Решение № 12 от 01.06.2026, Районен съд - Исперих
- Съд
- Районен съд - Исперих
- Дело
- Административно наказателно дело 185/2025
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 18.06.2026
- Състав
- Елица Денчева Бояджиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.179, ал.1, т.5, предл. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Исперих, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Административно наказателно дело № 20253310200185 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. Н. Г. от град Исперих, обл. Разград, ул." Лудогорие" №74 СРЕЩУ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №250275/15.09.2025 г. на РУ Исперих, ОДМВР Разград издадено от Й.М.Й. на Длъжност Началник група в РУ Исперих, ОДМВР Разград, въз основа на съставен АУАН GA № 4457402/02.08.2025 г. , с което за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.1, т.5, предл. 3 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание Глоба в размер на 150.00лв. или 76,69 евро. Жалбоподателката счита наказателното постановление за незаконосъобразно, твърди че не е извършвала нарушението, за което е санкционирана и моли административно – наказателният акт да бъде изцяло отменен.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и чрез процесуалният си представител адвокат А. М. поддържа жалбата.
В съдебно заседание не се явява представител на административнонаказващият орган.
За Районна прокуратура – Разград не се явява представител.
Съдът се запозна с представените гласни и писмени доказателства и намира за установена следната фактическа обстановка : На 02.08.2025г. жалбоподателката П. Г. управлявала л.а. Фолксваген с рег.№ *** по ул.“Н.Й.Вапцаров“. Желаела да се включи в движението по ул.“Васил Левски“. Спряла на знак Б2 Стоп (Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство). Било тъмно. Г. се предвижила още малко по-напред, за да се включи в движението по другата улица, като в момента в който предприела 1 маневра завой на дясно, по ул.“Васил Левски“ минал автомобил, който изсвирил и продължил пътя си. Жалбоподателката била спряна за проверка от полицейските служители О. О. и А. А., като и бил съставен АУАН за административно нарушение изразяващо се в отнемане на предимство на движещ се по ул.“Васил Левски“ автомобил.
Описаната фактическа обстановка се установява от проведеният разпит на актосъставителя и свидетеля по акта О. О. и А. А., св.Т.Г. разпитан по искане на жалбоподателката, както и от приобщеният писмен доказателствен материал съдържащ се в административно-наказателната преписка.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговарят на формалните изисквания на закона – чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП сочи, че Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай в Наказателното постановление не е посочена конкретната хипотеза на визираната норма, която жалбоподателката с поведението си е нарушила, а хипотезите видно от текста на разпоредбата са четири различни.
Това рефлектира в правото и на защита и правото и да разбере ясно и точно в какво се състои нарушението и, за да организира правилна и законосъобразна защита.
В наказателното постановление от фактическа страна е посочено, че П. Г. е създала предпоставки за ПТП т.е. създала е опасност за движението, но това е нарушение визирано от нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, каквато правна квалификация няма в издаденото Наказателно постановление. Свидетелските показания взаимно кореспондират и установяват факта, че Г. е спряла на знак Б2 Стоп т.е. съобразила е поведението си с пътните знаци – третата хипотеза по чл.6, т.1 от ЗДвП. Налага се извод, че е налице противоречие между описана фактическа обстановка касаеща поведението на жалбоподателката, като водач в наказателното постановление и нормата, която е била нарушена по ЗДвП предвид описаното от фактическа страна в административнонаказателният акт.
Свидетелите в показанията си сочат, че е било тъмно, но са видели управляваният от Г. автомобил да спира на знак Б2 поставен на ул.“Н.Й.Вапцаров“, като очевидно са се ориентирали за някакъв проблем на кръстовището по подаден звуков сигнал от друг участник в движението движещ се по ул.“Васил Левски“. Този участник в движението не е установен, не е проверен от контролните органи, не е установено по категоричен начин защо той е подал звуков сигнал и дали този звуков сигнал е бил свързан с движението на автомобила на П. Г., или е подаден по друга причина, която няма връзка с движението на л.а. с рег.№ ***. Налага се извод, че актът срещу жалбоподателката и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са съставени при неизяснена по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка, което ги прави незаконосъобразни.
В случая нормата на чл.50, ал.1 от ЗДвП е нормата установяваща задълженията на водачите спрямо път с предимство в кръстовище, за каквото нарушение е санкционирана жалбоподателката. Тя сочи, че: „На кръстовище, 2 на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“ Тази норма също не присъства никъде в административно – наказателният акт, а от фактическа страна е описано нарушение именно на тази разпоредба от ЗДвП.
До толкова, до колкото в наказателното постановление се твърди, че са нарушени правилата за движение в кръстовище, то нарушението следва да бъде квалифицирано по някоя от разпоредбите на Раздел XI на ЗДвП, което не е направено в обжалваният акт.
От административно – наказващият орган като санкционна е изписана разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5, предл. 3 от ЗДвП сочи, че: „Наказва се с глоба в размер 150 лв.: който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.“ Тази норма предвижда наказание Глоба в размер на 150.00лв. в редакцията преди ДВ бр.64 от 2025г.
Както вече бе посочено, обаче, по делото не се установява по несъмнен и категоричен начин, че на инкреминираната дата жалбоподателката Г. не е спазила правилата за предимство, поради и което санкционирането по цитираната законова разпоредба се явява незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №25-0275/15.09.2025 г. на РУ Исперих, ОДМВР Разград издадено от Й.М.Й. на Длъжност Началник група в РУ Исперих, ОДМВР Разград, с което за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.1, т.5, предл. 3 от ЗДвП на жалбоподателката П.
Н. Г., ЕГН - ********** от град Исперих, обл. Разград, ул." Лудогорие" № 74 е наложено административно наказание Глоба в размер на 150.00лв. или 76,69 евро. КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 3