Решение № 145 от 27.02.2020, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ гр. ВРАЦА, 27.02.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ районен съд, II-ри гр.състав, в публичното заседание на 21 февруари Две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

При секретаря *******като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 4555 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от М.Р.Т.

*** против Д.В.Т. от с.гр. с правно основание чл.49, ал.1 СК за прекратяване на сключения между тях граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината и свързания с него обективно съединен иск за фамилното име след развода. Ищцата твърди, че през 2014г. заминала за чужбина и оттогава с ответника не поддържат никакви отношения, което довело и до раздялата им. Поддържа, че не могат да живеят като съпрузи и всеки има свой собствен живот. Счита, че между нея и ответника е настъпило пълно отчуждение, а бракът им съществува само формално.

Искът е процесуално допустим.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът, редовно призован, не представя писмен отговор. В с.з., редовно призован не се явява и представлява.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност дават основание на съда да приеме за установено от фактическа страна следното:

Гражданският брак между страните е сключен на 25.04.1993г., с акт № 113 от същата дата на Община Враца и е първи по ред и за двамата. От тази брачна връзка страните имат родено едно дете, което е навършило пълнолетие.

От показанията на свидетеля В.Вълов /съпруг на сестра на ищцата/ се установява, че страните са разделени от 2014г., когато ищцата заминала за Кипър. Оттогава не живеят заедно и не поддържат връзка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че в брака на двамата съпрузи е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК, поради което същият следва да бъде прекратен. Липсата на нормални съпружески отношения между тях налага извода, че този брак се е превърнал в една формална връзка, лишена от дължимото по закон и съответстващо на морала съдържание. Между съпрузите липсва доверие, взаимност, уважение, общи грижи за семейството.

По изложените съображения и събраните по делото доказателства съдът намира, че настъпилото в брака между страните разстройство е дълбоко и непоправимо и същият не може да бъде заздравен.

Произнасяне по въпроса за вината не се дължи, каквото е изричното желание на ищцата.

Страните са в трудоспособна възраст и не си дължат взаимно издръжка. Семейно жилище по смисъла на пар.1 от ДР на СК страните не притежават и произнасяне за ползването му не стои.

Със сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си и с оглед желанието й, следва за в бъдеще да продължи да носи брачното си такова Т..

С оглед непроизнасянето по въпроса за вината, разноските по делото следва да се понесат от страните както са направени, като бъде определена окончателна държавна такса, от която при завеждане на делото е внесена от ищцата първоначалната, при което положение остатъкът следва да се възложи в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 25.04.1993г., с акт № 113 от същата дата на Община Враца граждански брак между М.Р.Т., ЕГН ********** и Д.В.Т., ЕГН **********, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име Т..

ОСЪЖДА Д.В.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Врачански районен съд окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:……………………