Решение № 134 от 30.09.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Разград, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20263300500286 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕАД, срещу Решение №384/02.07.2026г. по гр.д. № 470/2026г. описа на PC - Разград, с което по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК е признато за установено, че ищецът Ю. Б. Т. не дължи на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕАД сумите обективирани в Изпълнителен лист от 10.10.2008г. изд. по ч.гр.д.№ 824/2008 г. по описа на PC - Разград. Считат обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и тълкувателната практика на ВКС, поради което моли съда да го отмени.

При установената фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилни изводи.

Първоинстанционният съд приема, че след настъпване на перемпцията всички последващи изпълнителни действия са лишени от правно действие и не са годни да прекъснат погасителната давност за вземането. С ТР № 2/04.07.2024 г. но т.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК , ВКС прие, че настъпването на перемпцията не заличава правните последици на вече исканите и извършените изпълнителни действия, нито препятства прекъсването на давността с последващи валидни изпълнителни действия. Самият факт, че изпълнително производство подлежи на прекратяване по чл. 433, ал. 1. т. 8 от ГПК не означава, че всяко следващо направено искане за прилагане на изпълнителен способ или приложен такъв е правно ирелевантно.

1

Първоинстанционният съд е достигнал до вътрешно противоречиви правни изводи. От една страна е извършил подробен хронологичен анализ на всички релевантни факти по изпълнителното производство. От друга страна, въпреки че е установил тази фактическа последователност съдът е достигнал до извода, че между отделните искания и извършени изпълнителни действия е изтекъл петгодишния давностен срок, без да изложи самостоятелни мотиви защо всяко от тези действия не е породило предвидените от закона последици относно прекъсването на давността. Единственият аргумент, върху който се основава този извод е, че изпълнителното производство вече било прекратено по право поради перемпция, поради което последващите изпълнителни действия били лишени от правно значение. Жалбоподателят счита,че съда не е обсъдил доводите му и не е изложил мотиви защо ги намира за неоснователни, с което е нарушил задължението си да обсъди всички релевантни възражения за страните.

Дори да се приеме, че изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона, това не означава, че кредиторът е изгубил възможност да прекъсва давността чрез нови изпълнителни действия. От доказателствата по делото безспорно се установява, че след 26.06.2015 г., но и дори преди това, многократно са били искани конкретни изпълнителни способи и са били извършвани изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Съгласно задължителната практика на ВКС именно искането за прилагане на конкретен изпълнителен способ представлява действие прекъсващо давността. Поради това изводът на Районния съд, че погасителната давност е изтекла през 2019г. е неправилен. Законът не поставя като условие за прекъсване на давността липсата на настъпила перемпция, а извършването или искането на изпълнително действие.

Взискателят не се е дезинтересил от вземането си, редовно е извършвано проучване имущественото състояние на длъжника и е предприемал редовни действия годни да прекъснат течащия давностен срок. Кредиторът е действал добросъвестно съобразно наложената практика към съответния момент през годините и към днешна дата се е съобразява с това. Неправилно е единствено кредиторът да понесе отрицателните последици от настъпилите промени като му бъде вменено, че се е дезинтересирал, без да се вземе предвид поведението относно действията на ЧСИ и на длъжника. Молят съда да отмени решението и постанови друго, с което отхвърли иска. Претендират за разноски.

Въззиваемият Ю. Б. Т. е отговорил в срок, като счита жалбата за неоснователна, а Решение №384/02.07.2026г. за правилно, законосъобразно и обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно е установил фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното решение, които представляват несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд. Последните са основани на всички събрани по делото доказателства и съответстват на приложимия закон.

Районният съд е съобразил задължителната съдебна практика и я е приложил към конкретните факти по настоящото дело, като е достигнал до правилния извод, че процесното вземане е погасено по давност. Прекъсването на погасителната давност следва да се 2 преценява с оглед конкретните действия по изпълнителното производство и приложимите разпоредби на закона, а не единствено въз основа на формалното подаване на молби от взискателя. Добросъвестността на длъжника е без значение, тъй като спорът е ограничен единствено до въпроса дали процесното вземане е погасено по давност. Преценката за това става въз основа на закона и установените по делото факти, а не въз основа на субективна оценка за поведението на страните.Моли съда да потвърди решението. Също претендира за разноски.

Въззивната инстанция установи следните факти по делото: Въззивникът претендира за изпълнение вземане въз основа на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. По ч.гр.д.№824/2008г. по описа на РС-Разград на 10.10.2008г. е издаден изпълнителният лист в полза на „Централна кооперативна банка“ АД за осъждането на ищеца да заплати на банката сумите: 772,21 лв. главница по договор за банков кредит от 16.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2008 г. до окончателното плащане, 57,44 лв. договорна лихва от 16.04.2008г. до 08.10.2008г. и 25 лв. разноски.

