Решение № 311 от 27.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Бургас, 27.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ Административно наказателно дело № 20222120200431 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба, подадена от Н. Б. АНТ., ЕГН **********, земеделски производител, с адрес: гр. К....., ул. Б...... №..

Жалбата е подадена против Наказателно постановление №2550F620089/29.10.2021 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.

С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от същия кодекс и чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредбата), издадена от Министъра на финансите, на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 50.00 лева.

С жалбата се отправя искане за отмяна на обжалваното НП, като се посочва, че жалбоподателят е изпитвал трудности.

1

Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Видно от разписката – неразделна част е, че препис от НП е получен на 24.11.2021 г. Жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 25.11.2021 г. с вх.№94-Н-333/25.11.2021 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 16.07.2021 г. в ТД на НАП – Бургас жалбоподателят подал декларация образец 1 по чл.5, ал.4, т.1 КСО за месец март 2021 г.

Декларацията била приета. В резултат на това била извършена проверка.

В резултат на посоченото дотук на 16.07.2021 г. в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, А.Д. (старши инспектор по приходите в

НАП) съставила против жалбоподателя

Акт

№F620089/16.07.2021 г. за установяване на административно нарушение (АУАН). На същата дата и срещу подпис, на упълномощено от жалбоподателя лице бил връчен препис от АУАН. В словесен израз, вмененото на А. административно нарушение било за това, че като осигурител не е подал в срок данни с декларация образец 1 в ТД на НАП – гр.Бургас за месец март 2021 г. и че това е следвало да бъде сторено до 26.04.2021 г. Това нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.5, ал.4, т.1 КС във връзка с чл.2, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата.

На 29.10.2021 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по 2 чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, заместник директора на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление против жалбоподателя. В цифров и словесен израз вмененото нарушение в НП е идентично с описанието му в АУАН.

На 24.11.2021 г. процесното НП било връчено на пълномощник на жалбоподателя.

На 25.11.2021 г., и както бе прието в началото на настоящото изложение, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК, била подадена процесната жалба с вх.№94-Н-333/25.11.2021 г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения, както и материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193, ал.2 ЗКПО във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Съгласно чл.5, ал.4, т.1 КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Съгласно чл.1 от Наредбата, с този поднормативен акт се уреждат сроковете, съдържанието, редът, начинът за събиране и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, осигурителни каси, както и от самоосигуряващите се лица за държавното обществено 3 осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и облагаемия доход и данъка за доходи от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). С тази Наредба е уреден образец 1 на декларация, която е релевантна в случая и която се подава от осигурителя в компетентната териториална дирекция на НАП (чл.2, ал.1 от Наредбата).

Срокът за подаване на декларация образец 1 от осигурителя е уреден в чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата и е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

В настоящия случай декларация образец 1 за месец март 2021 г. е следвало да бъде подадена до 26.04.2021 г. Както бе посочено по-горе, това в настоящия случай е сторено на 16.07.2021 г., т.е. два месеца и 20 дни след крайния срок.

При посоченото дотук настоящия състав приема, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е извършено.

Наложената имуществена санкция е с фиксиран минимален размер от 50.00 лева, т.е. колкото е наложена с обжалваното НП, поради което не съществува възможност за намаляването ѝ.

Нарушението се състои в просто извършване при форма на допустителство, поради което не е нужно да са нанесени вреди. Именно поради тази особеност настоящия състав не намира, че е налице хипотезата на чл.28, ал.1 ЗАНН. В настоящия случай не става въпрос за пропуск от няколко дни, а за почти три седмици, което мотивира съда да не приеме, че е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН.

Посочените особености, самостоятелно и в съвкупност не оставят друг избор на съда, освен да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63д, ал.4 ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски в полза на наказващия орган.

4

Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с чл.58д, т.1 и чл.63д, ал.4 във връзка с ал.1 ЗАНН 22. Наказателен състав на Районен съд – Бургас

[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО Наказателно постановление №2550-F620089/29.10.2021 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП;

ОСЪЖДА Н. Б. АНТ., ЕГН **********, земеделски производител, с адрес: гр.*********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща разноски по делото във вид на юрисконсултско възнаграждение.

Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

5

_______________________

Съдия при Районен съд – Бургас: Вярно с оригинала!

М.Д.

6