Решение № 72 от 12.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Даниел Луков

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200937 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационен протест на Апелативна прокуратура – Велико Търново и по касационна жалба на частните обвинители М. А. Е., Д. М. Е. и М. М. Е. чрез повереника им адв. Р. Р. против решение № 109/29. 07. 2024 год., постановено от Апелативен съд – Велико Търново (ВТАС) по в. н. о. х. д. № 198/2023 год.

С протеста са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.

Изразено е несъгласие с извода, че чл. 275, ал. 1 от КТ и чл. 4, ал. 1 от ЗЗБУТ са общи и бланкетни и се подчертава създадената от подсъдимия незаконосъобразна практика за отваряне капаците на корабните товарни помещения. Аргументи в подкрепа на тази теза са изведени и от действалата в предприятието към момента на деянието Програма, уреждаща организацията, координацията, подходите, методите и периодичността на извършване на оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите, съгласно която подсъдимият е посочен като отговорник за девет от предвидените последователни етапи за оценка на риска. Възразява се и срещу констатацията, че същият не е адресат на тези норми, като се противопоставят задълженията на ръководителя на пристанищния терминал да отговаря за предоставянето на пристанищни услуги в съответствие с действащата нормативна уредба, да следи и отговаря за изпълнение на задълженията по сключените на съответния терминал договори, да познава и спазва изискванията по здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) и да контролира спазването им от другите работници.

1

Според прокурора именно съвкупността от тези задължения определя подсъдимия като представително лице на /предприятие/, на което е делегирано по съответния ред цялото ръководство, организация и контрол на пристанищния терминал. С доводи за стеснително тълкуване на понятието „пристанищен оператор“ е оспорено и съдебното заключение, че разпоредбата на чл. 31, т. 9 от Задължителните правила за българските пристанища на р.

/река/ не предвижда задължения за подсъдимия. Акцент е поставен и на установеното от контролните органи след инцидента, че не са били взети мерки за обезпечаване на района на товаро-разтоварните дейности със спасителен кръг, а работниците – със спасителни жилетки. твърди се, че вследствие неправилната преценка относно естеството на задълженията на подсъдимия и нарушаването им е направен незаконосъобразен извод за несъставомерност на деянието. Доводи в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не са изложени. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане.

В касационната жалба на частните обвинители също са релевирани основанията по чл.

348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като освен това са изтъкнати и соъображения за необоснованост на съдебния акт. С цитати от свидетелските показания, указващи на съществуващата практика да се отварят капаците на товарните отделения в отсъствие на подменна група, е аргументирана тезата, че и на инкриминираната дата подсъдимият е наредил на пострадалия да започне работа без да изчака работници на корабособственика. Поддържа се, че съдът е игнорирал обстоятелството, че подсъдимият не е изпълнил задължението си да осигури подменна група, която да присъства на разтоварването на баржата и бездействието му е довело до настъпване на съставомерния резултат. Атакуват се и изводите на въззивния съд относно характера на инкриминираните разпоредби на чл. 275, ал. 1 от КТ и чл. 4, ал. 1 от ЗЗБУТ и тези, че подсъдимият няма качеството на работодател. По тези съображения частните обвинители настояват за отмяна на въззивния съдебен акт като подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Наред с изтъкнатите в него основания за отмяна на проверяваното решение излага и доводи за вътрешна противоречивост и неяснота на волята на съда относно възможността подсъдимият да бъде адресат на нормите на чл. 275, ал. 1 от КТ и чл. 4, ал. 1 от ЗЗБУТ.

Пледира за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Частните обвинители М. Е., Д. Е. и М. Е., редовно призовани, не участват в касационното производство и не изразяват лично или чрез своя повереник становище по основателността на депозираната от тях жалба и на касационния протест.

Подс. Н. Н., уведомен за съдебното заседание на касационната инстанция, не взема лично участие в него. Във възражение, депозирано по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК, е декларирано съгласие както с изведените от апелативния съд фактически положения, така и с направените от него изводи за несъставомерност на деянието.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

2

С присъда № 37/10. 10. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 764/2021 год., Окръжен съд – Русе е признал подс. Н. А. Н. за невиновен в това че на 14. 07. 2018 год. в /населено място/, в качеството си на ръководител на пристанищен терминал /терминал/ поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – осигуряване на безопасността на работещите по товаро- разтоварна дейност на несамоходна безекипажна сухотоварна баржа РТ-3, собственост на /фирма/, като не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на Д. М. Е. – водач на мотокар в Държавно предприятие /предприятие/, СП Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“, Пристанищен терминал /терминал/, /населено място/, нарушил посочените по-долу нормативни изисквания, като не изпълнил задълженията си като ръководител на пристанищен терминал /терминал/ и не предприел от името на работодателя всички необходими мерки за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд по чл. 275, ал. 1 от КТ, чл. 4, ал. 1 от ЗЗБУТ, чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/23. 05. 2001 год. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега и чл. 31 от Задължителни правила за българските пристанища на река /река/, в сила от 25. 07. 2008 год., издадени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и с това причинил смъртта на Д. М. Е., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и по жалба на частните обвинители с искане за осъждане на подсъдимия и с решение № 109/29. 07. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 198/2023 год. по описа на ВТАС, е потвърден.

