Решение № 213 от 26.06.2020, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 265/2020
- Вид
- Решение № 213
- Подписан
- 26.06.2020
- В сила
- 26.06.2020
- Състав
- МАРИЯ МИНЧЕВА ВЕЛКОВА, ГАЛИНА ПЕТКОВА МАГАРДИЧИЯН, ЗОРНИЦА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9,ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е
Ш Е Н
И Е
N213 гр.Русе, 26.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N265 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „ Гранична полиция“ - МВР-София против решение №371/04.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 6579/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която са осъдени да заплатят на М.В.Ц. сумата в размер на 1626.85 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 31.10.2016 г.- 31.10.2019 г. на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.179 от с.з., сумата в размер на 212.20 лв.- обезщетение за забава, сумата от 121.20 лв., представляваща равностойността на ободряващи напитки, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят изцяло, както и да й се присъдят направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата М.В.Ц. счита жалбата за неоснователна по съображенията, подробно изложени в отговора по чл.263 от ГПК.
Въззивният съд като съобразява доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр.чл.9.2 от НСОРЗ, за заплащане на лихва за забава върху допълнителното възнаграждение за извънреден труд, за заплащане на обезщетение за непредоставяни ободряващи напитки и хранителни продукти с правно основание чл.181 от ЗМВР.
Установено е, че за периода 31.10.2016 г.- 31.10.2019 г. страните са в били служебно правоотношение като М.В.Ц. за процесния период е заемал длъжността „с.п.“ в група „Охрана на държавната граница“ при ГПУ-Русе към РДГП- Русе съгласно акт за встъпване в длъжност от 12.12.2015 г., издаден въз основа на заповед № 8232з-3359/10.12.2019 г. на директора на ГДГП-МВР. За процесния период Ц. е работил на 12-часови смени и с оглед характера на работата полагал труд и пред нощта / от 22.00 ч. до 6.00 ч./ съгласно утвърдени графици. Съгласно графиците служителят е положил общо 1616 часа нощен труд, който е заплатен съобразно нормативната уредба. На същият са изцяло заплатени положените часове нощен труд без да е извършвано преобразуване на нощния към дневния труд. След преобразуване на положения нощен труд към дневен труд с коефициент 1,143 се получава положен извънреден труд от 231.088 часа. На служителя е заплатено възнаграждение само за 110.6 ч. извънреден труд, а часовете извънреден труд, получени след преобразуване на нощния към дневния труд, не са заплати. Размерът на възнаграждението за този извънреден труд възлиза на 1626.85 лв., а лихвата за забава върху тази сума е в общ размер на 212.20 лв.
За същия период съгласно ЗМВР, Наредба
№8121з-904/30.07.2015 г. и заповеди на министъра на вътрешните работи на служителя са се е полагали ободряващи напитки, каквито не са му предоставяни.
Равностойността на ободряващи напитки възлиза на 121.20 лв.
Тези факти са установени както с признанията на страните, така и с представените писмени доказателства и приетата по делото СИЕ, неоспорена от страните.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер на 1626.85 лв. по съображения, че за този период в действащите Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, издадени въз основа на законова делегация, липсва правна норма, регламентираща преобразуването на положения нощен труд с коефициент, прието е, че е налице празнота в уредбата, поради което субсидиарно следва да намери приложение нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил предявеният иск, основан на тази правна норма в размер, установен с приетата по делото експертиза.
Районният съд е уважил и претенцията за заплащане на левовата равностойност на непредоставените ободряващи напитки по съображения, че работодателят не е изпълнил основно задължение и при неизпълнението му за служителя възниква правото да претендира паричната равностойност на същите като компенсация за неправомерно недадена натурална престация.
Съобразно изхода от спора съдът е разпределил и отговорността за разноските.
Обжалваното решението в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преобразуване на нощния към дневния труд по правилата на чл.9 от НСОРЗ е правилно.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в системата на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в това число и възнаграждението за положен извънреден труд, регламентирано в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство и др. се определят по силата на законова делегация на основание чл.187, ал.9 от министъра на вътрешните работи. За процесния период в действащите Наредба №
81213-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 год. липсва норма, аналогична на нормата на чл.31,ал.2 на отменената Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При липса на изрична законова регламентация районният съд правилно е приел, че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9,ал.2 НСОРЗ. Противното разрешение би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение, както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311 от 8.11.2019 год.на
ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от