Решение № 9259 от 20.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9259 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110109978 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от П. В. В. и Н. В. В. против Столична община положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК с площ от 124 кв.м. с адрес: /адрес/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за вилна сграда, с номер по предходен план – 2189 в кв. 15, със съседи: имоти с идентификатори № № ***, ***, ***, на основание давностно владение, при квоти – по ½ идеална част за всеки от тях.

Ищците П. В. В. и Н. В. В. твърдят, че са братя и наследници по закон на своите баба и дядо М.П. и П. П.. Изясняват, че приживе по силата на частен договор от 1969 г. последните са придобили чрез покупко-продажба от лицето Н.й ДЖ. поземлен имот, находящ се в /адрес/, понастоящем имот с идентификатор *** по КККР на град София.

Поддържа се, че съгласно допълнителна уговорка между купувачите и продавача, постигната още през 1969 г. ДЖ. продал на П.и още 124 кв.м., намиращи се до имота, по молба на купувачите. Твърди се, че това съгласие било постигнато при ограждане на първоначално закупения имот, срещу заплащането на допълнителна цена, за което бил съставен писмен договор, с какъвто ищците не разполагат. Излага се, че понастоящем тези допълнително закупени 124 кв.м. представляват самостоятелен имот с идентификатор 0434.6970.2189 по КККР, съседен на имот с идентификатор ***. П. и Н. В.и твърдят, че семейството им владее и двата имота още от момента на закупуването им през 1969 г. от техните баба и дядо, което владение е продължено от техния баща, а впоследствие и понастоящем и от самите тях. Твърдят, че този имот винаги е бил част от двора на собствения им съседен имот, включен е в обща ограда за двата имота, облагороден е с дървета, цветя, кладенец, поддържана морава. Посочват, че този имот от 124 кв.м. изначално е бил ограден като част от имота, придобит от семейството им през 1969 г. Излагат, че с 1 констативен нотариален акт № 148, том I, дело № 2304/1992 г. баба им М.П. и баща им В. П. са признати за собственици на имот с идентификатор *** на основание давностно владение. С правна сделка от 2016 г., обективирана в нотариален акт № 37, том СХV, дело № 035935/2016 г. ищците П. В. В. и Н. В. В. придобили чрез покупко-продажба по ½ част от имот с идентификатор *** по КККР. Същите сочат, че притежават и по ½ част от съседния имот с идентификатор *** на основание давностно владение, осъществено от техните праводатели и от самите ищци. Посочва се, че въпреки това този имот неправилно е актуван от ответната Столична община като общинска собственост с АОС № 6029/19.12.2016 г. С тези съображения ищците отправят искане да бъдат признати за собственици на по ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК с площ от 124 кв.м. с адрес: /адрес/ на основание давностно владение.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната Столична община, чрез пълномощника гл. юрк. Димитрова, оспорва исковите претенции като процесуално допустими, но по същество неоснователни, с доводи относно липсата на доказателства за придобиване на спорния имот през 1969 г. по силата на частен договор, като съгласно изискванията на приложимата към този момент разпоредба на чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти следва да бъде извършено с нотариален акт. Предвид това, дори при съставяне на писмен договор между Н.

ДЖ. и наследодателите на ищците от 1969 г., то последният не е породил транслативен ефект поради несъблюдаване на изискуемата по закон форма на сключването му. Поддържа се, че с нотариалния акт от 1992 г. М.П. и В. П. В. са признати за собственици по давностно владение и наследяване на неурегулирано дворно място с площ от 450 кв.м., а с нотариалния акт от 11.08.2016 г. същите са прехвърлили на ищците по ½ част от собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** целият с площ от 412 кв.м., която е площта именно на този имот, а не на процесния. Още повече, че със Заповед от 29.04.1991 г. на гл. архитект на София за района е одобрен регулационен план на м. в.з. Бистрица-разширение.

Поддържа се, че съгласно тази заповед поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 412 кв.м. попада в УПИ VII-1898 в кв. 15, а поземлен имот с идентификатор *** и с площ от 124 кв.м. в УПИ VIII-1899 в кв. 15. Възразява се процесната площ от 124 кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор ***, някога да е била част от имот с идентификатор ***. В отговора на исковата молба ответникът оспорва ищците да са придобили процесния имот на посоченото основание – давностно владение. Излагат се доводи, че понастоящем не е изтекъл десетгодишен период на непрекъснато владение, предвид изменението в разпоредбата на чл. 86 ЗС в сила от 01.06.2016 г., установения мораториум с § 1 от ЗР към ЗД на ЗС, с който е постановено спиране на давността за определен период от време, която разпоредба е обявена за противоконституционна с решение на КС на РБ от 24.02.2022 г., което обаче не засяга досегашното действие на законовия текст. Посочва се, че съгласно чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма има качеството на официален свидетелстващ документ. Ответната страна намира, че последният се ползва и с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти, при което Общината не носи тежестта да доказва основанието, на което този акт е съставен. С тези доводи Столична община отправя искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни петиторни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, при условията на субективно активно съединяване помежду им.

