Решение № 140 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110210738 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****, ЕИК **********, депозирана чрез М.

М. К. – управител, срещу Наказателно постановление № 833453F821282/20.06.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. За същото на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че липсва ясно и точно правно описание на нарушението и обстоятелствата, въз основа на които е формиран изводът за неговото извършване. Сочи се, че липсва посочване на изпълнителното деяние на нарушението, а отделно от това деянието е квалифицирано по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, без да е отразен допълнителният определящ признак – че нарушението не води до 1 неотразяване на приходи, каквото е задължителното изискване на привръзката с ал. 1. Акцентира се, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са довели до накърняване правото на защита на наказаното лице, тъй като АУАН не съдържа реквизитите, установени в чл. 42 от ЗАНН, а и при съставянето и връчването му не са спазени разпоредбите на ЗАНН.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.И., който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена от служители на НАП проверка на 14.02.2025 г. в търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – магазин за цветя, находящ се **************, стопанисван от „*****, ЕИК **********, обективирана в протокол № 0200299 от 14.02.2025 г. било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство марка DATECS с ИН на ФУ № DT981212 и ИН на ФП 02981212, с peг. № в НАП 4741232/13.08.2024 г., с междинен отчет № 0002001/14.02.2025 г., разчетената от ФУДВ сума в брой била в размер на 297,00 лева, а фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 231,40 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства в касата. Съгласно дневният междинен отчет № 0002001/14.02.2025 г. имало служебно въведена сума в размер на 100,00 лева.

В хода на проверката било установено, че фискалното устройство в обекта марка DATECS с ИН на ФУ № DT981212 и ИН на ФП 02981212, с peг.

№ в НАП 4741232/13.08.2024 г. притежава и са активни функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, а установената разлика в касовата 2 наличност от 65,60 лева се дължи на неотразени чрез фискалното устройство „служебно изведени суми“ на визираната стойност, извън случаите на продажби, респективно и разчетената във ФУ сума била по – голяма от наличната в касата.

Предвид установените фактически положения свидетелят Б., заемащ длъжността „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП приел, че „*****, ЕИК ********** не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. При това на 12.05.2025 г., в присъствието на двама свидетели и пълномощник на управителя на дружеството, свидетелят Г. съставил АУАН № F821282/12.05.2025 г., в който описал обстоятелствата относно констатираното нарушение и го квалифицирал съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. На същата дата АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 20.06.2025 г. Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, издал обжалваното наказателно постановление № 833453-F821282/20.06.2025 г., в което били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Б..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото 3 същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. Б. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Б. Г. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание, поради което и доводите на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни.

4

АУАН и Наказателното постановление са съставени от оправомощени лица, предвид приложената към материалите на делото Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, Заповед №

441/16.06.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 7231/01.11.2011 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.

Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Нарушението е описано подробно и точно, включително и обстоятелствата по неговото извършване, със съответната им правна квалификация, като доводите на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни и не могат да бъдат споделени. С факта на издаване на процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция. Т.е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му административно обвинение и да съобрази с техните рамки своята защитна теза.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивникът „*****, ЕИК 5

********** е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.

Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ съдържа правило, съгласно което, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ, се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Визираната разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства, и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. В процесния случай безспорно се установява, че юридическото лице – жалбоподател е следвало да изпълнява изискванията на въпросната наредба и всяка промяна на касовата наличност да бъде отразявана, съобразно посочените законови изисквания, като липсата на такова отразяване в отчета от ФУ показва, че е налице разлика в касовите наличности (регистрирана в паметта на ФУ и фактическата в брой), с което правилата за отчитане на ФУ са били нарушени. В този смисъл „*****, ЕИК ********** е следвало чрез операция "служебно изведени" суми да регистрира сумата от 65,60 лева, която е била изведена от касата на фискалното устройство на процесния обект. Следва да се отбележи, че видно от отразяването в протокола за извършената проверка, процесното фискално устройство е поддържало извършването на такива операции, поради което нарушението правилно е квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.