С договор за цесия от 28.12.2011г. ЦКБ АД, като цедент, е прехвърлила на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД гр. София, като цесионер, възмездно и без право на регрес вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, между които и сключеният между банката и ищеца. За извършената цесия е изпратено уведомително писмо от цедента, непотърсено от длъжника. По молба на цесионера с вх. № 1731/16.03.2012 г. е образувано изпълнително дело № 233/2012 г. при ЧСИ Г. С. е поискано извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника. ЧСИ е правил множество справки. На 28.03.2014г. взискателят отново е поискал запор върху възнаграждението за трудова дейност в съответния затвор. На 19.06.2014ч. ЧСИ е успял да издири длъжника и да му връчи лично покана за доброволно изпълнение и заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. С молба от 02.02.2016г. взискателят е поискал насрочване и извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника в гр.****. ЧСИ е насрочил опис на 15.03.2016г., който е отменен поради нередовно уведомяване и невнасяне на такса за опис. С молба от 02.08.2018г. взискателят е поискалзапор върху последно откритата, след справка от ЧСИ банкова сметка, както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. По изпълнителното дело е приложено съобщение до длъжника за наложен запор върху сметката му в ПИБ АД с изх.

№9135/15.08.2018г. С молба вх.№01.08.2019г. взискателя е поискал отново запор на вземанията на длъжника от труд и опис на движими вещи. До длъжника е изпратено/невръчено/ съобщение от ЧСИ идх.№10788/13.09.2019г.,че е наложил запор върху трудовото му възнаграждение в ЗАЛОЖНА КЪЩА БОНЕТИ ЕООД. С молба от 22.01.2020г. взискателят е поискал отново опис на движими вещи, който ЧСИ е насрочил на 28.02.2020г.

Описът е отменен поради невнесени такси. Взискателят е депозирал молба на 12.01.2022г., с която е поискал запор върху трудовото възнаграждение и върху откритите след 2018г. банкови сметки на длъжника. След справка ЧСИ е установил сметка в Изипей АД. До длъжника е изпратено съобщение изх.№511/12.01.2022г. /без данни за връчване/, от което е видно че ЧСИ е наложил запор върху банковите му сметки в Изипей АД. На 26.06.2023г.

3 взискателят е поискал запор върху вземанията на длъжника от работодател, а на 19.10.2023г. е поискал запор върху откритите МПС на името на длъжника. На 13.11.2024г. взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху вземания от труд и върху последни открити банкови сметки на името на длъжника. На 23.01.2026г. взискателят е поискал отново същите запори. Видно от запорно съобщение изх.№1224/05.02.2026г. ЧСИ е уведомил Уникредит Булбанк АД,че е наложил запор върху всички сметки на длъжника в банката.На 06.02.2026г. длъжникът е поискал делото да бъде прекратено поради настъпила перемпция. ЧСИ е прекратил с постановление от 12.02.2026г. делото поради настъпила перемпция, като е приел,че последното изп.действие е на 16.03.2012г. и е постановил вдитането на всички запори.

Въз основа на така установените факти,съдът се е позовал се е на разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД, на чл.116 б.“в“ ЗЗД и на ППВС №3/18.11.1980г. и отмяната на действието му до 26.06.2015г., на ТР №3/28.03.2023г. на ВКС и на ТР №2/26.06.2015г. Приел е, че давността на вземанията по процесния изпълнителен лист е прекъсната на 16.03.2012г. с образуването на изп.дело №233/2012г., като същевременно давността е спряла да тече, докато трае изп.процес. Същевременно приема,че от 16.03.2014г. е започнала да тече нова давност поради настъпилата по силата на закона перемпция, но нови изп.действия са поискани от взискателя на 28.03.2014г., след изтичане на двугодишния срок. Приема,че давността е изтекла на 16.03.2019г., като не са извършени други действия, които да прекъснат давността.

Извършените по делото изп.действия, които възможно прекъсват давността, в хипотеза на прекратено изпълнително производство, съдът е приел за действия без правни последици.

Тези правни изводи на съда не се споделят от въззивната инстанция.

В случая съдът е смесил последиците,настъпващи при перемпция и при давност. Едни и същи факти имат значение както за перемпцията, така и за давността, но последиците от тях са различни. Давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията-не. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перепцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ. Единствената правна последица от вече настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува ново дело,независимо че няма подадена нова молба.Същият е сезиран с молбата за изпълнение. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не го е образувал в ново дело;във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ, щом не е изтекла давността. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането от ЧСИ действие на принудително изпълнение. Перемпцията е без правно значение за прекъсването неа давността. В този смисъл решение №37/24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г. на ВКС, IVг.о., докладчик Б.Б..

Важен момент, който първоинстанционният съд не е отчел е момента на влизане в сила заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.418 ал.6 ГПК заповедта се връчва от съдебния изпълнител и влиза в сила в едномесечен 4 срок от връчването, ако длъжникът не възрази. Видно от приложената ПДИ, книжата са връчени на длъжника на 19.06.2014г., почти две години след образуване на изп.дело.

Опитите преди това да му се връчи ПДИ са останали неуспешни. Едва след 19.07.2014г. би могло да се приеме,че заповедта по чл.417 ГПК е влязла в сила и е започнала да тече 5годишната давност за вземанията. Неточен е извода на съда, че давността се прекъсва с молбата за образуване на изп.дело. Видно от мотивите на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.