Решение № 704 от 21.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Пазарджик, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20225220103206 по описа за 2022 година

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД .

В подадената искова молба от Т. А. М. ЕГН **********, с адрес : гр. П УЛ. В Т № * против И. Л. В. ЕГН ********** И Р. Т. В. ЕГН ********** - двамата с адрес : г. П УЛ В Т № ** се твърди, че по силата на договор за доброволна делба между ищеца и братята му И и А А.и М.и от ** г. ищецът е станал собственик на 1/3 ид. част от дворно място с площ от 435 кв. м., което по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пазарджик представлява поземлен имот с идентификатор ***, на жилището представляващо първи жилищен етаж от триетажната жилищна сграда в него, на югоизточната избена стая, и на 1/3 ид. част от общите части на сградата-етажна собственост. Със същия договор И М. е получил в дял 1/3 ид. част от дворното място, жилището представляващо втория етаж на същата сграда, южната избена стая и 1/3 ид. част от общите части на сградата, а А М. получи в дял - 1/3 ид. част от дворното място, жилището представляващо третия етаж на сградата, източната избена стая и 1/3 ид. част от общите части на сградата. Неподелена - за общо ползване от тримата собственици останала най-голямата по площ - около 17 кв. м. избена стая със североизточно изложение, както и коридорите водещи до тези складови помещения в избения етаж. Твърди се, че наследниците по закон на покойният му брат - И М. с нот. акт № 127/24.06.2005 год. са продали на съпрузите Д и М А притежаваната от тях част от дворното място, жилището представляващо втория етаж на сградата и избената стая с южно изложение. С друг договор, сключен с нот. акт № 57 том.XIV, рег. № 5386/13.09.2005 г. наследниците на брат му И са продали на същите купувачи притежавания от тях масивен гараж с площ от 11.93 кв.м.- /средният/, представляващ едноетажна масивна сграда разположена между жилищната сграда и регулационната линия на дворното място с 1 улица „В Т“ Твърди се, че с последваща сделка - извършена с Нот. акт № 133/ 08.08.2006 год. съпрузите Д и М А са продали на ответниците И. и Р. В.и, които са съпрузи, същите имоти описани в предходния абзац. Към собственият си гараж с идентификатор по КККР на гр.Пазарджик * покойният брат на ищеца И М. бил присъединил чрез строително преустройство - 8.65 кв.м. от площта на общата избена стая - с площ около 17 кв.м. Тази присъединена към собственият му гараж част от съсобствената ни избена стая е преградена с тухлена стена от останалата част на същата избена стая, с оставена врата за влизане от нея в собственият му гараж. Твърди се, че около 4 кв.м. от същата избена стая - другият брат на ищеца А М. е присъединил чрез преграждане с тухлен зид към собствената му избена стая с източно изложение. Твърди се, че в резултат на тези преустройства съсобствената избена стая с първоначална площ около 17 кв.м. , останала с реално обособена площ от около 4 кв.м. Тази площ по споразумението на ищеца с братята му А и И М.и била останала във владение на ищеца с оглед ползването от него за складови нужди за сметка на правата на ищеца на собственост върху 1/3 ид. част от описаната съсобствена избена стая. Твърди се, че ответниците са лишили ищеца от владението му върху така обособеното складово помещение, като първоначално поставили секретно заключващо устройство на вратата от към коридора в избения етаж на сградата, а по-късно поставили помещението и под платена охрана - СОТ и го ползват като преддверие към собствения си гараж, като по този начин ответниците изцяло са лишили ищеца от правото му на владение върху така обособеното складово помещение, установявайки свое владение върху него с обяснението, че продължавали установеното фактическо положение между ищеца и брат му - И М. за въпросната избена стая. Поддържа се , че това тяхно обяснение на действията им е неоснователно, защото взаимните отстъпки между ищеца и братята му като между найблизки роднини не създават права на собственост или други вещни права за ответниците.

Твърди се, че за защита на нарушеното право на собственост на ищеца върху процесната част от описаното избено помещение ищецът е предявил искова претенция квалифицирана като иск по чл. 109 от ЗС. По нея е било образувано гр. д. № 4225/2018 г. на същия съд.

Искът бил уважен, но с решение на Окръжен съд-Пазарджик по В. гр. д. № 279/2020 год. решението на по-долната инстанция е било обезсилено. Твърди се, че ответниците дължат на ищеца и парично обезщетение за последните 5 години /начиная от 03.10.2017 г./общо в размер на 1200 лв. /по 20 лв. месечно / - затова, че лишавайки ищецът от владението на собствената му вещ са лишили ищецът от възможността да реализира доходи от нея отдавайки я под наем за складови нужди. Моли се съдът да постанови решение, с което признавайки ищецът за собственик на процесното избено помещение с източно изложение, с площ от около 4 кв.м. в избения етаж на жилищната сграда застроена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, да осъди ответниците да предадат на ищеца владението върху него, както и да заплатят парично обезщетение за неоснователното му ползване за период от 5 година назад от падане на иска в размер на 1200 лв. Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

На основание чл. 214 ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неоснователното ползване на имота – чрез 2 намаление на неговия размер на 390,00 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се сочи като безспорно, че ответниците, са собственици по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот №133, том V, н.д. №706/2006 г., с АКТ на вписване №123, том XIII. дело №3453/2006г., с вх. №5067 от 08.08.2006 г., на СВ-Пазарджик на следния недвижим имот:

