Решение № 2746 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2746 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330104546 по описа за 2023 година

С исковата молба ищцата В. В. К. е предявила против „Wizz Air Hungary Zrt” чрез „Уиз Еър Унгария Црт.“ – клон България КЧТ, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 4, § 3 във вр. с чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за установяване на паричните притезания, обективирани в Заповед № 25112/02.09.2022 г. по ч.гр.д. № 46555/2022 г. по описа на Софийски районен съд, както следва: за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за недопускане до борда на полет № *** с направление от С. до М. на 26.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 29.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е страна по договор за въздушен превоз, сключен със закупуването на самолетен билет, по силата на който ответното дружество се е задължило да изпълни полет № *** с направление от С. до М., М., на 26.03.2021 г. от 07:40 часа. Сочи, че в 1 деня на полета ищцата е пристигнала на Терминал 1 на Летище С. около 5:30 часа, като в съответствие с изискванията е носила със себе си отрицателен PCR тест от предишния ден, както и паспорт с валидна виза. Сочи, че се наредила на гишетата за регистрация, но служител на ответника й заявил, че няма да бъде допуснато до борда на самолета, поради невалидна виза, по отношение на което ищцата възразила, тъй като визата й е валидна за влизане в държавата по местодестинация на полета - Г.. След настояване от нейна страна ответното дружество й издало “Refusal of carriage report” (Доклад за отказ за превоз) с основание - “No valid visa” (липса на валидна виза). Сочи, че на 21.09.2021 г. подала жалба до дружеството, която останала без отговор от страна на ответника. Поддържа, че в нейна полза е възникнало право на обезщетение, поради неоснователно недопускане до борда на полета – против нейната воля. Претендира заплащане на обезщетение от 250 евро, тъй като разстоянието от С. до М. е под 1 500 км. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Wizz Air Hungary Zrt” чрез „Уиз Еър Унгария Црт.“ – клон България КЧТ. Релевира възражение за местна неподсъдност на правния спор, предмет на производството по делото, като счита, че последното следва да се разгледа от компетентния съд в гр. С..

Излага съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за въздушен превоз с резервация *** за редовен полет № *** с направление от Летище С. до Летище М. (М.), Г., който се е осъществил по разписание на 26.03.2021 г. Не оспорва, че ищцата се е явила за регистрация на борда на полета, като е представила PCR тест с отрицателен резултат за „Ковид 19“, но не е била допусната до борда на полета, поради невалидна виза. Сочи, че при проверка на регистрационното гише е установено, че ищцата не представя валидна виза за влизане в Г., като дежурните служители на „Голдеър Хендлинг България“ ООД са уведомили ищцата, че не може да бъде допусната. Твърди, че визата е невалидна за влизане на руски гражданин в Г., тъй като ищцата е представила паспорт, издаден от Р. и Шенгенска виза, тип „С“ (type C), а изискванията на Г. са били при влизане в страната да бъде представена виза тип „D“ (type D). Поддържа, че в случая не са налице основанията за изплащане на обезщетение, тъй като не е налице отказан достъп до борда на ищцата, а последната не е 2 регистрирана за качване на борда на самолета, тъй като не е разполагала с необходимите документи за пътуване. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 4, § 3 във вр. с чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 25112/02.09.2022 г. по ч.гр.д. № 46555/2022 г. по описа на Софийски районен съд, както следва: за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за недопускане до борда на полет № *** с направление от С. до М. на 26.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 29.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

За установяване основателността на предявеният иск следва да бъде доказано наличието на валидно сключен договор за въздушен превоз с резервация *** за редовен полет № *** с направление от Летище С. до Летище М. (М.), Г., осъществен на 26.03.2021 г., при регистрация за който ищцата да е представила всички необходими документи за влизане в дестинацията на пристигане – Република Г..

От представените по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за въздушен превоз с резервация ***, по силата 3 на който ответникът е следвало да осъществи превоз на ищцата чрез полет № *** с направление от Летище С. до Летище М. (М.), Г. на 26.03.2021 г.

Установява се, че ищцата е представила доказателства за негативен тест за Covid-19 при изследване, осъществено от Медицинска лаборатория „Бодимед-99“ ООД преди полета, а именно – на 24.03.2021 г.

От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е разполагала с виза № ***, тип С, със срок на валидност от 15.07.2020 г. до 14.07.2021 г., с разрешен престой от 90 дни.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че ищцата е р. г..