Касационният протест и жалбата на частните обвинители са допустими, тъй като са подадени от легитимирани субекти в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт.

Сходството на доводите в двата сезиращи документа, поне що се отнася до оплакването за неправилно приложение на материалния закон, позволява съвместното им обсъждане, а прегледът на материалите по делото обосновава извод за неоснователност както на възраженията по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, така и на тези за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съществена част от аргументацията в жалбата на частното обвинение касае несъгласието на касаторите с изводите на ВТАС, че са били предприети действия от подсъдимия за осигуряване на подменна група, както и че на инкриминираната дата същият не е давал нареждане на пострадалия Е. и на свид. С. А. да отворят капаците на баржата в отсъствие на работници на корабособственика. В тази връзка повереникът е представил собствена интерпретация на доказателствената съвкупност с настоятелно искане същата да бъде възприета от настоящия състав. Претенцията му не държи сметка за особеностите на касационното производство. С изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, към която не може да бъде отнесен настоящият казус, върховната инстанция по наказателни дела не е съд по фактите, поради което не контролира обосноваността на въззивния съдебен акт и не 3 може да пререшава въпроса за достоверността и убедителността на доказателствата и средствата за установяването им, нито да приема фактология, различна от установената от долустоящия съд. В правомощията е единствено преценката за спазване правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение, а проверката на решението не установява отклонения от изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 303 от НПК.

Както показанията на лицата, работещи на пристанищния терминал, така и тези на служителите на корабособственика са били обсъдени в тяхната цялост като е извършена задълбочена преценка за достоверността и убедителността им. Твърденията им са интерпретирани съобразно действителното им съдържание без да им се придават смисъл и значение каквито те не притежават. Последователността и неизменността на заявеното от свидетелите при разпитите им в рамките на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие с основание са третирани като доказателство за трайност и устойчивост на възприятията им относно правно значимите обстоятелства. Доколкото при част от тях са били установени известни непълноти и несъответствия с посоченото пред разследващ орган касателно някои подробности от инкриминираните събития, са били предприети необходимите процесуални действия за преодоляването им по реда на чл. 281 от НПК и убедително е защитен изводът, че тези отклонения при пресъздаване на интересуващите процеса факти се дължат на изминалия период от време, а не на стремеж да бъдат укрити или изопачени действителните действия на подсъдимия.

Въззивната инстанция незаслужено е упрекната, че е игнорирала показанията на В. Н., Д. Д. и П. Н., с които всеки от тях е декларирал незнание за това, че на 14. 07. 2018 год. трябва да се яви на пристанищния терминал като участник в подменна група. ВТАС не ги е оставил без внимание, но за да приеме, че подсъдимият е предприел действия за осигуряване на такава, се е солидаризирал с изводите на първостепенния съд, че доказателства за това обстоятелство се съдържат както в обясненията на Н., така и в показанията на свидетелите Н. Ш. (стифадор на терминала, отговарящ пряко за уведомяване на корабособственика), Г. Г.

(отговорник на една от двете бригади на пристанищния терминал), Н. Ш. и П. М.

(служители на /фирма/). Всички те са били категорични, че своевременно е била подадена информация за необходимостта от присъствие на подменна група на инкриминираната дата, тъй като разтоварването на баржата не е приключило. Неуредиците при формиране на състава са очевидни, но съобразно доказателствата по делото те не се дължат на бездействие на подсъдимия и не могат да доведат до ангажиране на отговорността му, както неоснователно се поддържа от частното обвинение, а са последица от лошата организация на работа във фирмата собственик на плавателния съд. Отделен е въпросът, че обвинението срещу Н. не е свързано с бездействие при осигуряване на подменна група, а се основава върху фактически твърдения за неизпълнение на съвсем различни задължения.

Не издържа на касационната проверка и оплакването за недопустимо предположение, че пострадалият и свид. С. А. самоволно, по собствена инициатива са пристъпили към отваряне на капаците на баржата. Изводът на инстанциите по фактите досежно това обстоятелство не е произволен. Той не е основан и върху превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, а е формиран след обстойно изследване на посоченото от 4 свидетелите Г. Г., Я. Р., М. М., О. М., А. Н., Л. С., Х., Р. Т., Б. Г., В. К., А. З.,Д. Д., И. К., С. П. и С.С.. Прието е, че показанията им представляват солидна доказателствена основа за коментирания факт предвид еднопосочността и непоколебимостта на твърденията им, че при оперативката в ранната сутрин на 14. 07. 2014 год. подсъдимият единствено е разпределил задачите за деня между двете бригади, но не е разпореждал на колегите си да пристъпят незабавно към отваряне на капаците на плавателните съдове и към разтоварването им без да чакат пристигането на подменна група. Допълнителен аргумент за този извод може да бъде открит и в свидетелските показания относно начина на формиране на възнаграждението на пристанищните работници – на база количеството на натоварените и разтоварените стоки, което намалява, ако се наложи престой поради закъснение или неявяване на подменната група. Колкото до показанията на свид. С. А. пред въззивния съд, недоверието към тях е основано на безспорно установения факт, че на инкриминираната дата той е закъснял за работа, не е присъствал на оперативката и поради това не е възприел какви са били указанията на подсъдимия. Вместо това свидетелят е направил собствени предположения относно действията на началника на терминала.