Решение № 260013 от 15.02.2021, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е град София, 15.02.2021 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА

2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА при секретаря Корнелия Лилова и в присъствието на прокурора от СОП Йова Петрова, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 414 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260000/20.08.2020 г., постановена по НОХД № 42/2020 г., РАЙОНЕН СЪД – С. е признал подсъдимия Д.С.П. за виновен в това, че на 01.05.2019 г. около 12.30 ч. в с. Я., общ. С., обл. С., по път SFO 2604, срещу хотел „Тихов дол“, с посока на движение от с. Б. към хижа „Търсава“ е управлявал МПС – лек автомобил марка „Л.“, модел „Д.“ с рег. № РА ****

АХ, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Drager Drug Test

5000 S/N: ARLK 0068 – престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК, като при условията на чл. 58 а, ал. 1 от НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от три години, като съдът наложил при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК и наказание глоба в размер на 800 лв.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Д.П. от САК, защитник на подс. Д.П.. В жалбата се твърди, че описаното в обвинителния акт поведение е несъставомерно, поради което първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и да бъде постановена нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението.

Сочи се, че доказателствата по делото не установяват подсъдимият да е имал неадекватно поведение или признаци на повлияност от алкохолни вещества и опиати. Твърди се, че предвид обстоятелството, че при наркотичните вещества няма измерима концентрация, за съставомерност на деянието и за преценка наличието на обществена опасност е необходимо лицето да е повлияно от наркотичните вещества. Счита се, че наложеното с обжалваната присъда наказание е завишено, като се прави в условията на алтернативност искане за намаляване на размера му. Оспорва се изводът на първостепенния съд в мотивите към присъдата, че в случая отегчаващо отговорността обстоятелство се явява управлението от подсъдимия на автомобил с прекратена регистрация - тъй като още на досъдебното производство, поради липсата на доказателства на подсъдимия да са били известни обстоятелствата, свързани с дерегистрацията на автомобила, е било прекратено от прокурора воденото срещу П. наказателно производство по чл. 345, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от защитника адв. П. на релевираните в нея основания. Допълнително се подчертава, че липсата на повлияност на подсъдимия от наркотичното вещество и в тази връзка – липсата на обществена опасност на деянието, установяват хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, като се сочи практика на ВКС в същия смисъл.

Липсата на повлияност се счита установена с извършените медицински прегледи на подсъдимия и от показанията на свидетелите (вкл. полицейските служители), тъй като не са установени отклонения в координацията, съзнанието, походката, говора и поведението му.

Алтернативно в случай, че въззивният съд не се съгласи с доводите за необходимостта от прилагане на посочената разпоредба и оправдаване на подсъдимия П., се иска от защитника намаляване на наложеното от първоинстанционния съд наказание, поради неговата прекомерност. В подкрепа на това се изтъква неправилната преценка на районния съд по отношение прекратената регистрация на управлявания от подсъдимия П. автомобил като отегчаващо отговорността обстоятелство, а така също и отчитането на установената с техническо средство концентрация от 0.24 промила в издишвания от подсъдимия въздух.

Подсъдимият Д.П. не се явява пред въззивния съд, редовно призован, като чрез защитника адв. П. е заявено съгласието му за разглеждане на делото в негово отсъствие.

По депозираната въззивна жалба срещу присъдата не е постъпило писмено възражение от РП Своге.

Пред въззивния съд представителят на СОП – прокурор Й. П., заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че в хода на производството пред първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения, а с присъдата са обсъдени и решени всички посочени в разпоредбата на чл. 301 от НПК въпроси. Изтъква се, че в мотивите към първоинстанционната присъда е направен задълбочен и подробен анализ на доказателствата и е посочено кои обстоятелства се считат за установени и въз основа на кои доказателствени източници, както и какви са правните съображения относно авторството и съставомерността на деянието и съображенията за индивидуализацията на наказанието. Доводите на защитата за липсата на повлияност от наркотичното вещество се считат за несъстоятелни, тъй като волята на законодателя не е била да криминализира само случаите, в които употребата на наркотични вещества от водач на МПС създава непосредствена опасност за движението. Допълването на наказателноправни норми, пък било то е от определени състави на върховната съдебна инстанция, се счита от прокурора недопустимо и в противоречие не само на принципа на разделението на властите, но и на основни принципи на наказателното право. Подчертава се, че в конкретния случай не може да се твърди с абсолютна увереност, че подсъдимият П. не е бил повлиян от употребата на наркотичното вещество, тъй като според Протокол № 353р3366/01.05.2019 г. шофирането му е било несигурно, а очите и цялостното му поведение са изразявали безпокойство. Иска се изцяло потвърждаване на контролираната присъда.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Срещу подсъдимия Д.С.П. с внесения за разглеждане в РС С. обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 01.05.2019 г. около 12.30 ч. в с. Я., общ. С., обл. С., по път SFO

****, срещу хотел „Тихов дол“, с посока на движение от с. Б. към хижа „Търсава“ е управлявал МПС – лек автомобил марка „Л.“, модел „Д.“ с рег. № РА ****

АХ, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Drager Drug Test

5000 S/N: ARLK 0068 – престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК.

Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият в присъствието на защитника си признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се да не се събират доказателства за тези факти и изразил желанието си делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция по чл. 371, т. 2 от НПК.