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че ищцата се е явила за качване на борда в предвидения час. В този смисъл съгласно Определение от 24.10.2019 г. по дело С - 756/18 "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе пълно обратно доказване и да установи, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет.

Установява се, че ищцата не е допусната на борда на полета с посочено основание за недопускане „невалидна виза (No valid visa)”.

Спорно между страните е дали са налице основателни причини да се откаже достъп на борда по смисъла на регламента, които да изключват отговорността на превозвача да заплати обезщетения на ищеца.

В отговора на исковата молба ответникът e посочил, че са били налице основателни причини за недопускане на ищцата до борда, тъй като последната – в качеството си на р. г., не е разполагала с валидна виза тип „D”, необходима за допускането й на територията на Г., като при проверка на регистрационното гише е установено, че ищцата не представя валидна виза за влизане в Г., като дежурните служители на „Голдеър Хендлинг България“ ООД са уведомили ищцата, че представя паспорт, издаден от Р. и Шенгенска 4 виза, тип „С“ (type C), а изискванията на Г. са при влизане в страната да бъде представена виза тип „D“ (type D).

Съгласно разпоредбата на чл. 2, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 „отказан достъп на борда“ означава отказ да се превозват пътници с даден полет, въпреки че те са се представили за качване на борда съгласно условията, изложени в член 3, параграф 2, освен в случаите, когато има основателни причини да им се откаже достъп на борда, като например причини, свързани със здравето, безопасността или сигурността, или неподходящи документи за пътуване.

С Решение от 30.04.2020 г. по дело C-584/18 по преюдициално запитване от *** (К.), постъпило на 19.09.2018 г. — ***., е прието, че Регламент № 261/2004, и по-специално член 2, буква й) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че когато въздушен превозвач откаже да допусне пътник на борда, с мотива че той е представил неподходящи документи за пътуване, сам по себе си такъв отказ не лишава пътника от предвидената в посочения регламент защита. Всъщност при оспорване от страна на този пътник компетентната юрисдикция следва да прецени, като вземе предвид обстоятелствата в случая, дали посоченият отказ е разумно обоснован с оглед на тази разпоредба. Прието е, че правото на Съюза, и по-специално член 13 от Кодекса на шенгенските граници, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска въздушен превозвач да откаже достъп на борда на гражданин на трета страна, като се позовава на отказ на органите на държавата членка на пристигане да позволят на последния да влезе на нейна територия, без този отказ за влизане да е бил предмет на мотивирано писмено решение, съобщено предварително на посочения гражданин.

С посоченото решение – при отговор на въпрос № 2 е прието, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че ако въздушен превозвач на летището на държавата членка на заминаване, пряко или чрез своите упълномощени представители и агенти откаже достъп на борда на пътник, позовавайки се на отказа на органите на държавата членка на пристигане да разрешат влизане на територията на тази държава, не може да се счита, че 5 въздушният превозвач действа като еманация на посочената държава, така че претърпелият вреди пътник няма основание да му противопостави Решение № 565/2014 пред юрисдикция на държавата членка на заминаване, за да получи обезщетение за нарушаването на правото му да влезе на територията на държавата членка на пристигане, без да притежава виза, издадена от последната държава.

В случая се установява, че ищцата притежава виза тип С, която е представена при регистрация, но последната е получила отказ да бъде допусната до борда на самолета, който отказ е постановен от агенти на ответника. Установява се, че към датата на процесния полет – 26.03.2021 г. визата на ищцата е била валидна, доколкото последната е с посочен период на валидност от 15.07.2020 г. до 14.07.2021 г. В този смисъл съдът не възприема възраженията на ответника, релевирани в уточнителната молба от 12.12.2023 г., че визата на ищцата не е била валидна, доколкото е издадена с период на действие от 90 дни. Посочените във визата 90 дни не определят срока на валидност на последната, а максималния възможен престой в рамките на периода на валидност.

От представеното от страна на ищцата копие на визата се установява, че ищцата е влизала на територията на Република Г., като общия й престой за периода на валидност на визата не надвишава разрешения от 90 дни, доколкото ищцата е пребивавала в периода от 03.10.2020 г. до 18.10.2020 г. и в периода от 09.08.2020 г. до 21.08.2020 г. Установява се също, че на същата дата – 26.03.2021 г., на която ищцата не е допусната до борда на полета на ответника, ищцата е осъществила пътуване до М., Г.. Това обстоятелство се доказва от представената по делото резервация за полет № *** за полет ***, както и отбелязването върху визата на ищцата.