Определение № 2230 от 29.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2230 гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20258002103193 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 1741 от 14.04.2025 г., подадена от С. Н. А. чрез адвокат М. Ч. от АК – К. срещу въззивно Решение № 35 от 06.03.2025 г. по в.гр.д.№ 288/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали в частта, с която съдът се е произнесъл по приложимия способ за извършване на съдебната делба.

Ответникът по касация Н. С. А. е депозирал отговор чрез адвокат Е. У. от АК - П..

Възразява, че отсъства основание за допускане на обжалването, а също така жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваната част на въззивното решение, след частична отмяна на Решение № 238 от 30.07.2024 г. по гр.д.№ 460/2023 г. на Районен съд - Момчилград, е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], обл. К., с площ 879 кв.м., с адрес на поземления имот [населено място],[жк], с номер по предходен план пл.сн.№ *, кв. 73, парцел *, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], обл. К., със застроена площ 121 кв.м., брой етажи – 1, като получената сума бъде разпределена между съделителите, както следва: 2/3 за ищеца С. Н. А. и 1/3 за ответника Н. С. А..

Съобразено е, че с Решение № 21 от 02.02.2024 г. по гр.д.№ 460/2023 г. на Районен съд Момчилград е допуснато извършването на съдебна делба между С. Н. А. и Н. С. А. на описания по-горе недвижим имот – сграда с прилежащата му 1/2 ид.част от ПИ *** по 1

КККР на [населено място], при следните дялове: за ищеца С. Н. А. 4/12 идеални части от ПИ № **** и 4/6 ид.части от сградата с ид.№ ****, а за ответника Н. С. А. - 2/12 ид.части от ПИ и 2/6 ид.части от сградата.

Съсобствеността на делбените имоти е възникнала по следния начин: на 18.01.2012 г. наследниците на Н. И. А. (починал на 28.01.1979 г.) и съпругата му З. М. А. (починала на 14.04.2010 г.), а именно – С. Н. М., А. Н. А., С. Н. А., С. Н. А., Н. Н. А. и К. Щ. Н. (син на починалия на 10.01.1990 г. Д. Н. Н.), след извършена обстоятелствена проверка, са признати за собственици на делбените недвижими имоти, а именно – всеки от тях по 1/12 ид.част от ПИ № ***, както и по 1/6 ид.част от едноетажната жилищна сграда с ид.№ ****, за което е издаден констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 10, том I, рег.№ 98, д.№ 10/2012 г. на нотариус Г. Г., с район на действие РС – Момчилград. С н.а.№ 55 от 31.08.2012 г., том III, рег.№ 2140, д.№ 455 от 2012 г. по описа на нотариус Г. Г., С. Н. А., Н. Н. А. и К. Щ. Н. са продали на ищеца С. Н. А., всеки един от тях по 1/12 ид.част от ПИ и по 1/6 ид.част от едноетажната жилищна сграда.

С н.а.№ 157 от 10.10.2022 г., том III, рег. № 4922, дело № 557 от 2022 г. на нотариус Г. Г., А.

Н. А. и С. Н. М. са продали на ответника Н. С. А. (син на ищеца С. Н. А.), всяка една от тях по 1/12 ид.част от ПИ, както и по 1/6 ид.част от едноетажната жилищна сграда с ид.№ ****.

Вследствие на така извършените разпоредителни сделки ищецът С. А. се легитимира като собственик на 4/12 ид.части от ПИ и 4/6 ид.части от жилищната сграда № ****. Ответникът Н. А. е придобил и се легитимира като собственик на 2/12 ид.части от ПИ и 2/6 ид.части от сградата с ид.№ ****.

В хода на делбеното производство ищецът С. А. е заявил възлагателна претенция по отношение на допуснатия до делба недвижим имот.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Д. М., Г. М. М. и С. И. С. е прието за установено, че към момента на смъртта на родителите си – през 1979 г. и през 2010 г., С. А. е живял в делбените имоти - къща с дворно място. Ответникът Н. А. е живял в къщата като дете, преди 1989 г. Съгласно Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за месните данъци и такси, издадено от Община Джебел, С. А. не притежава друго жилище. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно–техническа експертиза делбените имоти са неподеляеми на толкова части, колкото са съделителите, както и че пазарната стойност на същите възлиза общо на 62 139,68 лв.

Въззивният съд е приел, че съсобствеността между страните не може да бъде прекратена чрез възлагане на делбения имот на съделителя, направил възлагателна претенция, тъй като имотите нямат изцяло наследствен характер. Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, а дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. В конкретния случай е установено, а и не се спори между страните, че направилият възлагателната претенция съделител е живял в имота при откриване на наследството; същият няма друго жилище и делбеният имот е неподеляем. Съсобствеността между страните обаче е установена с представените констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по 2 давност и наследство от 2012 г., както и два нотариални акта за покупко–продажба на идеални части от недвижимите имоти, съответно от 2012 г. и 2022 г. Липсват доказателства за изцяло наследствения характер на имотите, тъй като не са представени доказателства за наличието на право на собственост върху делбените имотите на наследодателите Н. А. и З.

