Решение № 260057 от 14.09.2021, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е №

14.09.2021г., град Средец

В ИМ.НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш Артинян

При участието на секретаря Маринка

Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 448 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове, предявени от Г.В.К., ЕГН ********** – лично и като майка и законен представител на малолетните деца М.Ю.С., ЕГН **********, С.Ю.С., ЕГН ********** и Я.Ю.С., ЕГН **********, чрез адв.Е.В. против Ю.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, както и с искове, предявени от Ю.В.С., ЕГН **********, с адрес: *** – лично и като родител и законен представител на децата М.Ю.С., С.Ю.С. и Я.Ю.С., против Г.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ***– чрез адв.Е.В..

Ищцата твърди, че с ответника били зажиВ.на съпружески начала през лятото на 2011г. в село Дебелт, ***, който имот бил собственост на брата на С.. Когато зажиВ.заедно, била на петнадесет години, като се събрали след кратко познанство без да се познавали добре. Сочи, че на 27.06.2012г. се родил първият им син М.Ю.С., ЕГН **********, на 09.09.2014г. се родил вторият им син С.Ю.С., ЕГН ********** и на 20.05.2016г. се родил третият им син Я.Ю.С., ЕГН **********. К. излага, че до 01.09.2019г. с ответника живеели заедно, като за периода от 2011г. до 2019г. отношенията им били на приливи и отливи, като тя била бита от него и се карали. Сочи, че С. не желаел да работи нормална работа, като работел почасово за 20-30 лева, с които си купувал алкохол или наркотик. Ищцата гледала децата с помощта на нейните родители и с това, че ходела да слага тапети и да боядисва къщите на хората. На 01.09.2019г. майката се опитала да си вземе децата и да отиде при нейните родители, но била набита и си тръгнала без децата. След като отишла при нейните родители, С. всеки ден отивал при нея да я моли да се върне, но тя отказвала, тъй като не можела да издържи на поредния побой. Тогава ответникът дошъл с неговите близки и пребили родителите на ищцата в техния дом. К. заминала за Германия, изпращала пари на С., за да гледа децата, но вместо да ги гледа, той ги дал на майка си, а доколкото знаела сега той бил в Обединеното кралство. Ищцата твърди, че имала условия къде да гледа децата, имала постоянна работа и искала децата ѝ да растат в спокойна среда, а бащата употребявал наркотици и алкохол, бил неграмотен, нямал възпитателски качества и децата живеели в една несигурна семейна среда. Отправя искане да ѝ бъдат присъдени родителските права над децата: М.Ю.С., С.Ю.С. и Я.Ю.С., като се определи следния режим на лични отношения с бащата: всяка първа и трета събота от 09.00 часа до 17.30 часа, както и двадесет дни през лятото, когато майката била в платен годишен отпуск, а местоживеенето на децата да бъде определено при майката. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Ю.В.С., чрез адв.Й.Ж. е ангажирал отговор на исковата молба.

В него се сочи, че исковата молба е допустима, тъй като ищцата била майка на децата, но неоснователна, тъй като изложеното в исковата молба не отговаряло на истината. Излага, че Г. сама напуснала жилището и го оставила сам да се грижи за трите им деца. Ищцата не му помогнала да припознае двете им по-малки момчета – С.и Я., тъй като била в чужбина и така процедурата се била удължила.

Релевира, че в жилището в село Дебелт винаги живеели самостоятелно, като то било закупено от родителите на ответника, но било написано на иМ.на брат му, тъй като при покупката му той бил непълнолетен. Твърди, че никога не бил стоял без работа, работел в завода Промет в село Дебелт, а когато не бил там, работел почасово, защото не искал семейството им да е без пари, както и че не харчел пари за алкохол и наркотици. Сочи, че за децата получавал помощ от неговата майка, докато родителите на ищцата избягвали тази отговорност.

