Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 316 от 12.12.2022, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 370/2022
Вид
Решение № 316
Подписан
12.12.2022
В сила
30.06.2023
Състав
Аделина Троева, Таня Живкова, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.542,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.547 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Монтана, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500370 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано по жалба на Е. П., ЕГН **********, чрез адв.В. П. против решение № 172 /08.06.22 г. на Районен съд – Лом ,постановено по гр. д. № 2234/2021 г.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа,че постановеното решение е неправилно, като съдът е интерпретирал неправилно разпоредбите на ЗИДО/отм/,поради което и изводът му,че осиновяването е завършено като фактически състав , е неправилен.Освен това твърди,че в случая не се оспорва определението на Видинския областен съд,с което е допуснато осиновяваването, нито допуснатото отбелязването в Акта за раждане на Ц. С., че с посоченото определение същата е осиновена от Г. П. и Г.П. ,а се оспорва издаденото Удостоверение за наследници. Ето защо и приложемата правна норма е чл.547 ГПК . Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението ,като постанови ново, с което да уважи исковата претенция .

Постъпил е писмен отговор от В. Х.,която чрез своя процесуален представител поддържа,че решението е правилно и следва да бъде потвърдено ,като се излагат подробни съображения в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана взема становище за неоснователност на жалбата .

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства .

Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището на страните и изложените доводи в жалбите ,приема следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима .

По същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е приел,че в 1 случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.547 ГПК/ разпореждането на съдията по ч.гр.д. 1077/1948г. на Видинския областен съд има диспозитивен/задължителен / характер, а не е от естеството на свидетелстващ документ/,поради което и молбата е недопустима, а по същество неоснователна.

Съдът е изследвал подробно и нормите на Закона за извънбрачните деца и осиновявания/ обн. ДВ бр.267, от 26.11.1940г., отм. с чл.165 от преходните и заключителни разпоредба на ЗЛС- ДВ бр.182/09.08.1949г./,действащ към момента на осиновяването,което е извършено на 12.02.1949 г.,като е достигнал до извода,че е налице валидно осиновяване ,което е породило правно действие,като по същество неговите доводи са правилни и настоящата инстанция ги споделя изцяло.

В настоящата хипотеза съдът изцяло споделя извода на първоинстанционният съд,че подадената молба е недопустима, като съображенията за това са следните:

Молителят е инициирал охранително производство по реда на чл.547 във връзка с чл.542,ал.1 ГПК, но в молбата не се твърди,че е допусната грешка относно осиновяването на Ц.Н./ както относно погрешно отбелязване в акта за раждане, така и грешка в самото определение за осиновяване/ .

На второ място, както правилно е посочил и процесуалния представител на В.Х., в производството по 547 във вр. чл.542 ,ал.1 не могат да се установяват евентуални пороци на процедурата по осиновяване на Ц.Н. от Г.П. и съпругата му Г.П.

Категорична е практиката на ВКС,че в това производство може да се установява съществуването, респективно несъществуването само на факти, за които е задължително съставянето на официални свидетелстващи /удостоверителни/ документи, а определението, с което Видинският областен съд е допуснал осиновяването е диспозитивен

/разпоредителен/ документ, тъй като съдът в рамките на своите правомощия е извършил преценка дали да допусне или не осиновяването.

В жалбата се твърди,че в молбата не е оспорено нито определението на Видинския областен съд ,с което е допуснато осиновяването, нито извършената отметка в Акта за раждане, а се цели отстраняването на грешка, допуснато в издаденото Удостоверение за наследници.

Това твърдение се опровергава от самото съдържание на молбата и от искането в нея.Основното твърдение на молителя е свързано с твърдението,че Ц.Н. не е осиновена от Г.

П. и съпругата му Г.П.,а останалите искания са производни на това твърдение.

Предвид гореизложеното съдът намира ,че молбата на Е. П. е недопустима.Районният съд ,въпреки че е достигнал до този извод, неправилно е постановил решение по съществото на спора, а не е прекратил производството по делото,поради което и атакуваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

Молителят е обосновал правния си интерес от подаване на молбата с бъдещи искове за уреждане на имуществени спорове,включително и делба. Именно в тези искови производство молителят следва да направи и да докаже възраженията си, свързани с произхода на Ц. С. и евентуално да оспори качеството й на наследник.

При този изход на процеса на В. Х. се дължат разноските, направени в

2 производството по делото пред двете инстанции в размер на 1 506,04 лв.По отношение на направеното възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя съдът намира същото за неоснователно.Съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимума на дължимото възнаграждение е в размер на 500 лв.,а договореното такова за всяка от инстанциите е в размер на 750 лв.,като същото е съответно на фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложените съображения Окръжен съд Монтана

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 172 /08.06.22 г. на Районен съд – Лом ,постановено по гр. д. № 2234/2021 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по молбата на Е. П. поради недопустимост на същата.

ОСЪЖДА

Е. П., ЕГН ********** да заплати на В. Х. сумата 1 506,04 лв разноски пред двете инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3