уговорено било още, че „ЮЛ” ЕООД ще предостави на В. К. следните допълнителни услуги:

Допълнителна у слуга „****”, съгласно която клиентът получава право на 1 приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и Допълнителна услуга „*********“, съгласно която клиентът получава право да променя погасителния си план при изпълнение на определени изисквания.

Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „****“ е в размер на 1 600 лв., а възнаграждението за допълнителната услуга „*********“ е в размер на 2 800 лв. Вноската по закупените допълнителни услуги е в размер на 122.22 лв., като била дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. По този начин общия размер на всяка една дължима вноска ставал 317.00 лв., а общото задължение: 11 412.20 лв.

Твърди се, че клаузите, предвиждащи задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги са нищожна на основание чл. 26, ал.

1, от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като са изложени подробни съображения за сочените пороци на клаузите.

Поддържа се, че стойността на допълнителните услуги „****” и „*********” е следвало да бъдат включени в Годишния процент на разходите (ГПР), а като това не е сторено се заобикаля ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК.

Изложени са доводи,ч е процесния договор е недействителен поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Наведени са доводи, че Договорът за потребителски кредит не съдържа нормативно установените реквизити и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК, респ. е недействителен.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен, необоснован и недоказан.

Твърди се, че процесният договор е действителен и отговарящ на императивните разпоредби на ЗПК, касаещи договорната лихва и ГПР.

Изложени са съображения, че заявените от ищцата допълнителни услуги не противоречат на добрите нрави, а клаузите, уговарящи допълнителните услуги, не противоречат на чл. 10а от ЗПК.

Изложени са доводи, че допълнителните услуги не следва да се включват в ГПР, възнаграждението за посочената в договора за кредит допълнителна 2 услуга, не е част от годишния процент на разходите в разглеждания спор и в настоящия договор за кредит няма неточно посочване на годишния процент на разходите.

Претендират се разноски. Възразява се срещу претендираните разноски от ищеца и се прави възражение за прекомерност.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „ПРОДУКТ“ № ***********-29.06.2022 г., като в ГПР на същия е включена само уговорената възнаградителна лихва, но не и възнагражденията за услугите „****“ и „*********“.

Приложен по делото е процесния Договор за потребителски кредит „ПРОДУКТ“ № ***********-29.06.2022 г. Със същия договор ответното дружество е предоставило на В. И. К потребителски кредит в размер на 4000 лева за срок от 36 месеца, при размер на месечната вноска 194.78 лева, ГПР от 48.86 % и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 41 %, лихвен процент на ден 0,11 %,дължима сума по кредита: 7012.20 лева, възнаграждение за закупен пакет „****“ – 1600 лева, възнаграждение за закупен пакет „*********“ – 2800 лева, размер на допълнителна месечна вноска- 122.22 лева, общо задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга: 11 412.20 лева и общ размер на вноска:317 лева.

По делото са приложени обши условия към договора, погасителен план и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора **** - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги- *********- право на промяна на погасителния план при специфични условия/т.15.2 от ОУ/.

Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, 3 заложени в легалната дефиниция - договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.

Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Уговореното възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги „**** и *********“, разписани детайлно и в сключеното между страните споразумение се дължи за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж. . В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената допълнителна цена на услуга по пакет „****“ и по пакет „*********“ е налице нарушаване на императивни 4 норми на ЗЗП, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.

Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора **** - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги- *********- право на промяна на погасителния план при специфични условия/т.15.2 от ОУ/.Макар и оформени като допълнителни услуги, по съществото си предвижданията касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Тоест не е налице самостоятелен предмет на отделно правоотношение. Нещо повече, заплащането на посочените възнаграждения е уговорено предварително и е дължимо без значение дали тези услуги ще бъдат използвани.Това води до нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Всичко изложено навежда на извода за противоречие на искането с чл. чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито несъмнено са „услугите” **** и *********. На следващо място чл. 10а, ал. 4 предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая е предвидено едно общо възнаграждение за всички евентуални услуги, което е в нарушение на цитираната норма.

Тези разпоредби от договора противоречат на посочената норма на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Няма и доказателства услугите, за които да се дължи допълнителна такса, да са предоставени. Ето защо тази клауза е нищожна поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този начин, 5 заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата за услуги, която е сигурна печалба за кредитора.

Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството. Само привидно те са включени в отделно споразумение. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за допълнителни услуги ще възникне в сферата на кредитора. То затова е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.

След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Следователно годишният лихвен процент няма да е 41.00%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от общо 4400 лева, формално уговорено като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „****“ и „*********“. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.