Решение № 22481 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22481 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110121628 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Постъпила е искова молба на Т. С. ЕАД по реда на чл. 422, ал.1 ГПК срещу В. К. В. с ЕГН: **********, Т. В. Л. с ЕГН: **********, В. В. В. с ЕГН:

**********, А. Р. Г. с ЕГН: **********, В. Н. Г. с ЕГН: ********** и А. Н. Г. с ЕГН: ********** всички с адрес гр. С......, ...., представлявани от особения им представител Х. А. М., преупълномощил А. Х.в М.. с която се иска да бъде признато по отношение на ответниците че дължат сумата 2387,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес гр.

С......, .... ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 301,98 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 49,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,99 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 при следните квоти:

В. К. В. ЕГН ********** - 298,39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 37,74 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 6,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1,25 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.

Т. В. Л. ЕГН ********** да заплати сумата 298,39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 37,74 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 1

01.06.2023 г., сумата от 6,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1,25 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.

В. В. В. ЕГН ********** да заплати сумата 298,39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 37,74 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 6,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1,25 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г. и разноски по делото, а именно: 6,87 лв. държавна такса и 6,25 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

А. Р. Г. ЕГН ********** да заплати сумата 497,32 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 62,91 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 10,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,08 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г. и разноски по делото, а именно: 11,45 лв. държавна такса и 10,42 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

В. Н. Г. ЕГН **********да заплати сумата 497,32 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 62,91 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 10,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,08 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г. и разноски по делото, а именно: 11,45 лв. държавна такса и 10,42 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

А. Н. Г. ЕГН **********да заплати сумата 497,32 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 62,91 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 10,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,08 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г. и разноски по делото, а именно: 11,45 лв. държавна такса и 10,42 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

За сумите е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №33130/2023г. по описа на СРС 168 състав.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици в качеството му на собственик на процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна 2 собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр.

София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. А.

Х.в М., преупълномощен от назначения особен представител. С отговора е взето становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на облигационна връзка – сочи, че не ставало ясно от исковата молба, кой е титуляр на абонтания номер. Нямало данни относно собствеността на процесния недвижим имот.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните 3 факти е да докажат погасяване на задълженията.

Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на потребители.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл.

150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.