2

Съгласно посочената разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно право, когато има интерес от това.

В настоящия случай, с оглед изричното оспорване от ответната Столична община на исковите претенции и заявяването на права върху процесния имот, проведено с отговора на исковата молба, съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от процесните установителни искови претенции, съобразявайки и задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищците, при условията на пълно и главно доказване, че са придобили процесния имот на твърдяното правно основание - по давностно владение, осъществено от наследодателите им, респ. чрез давностно владение, осъществено от ищците чрез присъединяване владението на техните наследодатели и конкретно - изтичането на десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС (фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е спокойно, явно и непрекъснато), както и статута на имота като самостоятелен обект, респ. през съответния период време, обуславящ възможността за придобиването му чрез давностно владение, започнало през 1969 г.

В тежест на ответника е да опровергае изложените от ищците твърдения, респ. да установи основанието за придобиване на имота от ответника, и наличието на основание за спиране на давностния срок.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с Констативен нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделска земя в строителни граници на населено място, в реални граници по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ № 6, том II, дело № 228/94 г. от 01.02.1994 г. по описа на нотариус Миленкова, въз основа на Решение на Поземлената комисия – Община Панчарево № 1710/21.07.1993 г. за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя в реални граници, третите за процеса лица Й.С. ДЖ. и Н. С. ДЖ. са признати за собственици с квоти по ½ ид. части за всеки върху следния недвижим имот: бивша ливада с площ от 3950 кв.м., находяща е в село Бистрица, местност „Синьото пръте“, сега вилна зона Бистрица – разширени, съгласно Заповед № РД50-09-79/29.04.1991 г. парцел IX, с планоснимачен № 1547от кв. 15, с площ от 870 кв.м., ; парцел X с планоснимачен № 1547 от кв. 15 с площ от 870 кв.м.; парцел VIII с планоснимачен № 1899 от кв. 15 с площ от 1060 кв.м., целият от 1200 кв.м. с неуредени сметки по регулация; част от имот с планоснимачен № 1901 от кв. 15 с площ от 690 кв. м. целият от 740 кв. м.

Установява се, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 148, том I, дело № 2394/1992 г. от 29.01.1993 г. по описа на четвърти нотариус при Софийска нотариална служба към Втори районен съд, на основание постановление на нотариуса от 23.12.1992 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършено по нотариалното дело по чл. 483 ГПК, М. С.а П.а и В. П. В. са признати за собственици по давностно владение и наследство, първата на ¾ ид. части, а вторият на ¼ ид. част от следния недвижими имот: нерегулирано дворно място с площ от 450 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен № 1898 от кадастрален лист Г-13-2-Б от неодобрен кадастрален план на София, Бистрица, местност „Богдане“ при съседи: И.И.И., Н.

С. ДЖ. и бивш блок на ТКЗС.

Изяснява се и, че с договор за продажба на недвижим имот от 11.08.2016 г., обективиран в Нотариален акт № 108, том III, рег. № 4332, дело № 415 от 11.08.2016 г. по описа на нотариус Димитър Танев в рег. № 41 на НК и с район на действие Софийски районен съд, М. С.а П.а (като собственик на ¾ ид. части) и П. В. В. (като собственик на ¼ ид. част), като продавачи, продават на П. В. В. и Н. В. В. (ищците по делото), като купувачи – на всеки по ½ ид. част от съсобствения им недвижим имот, а именно: поземлен имот с 3 идентификатор *** по КККР на град София, одобрени със Заповед РД-1851/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: /адрес/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда, целият с площ от 412 км., с номер по предходен план: 1898, при съседи по кадастрална скица: имоти с номера ***, ***, ***, а съгласно документ за собственост представляващ: дворно място с площ от 450 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен № 1898 от кадастрален лист Г-13-2-Б от неодобрения кадастрален план на гр. София, Бистрица, местност „Богдане“, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с гараж, със застроена площ от 89 кв.м. и разгърната застроена площ от 164 кв.м., състояща се съгласно проект за узаконяване от 20.12.1996 г. на район Панчарево от: гараж; на първи етаж – кабинет, кухня, дневна, баня с тоалетна, тераса и стълбище към втори етаж; втори етаж – две спални, баня с тоалетна и тераси, която сграда представлява сграда с идентификатор *** с адрес: /адрес/ със застроена площ от 54 кв.м., брой етажи – 2, предназначение: жилищна сграда –еднофамилна и сграда с идентификатор *** с адрес: /адрес/ със застроена площ от 20 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: хангар, депо, гараж. Съгласно отразеното в нотариалния акт продавачът М.

С.а П.а си запазва пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху недвижимия имот.

По делото не е спорно, а и се установява, че е издаден Акт № 6029 от 19.12.2016 г. за частна общинска собственост на началник отдел УОСЖФ и РКТД при Столична община, вписан в Службата по вписванията – гр. София, под № 16569, акт № 133, том XXXV, дело № 11541, касаещ следния имот – реална част от УПИ VIII-1899 кв. 15, представляваща поземлен имот с идентификатор *** с площ от 124 кв.м. с местонахождение: