Решение № 34 от 10.02.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Враца, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500177 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 3018/06.03.2023 г., подадена от Ц. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Враца, ул. "***, чрез адв. M. М. от АК-Враца, против решение № 94 от 17.02.2023 г., постановено по гр. дело № 20221420101044/2022 г. по описа на Районен съд - Враца в частта, с която е осъдена да заплати на Министерството на земеделието, БУЛСТАТ 831909905, следните суми: 14 696.01 лв. главница, дължима арендна вноска по договор за аренда № 01/07.10.2016 г. за стопанската 2020-2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2022 г. до окончателното й изплащане; 1 988.04 лв. - обезщетение за забава за периода 02.10.2020 г. - 31.01.2022 г.; 866.46 лв. - разноски по делото.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо, а по същество неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

На първо място, жалбоподателката поддържа, че решението е недопустимо, като постановено по недопустими искове, предявени от ненадлежна страна в процеса.

Позовава се на приетото от състави на ОС-Враца по идентични дела между същите страни, че съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба е налице правен спор относно неизпълнение на договор за аренда на земи от държавния поземлен фонд между държавата и ответницата, при което правоотношение надлежна 1 страна - ищец по предявените искове, следва да е самата държава, която съгласно чл.24,ал.12 от ЗСПЗЗ се представлява от министъра на земеделието. Счита, че Министерство на земеделието - гр. София, което представлява самостоятелен правен субект, също представляван от министъра на земеделието, не е носител на защитаваното в процеса субективно материално право, нито има качеството на процесуален субституент на държавата съгласно императивна правна норма, така че да е овластено да защитава държавата от свое име. Министърът на земеделието също не е такъв, а лице, оправомощено от закона да представлява държавата пред съда по правни спорове като повдигнатия такъв по конкретното исково производство.

На второ място, поддържа възражението си, направено в отговора на исковата молба за нейната нередовност. Твърди, че надлежна страна, като ищец по делото, е министъра на земеделието, а към исковата молба не са приложени доказателства за притежаване на юридическо образование от пълномощника на министъра Слави Милев Димитров (директор на Областна дирекция "Земеделие" - Враца), съгласно чл.32, т.2 от ГПК, поради което не е възможно да се установи дали исковата молба е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител на ищеца. Поддържа, че като е приел, че правата за осъществяване на процесуално представителство пред съда могат да бъдат делегирани на долустоящ орган, първоинстанционният съд е допуснал до разглеждане и разгледал по същество нередовна искова молба, поради което счита, че на основание чл.129 ГПК на ищеца следва да се даде възможност да отстрани посочената нередовност на исковата молба, като съобщението за това се връчи лично на ищеца.

На трето място, намира за неправилен и необоснован извода на съда за неоснователност на възражението й за неизпълнение на договора от страна на ищеца, като основание да откаже изпълнение на насрещните си задължения, като сочи, че то се основава на факта, че през процесната стопанска година (2020/2021 г.) е била лишена от възможността да ползва отдадените й под аренда земеделски земи като последица от незаконосъобразните действия на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Враца, упражняващ делегираните му от министъра на земеделието правомощия по чл. 37в, ал. 12 ЗСПЗЗ. Сочи, че въпреки заявяването на земите за ползване чрез включването им в масиви за ползване по реда на чл.70 ППЗСПЗЗ, видно от представени по делото заповеди за създаване и разпределение на масиви, тя не е получила като разпределение съответните масиви или части от тях, което е установено и от вещото лице по допусната експертиза. Не е получила по разпределение никакви площи, което е приравнено по правните си последици на пълна невъзможност не по нейна вина да ползва имотите.

На четвърто място, поддържа, че неправилно и в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е достигнал до извода, че ответницата дължи претендираното арендно плащане за цялата стопанска година, тъй като претенцията на 2 ищеца е лишена от основание за периода след 26.03.2021 г. до края на стопанската 2020/2021 г. (30.09.2021 г.), защото договорът е прекратен, считано от тази дата.

Посочва, че тъй като се касае за договор с продължително изпълнение, от момента на прекратяване на договора се погасява арендното правоотношение, както и всички права и задължения на страните по него, включително и за плащане на уговорената рента. Ето защо, според жалбоподателката, от деня на прекратяване ищецът няма право да търси рента по договора, без оглед на обстоятелство дали фактическата власт върху арендуваните имоти е върната или не. Това обстоятелство би било относимо към претенция на ищеца за обезщетение за неоснователно ползване на имотите от ответницата след прекратяване на договора, но такава не е заявена.

Моли съда да отмени решението на Районен съд - Враца в обжалваната му част като неправилно, и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищеца като неоснователни и му присъди направените разноски по делото за две инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна Министерство на земеделието, гр. София, БУЛСТАТ 831909905, чрез юрк. Ц. Д., упълномощена от министъра на земеделието, е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Счита за неоснователно възражението на въззивника за нередовност на исковата молба, като сочи, че ищец по предявените искове е Министерство на земеделието, представлявано от министъра на земеделието, и процесуален представител на министъра на земеделието в съдебния процес е юрк. Ц. Д. с приложено по делото пълномощно. Счита за неоснователни възраженията на въззивника, че е бил лишен от възможността да ползва имотите - предмет на договора, тъй като владението на същите е предадено с протокол - опис № 01/07.10.2016 г., който е подписан от арендатора чрез пълномощника й и в този смисъл ищецът е изпълнил задълженията си по договора. Поддържа, че са неоснователни и безпредметни доводите на въззивника, че имотите по договора не са включени в масиви на ответника или са били разпределени със заповед по чл. 37в от ЗСПЗЗ на други ползватели, тъй като разпределението на земи, или т.нар. комасация, представлява административно производство, което няма общо с предмета на спора. Счита, че признавайки възражението на ответника за основателно, съдът ще позволи държавни имоти да бъдат ползвани и владени без да бъде заплатена арендната вноска за тях, което е недопустимо.

Моли съда да потвърди обжалваното решение, като законосъобразно и правилно и да отхвърли депозираната въззивна жалба като неоснователна и недоказана.

Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Третото лице - помагач Областна дирекция "Земеделие" - гр.Враца, не е заявило становище.

3

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

В съдебното заседание жалбоподателката Ц. Т. Д. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от процесуалния си представител юрк. Ц. Д., която с писмена молба и устно уточнява, че ищец по предявените искове е министърът на земеделието, представляван от нея. Представя пълномощно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Третото лице - помагач Областна дирекция "Земеделие" - гр.Враца, не се представлява.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.259,ал.1 от ГПК от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е сезиран с искова молба на Министерство на земеделието, с която против Ц. Т. Д. са предявени обективно съединени осъдителни искове, а именно:

1) Иск за сумата 14 754.33 лв. - главница, представляваща дължима арендна вноска по договор за аренда № 01/07.10.2016 г. за стопанската 2020/2021 г.;

2) Иск за сумата 1996.09 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.10.2020 г. до 31.01.2022 г.

Претендира се и присъждане на законната лихва върху тези суми, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за аренда № 01/07.10.2016 г., вписан в Службата по вписванията гр. Враца, Министерство на земеделието, храните и горите, чрез директора на Областна дирекция "Земеделие", гр.Враца, като арендодател, е предоставило на ответницата Ц. Т. Д., като арендатор, за временно и възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) на територията на Община Криводол от общо 339.055 дка. Поддържа, че съгласно т.5 от раздел I и т.5.3 от договора за аренда арендаторът се задължил при сключване на договора и не по-късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година да заплати 100% от годишната арендна вноска по т.5.1 и да представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежен документ. Посочва, че договорът за аренда е прекратен от арендодателя с нотариална покана с рег.№ 382/22.01.2021 г. на нотариус Р.С. с район на действие Районен съд Враца, която е връчена на длъжника на 11.03.2021 г. с уведомление, съгласно чл.57,ал.1 от ГПК, считано от 26.03.2021 г., към който момент е изтекъл 14дневния срок за плащане на сумите по нотариалната покана. Изтъква, че до подаване 4 на исковата молба ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за аренда и съответно дължи годишната арендна вноска за стопанската 2020/2021 г. с падеж 01.10.2020г. в размер 14 754.33 лв. и лихва за забава върху главницата за периода 02.10.2020 г. - 31.01.2022 г. в размер 1 996.09 лв.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Ц. Т. Д., чрез адв. M. М. от АК Враца, с който се оспорва основателността на исковете. На първо място в отговора се прави възражение за нередовност на исковата молба с твърдения, че надлежна страна, като ищец по делото, е министърът на земеделието, който съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ упражнява правата на държавата като собственик на земеделските земи от ДПФ. По същество не се оспорва съществуването на арендно правоотношение между страните по посочения в исковата молба договор за аренда, но се твърди, че през процесната стопанска година (2020/2021 г.) ищцата е била лишена от възможността да ползва отдадените й под аренда земеделски земи с процесния договор за аренда като последица от незаконосъобразните действия на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Враца, явяваща се териториална структура на Министерството на земеделието. При тези и други подробно изтъкнати доводи моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани като претендира и разноски.

С обжалваното решение № 94 от 17.02.2023 г.по гр.дело № 1044/2022 г. РС Враца е уважил частично (почти изцяло) предявените искове. В мотивите на съдебния акт не е обсъдено възражението на ответницата за участието на ненадлежна страна в процеса в лицето на Министерство на земеделието.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.