Заявява, че много обичал Г., не позволявал и косъм да падне от нейната глава, не се били карали сериозно, нито я е бил, не бил организирал негови близки да пребиват нейните родители. Излага, че след като ищцата заминала за Германия, му било много трудно, грижел се за децата с помощта на неговата майка, но Г. никога не му била изпращала пари. Не знаел какво работела Г., като относно твърденията ѝ за постоянна работа не били представени доказателства, не знаел и къде е домът ѝ, като не бил посочен неин адрес в исковата молба.

Заявява, че Г. била много млада като се събрали, нямала майчинско чувство, нито възпитателски умения. Счита, че майката искала да отведе децата зад граница в Германия и да получава помощи като многодетна майка, тъй като я мързяло да работи, а той не бил съгласен да се откаже от синовете си и да не ги видел никога повече. Твърди, че е съвестен родител, обичал децата си и дори да бил в Англия, пращал постоянно пари, за да ги гледа и издържа, а през два месеца се прибирал в България, за да ги види. Оспорва твърденията на ищцата, заявява, че няма да си даде децата, не бил съгласен да плаща издръжка и искал да си гледа децата.

Ищецът Ю.В.С. /предявил исковата молба след завеждането на исковете, подадени от майката Г.В. К./ твърди, че с Г.В.К. нямали сключен граждански брак, но живеели заедно на семейни начала от 2011г.

През това време се родили синовете им – М.Ю.С., С.Ю.С. и Я.Ю.С.. Двете по – малки деца не били припознати, въпреки желанието на бащата, като майката на децата не желаела да им съдейства. Въпреки това С. ги припознал през септември 2019г. и от тогава носели неговите имена. По същото време К. напуснала С. и децата и заминала при роднините си в Германия. С. твърди, че майка му Н.П.живеела в съседство и всеки ден се грижела за децата, дори им готвела, за да помага на Г.. Въпреки това тя решила да ги остави и да отиде в чужбина. От там тя пращала няколко пъти по сто лева на майката на С., но това се случвало ако някое от децата имало рожден ден или например по Коледа. Тези сто лева били за трите деца и въобще не били издръжка, тъй като ако не бил бащата, за да праща пари на майка му от Англия, където работел, тези деца щели били да са гладни и нямало да оцелеят. Твърди се, че Г. била безотговорна и не знаела какво е да бъде родител. С. сочи, че въпреки обстоятелството, че работел в Лондон, той си говорел по Скайп с децата му всяка вечер и се интересувал как са, как е минал денят им, имат ли нужда от нещо. Не искал да остава децата на Г., тъй като знаел как тя няма да ги гледа, а искала да ги вземе за няколко месеца в Германия, тъй като вече живеела там.

Излага се, че майката била казала на децата, че се била омъжила, имала нов мъж, който щял да бъде новия им татко. Твърди се, че М.бил ученик, а С.и Я.ходели на детска градина. Бащата с помощта на неговата майка се грижели за всички потребности на децата доколкото можел, но ако Г. осигурявала поне минимална издръжка на всяко дете, би му помогнала много, защото момчетата растели и имали нужда от дрехи, храна, отопление и други ежедневни разходи. С. отправя искане родителските права върху децата му М.Ю.С., С.Ю.С. и Я.Ю.С. да му бъдат предоставени на него, местоживеенето на децата да бъде определено при бащата на адрес: село Дебелт, община Средец, ***, да бъде определен режим на лични отношения с майката така както тя предлага през месеца или годишно, с оглед това, че тя не е в България и обикновения режим не би бил удачен в случая. Иска се да бъде осъдена Г.В.К. да плаща месечна издръжка в размер минималната за страната – 162,50 лева на всяко от трите си деца - М.Ю.С., С.Ю.С. и Я.Ю.С., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно с лихвата върху всяка забавена вноска, както и издръжка за минало време в размер на 150 лева месечно една година преди завеждането на делото или от 15.01.2020г. на всяко от трите деца М.Ю.С., С.Ю.С. и Я.Ю.С., чрез техния баща Ю.В.С..