1/3 идеални чист от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор -№ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е адрес па поземления имота: гр. Пазарджик, ул. "В Т“ №* с площ от 438 кв.м„ с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./ с номер по предходен план № 10069, кв.115 и съседи на имота: **, ВЕДНО със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ** с площ от 116 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор № *, разположена в процесния поземлен имот с идентификатор № *, както и прилежаща избена стая е южно изложение, разположена в сграда с идентификатор № *, както и на ГАРАЖ представляващ по кадастралната карта сграда с идентификатор № *, към които конструктивно и функционално е свързано, процесното помещение от 4 кв.м. Което присъединяване е станало със съгласието на тримата братя - Т. М., А М. и И М., още през 1968 г. Като още тогава първоначалния собственик И М. е установил владение върху изградения обект в настоящите граници, в този вид,а впоследствие владението върху процесното помещение и гараж е предадено от същия на праводателите на ответниците Д Д и М Да, които пък са го предали на ответниците оше през 2006 г. и от тогава и по настоящем се владеят единствено от тях вече повече от 16 г., без някой до този момент да им е оспорвал собственоста върху процесната стая от 4 кв.м. Оспорва се обстоятелството, че процесното помещение от 4 кв.м. е предадено на ищеца и ползвано някога от него. За сметка на извършеното пристрояване на ищецът Т. М. е било предадено друго избено помещение изгардено под стълбището с площ от 6 кв.м., което и понастощем ползва като изба, заедно с югоизточната избена стая. Това обстоятелство и по настощем е съобразено със съгласието на всички съсобственици.

Поддържа се , че тази процесна стая от 4 кв.м. още от изграждането си е придадена към ГАРАЖ с идентификатор № *. Същата е пространствен а и функционално свързана и единствено обслужва само ГАРАЖА на ответниците и като придадена към същия, следва собствеността му. През годините никой освен собствениците на този гараж не е имал достъп до нея. Извършеното преустройство по отношение на тази стая е търпим строеж и следва собствеността на главната вещ - чл. 98 ЗС , в случая ГАРАЖ е идентификатор № * .

Следователно към момента, в който ищците са придобили този обект на собственост, по силата на чл. 98 от ЗС те са придобили и процесната стая от 4 кв.м. Твърди се, че процесната стая от 4 кв.м., заедно с ГАРАЖ е идентификатор № * се владеят като едно цяло единствено от ответниците. Това обстоятелство е ставало открито, като никога ищецът, не се е противопоставял на владението на процесния обект. Направено е възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност, по отношение на същото.

Съдът след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в 3 тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не оспорват , а и от представените по делото писмени доказателства / нотариално заверен договор от ** г. за доброволна делба от 29.06.1968 г. , констативен нот.

Акт № 12 , том ХІ , нот. Дело № 4673/1997 г. и скица на поземлен имот / безспорно се установява, че с договор за доброволна делба между ищеца Т. М. и братята му И и А А.и М.и през 1968 г. ищецът е станал собственик на 1/3 ид. част от дворно място с площ от 435 кв. м., което по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пазарджик представлява поземлен имот с идентификатор ***, на жилището представляващо първи жилищен етаж от триетажната жилищна сграда в него, на югоизточната избена стая, и на 1/3 ид. част от общите части на сградата-етажна собственост. Със същия договор И М. е получил в дял 1/3 ид. част от дворното място, жилището представляващо втория етаж на същата сграда, южната избена стая и 1/3 ид. част от общите части на сградата, а А М. получи в дял - 1/3 ид. част от дворното място, жилището представляващо третия етаж на сградата, източната избена стая и 1/3 ид. част от общите части на сградата.

Не е спорно също така , че с представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №133, том V, н.д. №706/2006 г., с АКТ на вписване №123, том XIII. дело №3453/2006г., с вх. №5067 от 08.08.2006 г., на СВ-Пазарджик ответниците, са станали собственици на следния недвижим имот: 1/3 идеални чист от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор -№ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е адрес па поземления имота: гр. Пазарджик, ул. "В Т“ №* с площ от 438 кв.м„ с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./ с номер по предходен план № 10069, кв.115 и съседи на имота: **, ВЕДНО със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ** с площ от 116 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор № *, разположена в процесния поземлен имот с идентификатор № *, както и прилежаща избена стая е южно изложение, разположена в сграда с идентификатор № *, както и на ГАРАЖ представляващ по кадастралната карта сграда с идентификатор № *.

Страните не спорят и относно твърдения в исковата молба факт, че праводателите на ответниците Д Д Д и М И.а Да – са придобили същия имот от наследниците на брата на ищеца – И А. М. по силата на описаните в нот. им акт / но непредставен по делото/ а именно – нот.акт № 46, том Х, вх. Рег. № 3825/24.06.2005 г. нот.дело № 2490/2005 г. и нот акт № 57, том ХІV , вх.рег. № 5386/13.09.2005 г. , нот.дело № 3690/2005 г.

По делото са събрани гласни доказателства. Посоченият от ищцовата страна свидетел А С , установява, че най- напред била построена къщата , а след това и гаражите към нея.