Съдът е извършил дължимата проверка по чл. 372, ал. 4 от НПК и като е констатирал, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия П., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Преценката на съда е правилна, тъй като събраните доказателства и доказателствени средства установяват по несъмнен начин, че подсъдимият П. на посочените в обвинителния акт дата и място управлявал МПС – лек автомобил марка „Л.“, модел „Д.“ с рег. № РА ****

АХ, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Drager Drug Test

5000 S/N: ARLK 0068.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства, които в конкретния случай установяват следната фактическа обстановка:

На 01.05.2019 г. около 12.30 часа свидетелите Т. И. и М. И. – служители на РУ С., изпълнявали служебните си задължения на входа на с. Я., където се намирали със служебен автомобил.

По същото време по път SFO

2604 от с. Б. към хижа

„Търсава“ подсъдимият Д.П. управлявал лек автомобил марка „Л.“ модел „Д.“ с рег. № РА ****

АХ, собственост на К.

Т. от гр. П..

В автомобила пътували и свидетелите Т. Б., А. М., П. К. и В. И., като целта на пътуването на всички бил мотосъбор в с. Я..

Полицейските служители спрели за проверка лекия автомобил. При проверката те установили, че подсъдимият е неправоспособен като водач на МПС и управляваният от него лек автомобил е със служебно прекратена на 30.11.2017 г. регистрация от органите на МВР. На подсъдимия била извършена и проверка с техническо средство, което отчело положителен резултат от 0.24 промила алкохол в издишания въздух.

Малко след това на мястото на проверка пристигнали и свидетелите С. Я. и Д. Х. – също служители на РУ С..

Свидетелят Я. извършил проверка с техническо средство Drager

Drug Test 5000 S/N ARLK 0068, с касета REF 8323157 LOT: ARLK 0211, а техническото средство отчело положителен резултат за употреба на наркотично вещество амфетамин в слюнката ,събрана от устната кухина на подсъдимия Д. П.. Свидетелят Я. съставил на подсъдимия протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег. № 353р3366/01.05.2019 г., а така също и АУАН бланков номер 833858, като издал на подсъдимия талон за медицинско изследване № 0018662 с направление ВМА С..

В талона подсъдимият П. саморъчно написал, че приема показанията на теста, след което се подписал.

След това подсъдимият П. бил откаран от полицейските служители до ВМА С., където отново отказал да даде необходимите за извършване на химическа експертиза проби от кръв и урина. Това обстоятелство било отразено от медицинския специалист в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на така изложените фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се налага правният извод, че подсъдимият Д.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 3 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на този съд относно механизма на извършването на престъплението, авторството на деянието в лицето на подсъдимия, квалификацията на деянието и приложението на материалния закон са напълно обосновани и почиват на правилна и вярна интерпретация на събраните по делото доказателства, които изцяло подкрепят направеното от подсъдимия П. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Настоящата инстанция не споделя становището на защитата, че за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК е необходимо не само да бъде установено, че при управлението на МПС подсъдимият е приел наркотични вещества, но и че е бил повлиян от тях. Напротив - за обективната съставомерност на това престъпление е необходимо доказателствената съвкупност да установява данни за това, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество – какъвто е настоящият случай.

По делото е безспорно установено, че подсъдимият П. е управлявал процесното МПС. За да приеме сред фактическите си констатации, че той е бил употребил наркотични вещества, съдът се е позовал на данните от извършеното тестване с Drager Drug Test 5000 S/N ARLK 0068, отчел наличие на амфетамин. На подсъдимия е бил връчен талон за медицинско изследване и той е бил заведен от полицейски служители до съответното медицинско заведение, където е отказал да даде кръвна проба (факт, отразен в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество). Първоинстанционният съд е направил фактическите си изводи в рамките на доказателствената съкупност и съобразно с регламентирания в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Този ред предвижда използването на тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, като еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското изследване, като при отказ на водача на даде проба за медицинско изследване, употребата на наркотично вещество се установява въз основа на показателите на теста.