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът по последващо предявената искова молба Г.В.К., чрез адв.Е.В. е ангажирала отговор на исковата молба. В него се сочи, че действително страните нямали граждански брак и живеели на съпружески начала, както и че имали три деца и за двете през 2019г. не знаела как станало припознаването и майката не била дала съгласие за това. Сочи, се че Г. била много малка, когато заживяла с бащата на децата си. Тъй като не знаела много неща за домакинството, неговата майка вместо да я учела, я тормозела с упреци относно начина ѝ на гледане на децата, чистене, готвене, като тогава тя самата била дете.

Съпругът ѝ също слушал майка си и той спрямо Г. налагал психически и физически тормоз, свързан с техните отношения. Тъй като страните били в тежко материално положение, на майката се наложило да отиде при своите родители и да започне работа в Република Германия и от там да изпраща пари за децата. От своя страна и бащата на децата заминал за Обединеното Кралство също да работи.

Излага се, че и двамата родители на децата били извън страната от години. За децата се грижела майката на С., но не било вярно твърдението, че Г. изпращала по 100 лева, както и че тя не била добра майка, а напротив - след като тя заминала за Република Германия, се върнала, за да си вземе децата, но бащата отказвал категорично да ѝ даде разрешение да пътува с децата в чужбина.

Ответницата твърди, че не искала и не целяла да си остави децата, но към онзи момент била принудена с оглед психическият и физическият тормоз над нея. До сега била правила многократни опити да си види децата, но те били осуетявани чрез скандали, заплахи и събиране на родата за сплашване, когато ходела в село Дебелт. Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции, предявени от бащата. Претендира разноски.

Съдът, след анализ на доказателствата и доводите на страните по реда на чл.235 от ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представените Удостоверения за раждане на М.Ю.С., С.Ю.С., и Я.Ю.С., първото дете е родено на ***г., второто дете е родено на ***г., а трето дете е родено на ***г., в гр.Бургас, а техни родители са Г.В.К. и Ю.В.С..

От депозираните в материалите по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес за децата е видно, че същият е в село Дебелт, община Средец, област Бургас, ***.

От приобщения в доказателствата по делото Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас се установява, че Г. и Ю. съжителствали на семейни начала от 2011г., по време на което били родени трите им деца. Фактическата раздяла между родителите настъпила на 01.09.2019г., когато майката напуснала дома и заминала при своите родители, а в последствие за Германия, където била и понастоящем. След раздялата между Г. и Ю., последният предприел действия за припознаването на децата С.и Я.. Грижите за децата поел С. с подкрепата на своите родители Н.и В.П., които се грижели към момента за децата по време на отсъствието на бащата. При посещение на адреса в село Дебелт на служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас, изготвили Социалния доклад, констатирали, че децата се отглеждали от бабата и дядото по бащина линия, които полагали необходимите грижи и задоволявали потребностите им по адекватен начин. За децата имало избран личен лекар, който следял за здравословното им състоЯ.е и общо развитие. Били им поставени нужните задължителни имунизации. Не били заявени минали, настоящи и хронични заболявания на децата. Жилищните условия в дома на бащата, както и в този на бабата и дядото, в които се отглеждали децата, били подходящи за тях, поддържали се добри хигиенно – битови условия. Детето М.бил ученик ОУ „Антон Страшимиров“ в село Дебелт, а С.и Я.били записани в детска градина „Дъга“ в село Дебелт. Между бабата Н.П.и децата М., С.и Я.била налице силна емоционална връзка. Значими възрастни за децата били бабата и дядото по бащина линия, с които поддържали ежедневни контакти и полагали грижи за тях, баща им, за който споделяли с повече желание и твърдели, че поддържат по – чести контакти и майка им, с която поддържали периодични контакти чрез социалните мрежи.