А.. Н. И. А. е починал през 1979 г., като е оставил наследници съпруга и шест деца. Няма данни на какво основание Н. А. е владял имота и колко време преди 1979 г., като за тези обстоятелства няма и наведени твърдения в исковата молба. След смъртта на общия наследодател Н. А. през 1979 г., до 2010 г., когато е починала съпругата му З. А., е изминал повече от изискуемия от чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен давностен срок, т. е. по отношение на съпругата и децата му е настъпил вещноправният ефект на придобивната давност, а след смъртта на З. А. съсобствеността между наследниците й е възникнала на основание наследство относно идеалните част на З. А. и придобивна давност за шестте й деца по отношение на останалите части от имотите, за което им е издаден и констативния нотариален акт от 2012 г.

Въззивният съд е приел още, че дори имотът да е запазил наследствения си характер, то след издаването на обсъждания констативен нотариален акт, са извършени разпоредители сделки, които не са единствено между наследници. Ищецът С. А. е придобил идеални части от имота чрез прехвърлянето им от наследници. Ответникът Н. А. обаче не е наследник на общите наследодатели Н. А. и З. А., а е придобил своите дялове чрез покупко–продажба от наследници. Тази сделка е породила смесена съсобственост, тъй като е сключена с лице (Н.

А.), което е извън кръга на наследниците, респ. съсобствеността в тази хипотеза е възникнала от повече от един юридически факти. В съдебната практика безспорно е прието, че извършените сделки между сънаследници, при които се уголемява дела на някой от тях, не променят наследствения характер на имота, но в този случай това не е така. Смесена съсобственост е налице щом в делбата участва съделител, който не е придобил правата си по наследство, а въз основа на сделка, дори и тя да е сключена с някой от наследниците.

В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси:

1. „При валидно сторена възлагателна претенция от съделител – наследник и при липса на конкуренция на възлагателни претенции в производство по делба, от значение ли е начина на възникване на собствеността на ответника съделител, несторил възлагателна претенция ?“;

2. „От значение ли е дали ответника, несторил възлагателна претенция, има качеството на наследник и основание ли е това за отхвърляне на претенцията на ищеца-наследник ?“;

3. „Допустимо ли е съдът да се позовава на института давностно владение, осъществявано от наследодателите на страните в производството по делба, без да е бил сезиран за това ?“;

4. „Приложима ли е хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК при липса на конкуренция на възлагателни претенции и при положение, че заявилият претенцията има качеството на наследник и собствеността му е породена единствено и само от факта на наследственото правоприемство (т.е. не е от смесена съсобственост, което да е пречка за възлагане) ?“;

5. „Допустимо ли е съдът да основе решението си на твърдени факти и обстоятелства, заявени от ответника едва с въззивната жалба, относно наличието на елемента смесена 3 съсобственост ? В тази насока, възможно ли е страната (в случая ответника-съделител) да поправи във въззивната инстанция пропуските, които поради небрежност е допуснала в първоинстанционното производство ?“;

6. „Дължи ли съдът нарочен изричен диспозитив при произнасянето си относно спорното право при сторена възлагателна претенция ?“.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи и втори въпрос – в противоречие с т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 110 от 25.05.2016 г. по гр.д.№ 432/2016 г. на ВКС, І г.о.; трети въпрос – в противоречие с Решение № 19 от 08.02.2013 г. по гр.д.№ 619/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., т. 9 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК; четвърти въпрос – в противоречие с т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, решение № 110 от 25.05.2016 г. по гр.д.№ 432/2016 г. на ВКС, І г.о.; пети въпрос – в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроси №№ 1, 2 и 4 от изложението. Предпоставките за възлагане на неподеляемо жилище на един от съделителите са подробно уредени в чл. 349 ГПК (чл. 288 ГПК /отм./) и по спорните въпроси, свързани с прилагането на отделните хипотези, е формирана задължителна и казуална практика на ВКС. Възлагане на неподеляемо жилище не може да става само поради наличие на жилищна нужда и липса на други възлагателни претенции. Хипотезите на възлагането са две: възлагане на жилище, представляващо бивша СИО, на единия от съпрузите, който продължава упражняване на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца и възлагане на наследствено жилище на наследник, който е живял в него при откриване на наследството. В т. 8 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС, ОСГК е прието, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 349, ал. 2 ГПК, е недопустимо и делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.), сега чл. 348 ГПК. Примерни хипотези на комбинирана (смесена) съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, са посочени в мотивите на тълкувателното решение. Една от тях е комбинацията от наследяване и сделка за част от имота.

Последващата практика на ВКС е развила даденото разрешение, като се приема, че не е налице смесена съсобственост, когато тя е възникнала на основание придобиване в режим на СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг, след което един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните си части от наследството. Приема се също, че не е налице смесена съсобственост, когато сънаследниците преди образуване на делото за делба извършат помежду си сделки с наследствени идеални части от имота (Решение № 143 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 1693/2016 г. на ВКС, II г.о.). Когато обаче сънаследник е извършил разпореждане с дела си в полза на трето на наследяването лице, съсобствеността е смесена и възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо, тъй като възлагателната претенция може да бъде противопоставена само на сънаследник, но не и на лице, което няма такова качество 4 Решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 437/09 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр.д.№ 81/2011 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр.д.№ 572/2012 г. на ВКС, І г.о.;