Определение № 68 от 03.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. София, 03.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231110119548 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 03.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 19548/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от З. г. К. срещу „УИЗ Еър Унгария“ Црт. – дружество регистирано по правото на Унгария, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор от 06.04.2017 г., като ищцата била приела да изпълнява длъжността „младши член кабинен екипаж“, като в последствие имало трудов договор от 14.12.2018 г. за длъжността „старши стюард/стюардеса“ към който било сключено допълнително споразумение от 30.03.2020 г., допълнително споразумение от 29.04.2020 г., допълнително споразумение от 16.06.2020 г. Поддържа, че по силата на трудовия договор и допълнителните споразумения били уговорени между страните сумите за дължими трудово възнаграждение, а така и допълнителни секторни плащания, за които излага подробни съображения. Навежда доводи, че освен това били дължими суми за командировъчни и специализации в чужбина. Излага съображения, че ответника не бил заплатил сумата от 8072,60 лева, представляващи сбор от незаплатени трудови възнаграждения за секторни плащания за периода 01.03.2020 г. до 30.11.2021 г., както и сумата от 3496,24 лева, представляващи незаплатени командировъчни възнаграждения за периода от 01.03.2020 г. до 31.10.2021 г., както и сумата от 3729,49 лева, представляващи сбор от незаплатени трудови възнаграждения за период на ползвани платени годишни отпуски за периода м.04.2020 г. до м.10.2021 г., както и сумата от 189,54 лева представляващи незаплатено възнаграждение за работа през официалните празници за периода от 18.04.2020 г. до 31.05.2021 г., както и законна лихва върху вземането за секторни плащания в размер от 1663,23 лева за периода от 01.03.2020 г. до 30.11.2021 г., както и законна лихва върху възнагражденията в размер на 765,36 лева върху възнаграждения за отпуска за периода от 01.04.2020 г. до 31.10.2020 г., 1 както и законна лихва в размер на 46,94 лева върху неизплатеното възнаграждение за официални празници за периода от 18.04.2020 г. до 01.05.2021 г. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 190 ГПК ответника да бъде задължен да представи писмени доказателствени средства, както и за допускане на заключението на ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

С Протоколно определени то 01.04.2024 г., съдът е оставил без уважение искането на ответника за възстановяване на срока за отговор на исковата молба по чл. 64, ал. 1 ГПК.

С Определение № 17837/06.11.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5835/2024 г. по описа на СГС (с докладчик – мл. съдия Теодора Иванова) е обезсилено Протоколно определени то 01.04.2024 г. досежно произнасянето по чл. 64 и сл. ГПК, като производството е прекратено в тази част.

С оглед правилото на чл. 278, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд е обвързан от произнасянето на въззивния съд, като очевидно въпреки диспозитива се касае за отмяна на определението на съда, доколкото диспозитива „обезсилва“ заличава процесуалните действия с обратна сила, което би възстановило и искането на ответника за произнасяне от съда по молбата за възстановяване на срока. Тоест, настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме, че определението му е отменено, а не както е постановил въззивният съд „обезсилено“, поради което отговорът на исковата молба е в срок.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен отвод за недопустимост на предявеният иск, тъй като ответник не бил клона в Република България, което обоснова подробно, а отделно от това претенцията не била насочена към необходим другар по делото – клона на дружеството. Твърди, че не е работодател на ищцата, поради което не можел да отговаря по предявените искове. Инвокира подробни доводи за недължимост на претендираните суми, което обосновава с клаузите по договора поотделно, като тълкува същите. Излага подробни аругменти за недължимост на претендираните вземания. Твърди, че след като са неосноватрелни главните искове, то такива били и акцесорните. Поддържа, че вземанията са погасени по давност. Прави доказателствени искания за допускането на задачи към заключението на ССчЕ, както и по реда на чл. 192 ГПК да се изискат писмени доказателствени средства от трето неучастващо лице, както и да бъде допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелства свързани с това механизма на доставка на храна на борда на самолета, както и по реда на чл. 176 ГПК да бъдат изискани обяснения от ищцата, която да отговори на въпроси поставени в отговора на исковата молба, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължена ищцата да представи трудовата си книжка. Иска прекратяване на производството, евентуално отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215, ал. 1 КТ, 177 КТ, чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Неоснователен е отводът на ответника за недопустимост на исковата молба. В случая с оглед указанията на съда, претенцията е насочена не към клона като работодател, а към търговското дружество – юридическо лице, което е регистирано по правото на Унгария.

Тоест, самият ищец твърди, че работодател е чуждестранното юридическо лице. В тази насока между клона и самото юридическо лице не се обосновава хипотеза на необходимо, още по-малко на задължително другарство, което да води до извод за съвместна процесуална легитимация, като положителна задължителна процесуална предпоставка за упражняването 2 на правото на иск в процесуален смисъл. Нещо повече, самите твърдени между страните материални правоотношения не предполагат нито необходимо, а оттам и задължително другарство. Българският законодател не познава фигурата на „споделено“ работодателство, поради което страната – работник или служител може да има само един работодател по конкретно правоотношение, като в случая ищецът с оглед указанията на съда твърди ясно и конкретно, че това е дружеството регистрирано по законите на Унгария. Тоест, при тези факти и с оглед представените по делото доказателства не може да се направи преценка, че съдът макар и указанията му е длъжен да предоставя повече възможности за изясняване на твърдения работодател, след като страната конкретно, ясно и обосновано поддържа доводите си, че именно „УИЗ Еър Унгария“ Црт. – дружество регистирано по правото на Унгария е работодателят, поради което е насочила претенциите си срещу него.

По отношение исковете за заплащане на претендираните парични суми за трудово възнаграждение, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение; 2) че ищецът е престирал работната си сила, като е положил труд на уговорената с работодателя длъжност, а при доказване на тези обстоятелства 3) ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираните трудови възнаграждения.

За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение при командировка в обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно възникнало трудово правоотношение; 2) да е налице надлежно изменение на трудовото правоотношение от работодателят, които е да командировал работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа; 3) работникът или служителят да е изпълнил надлежно трудовите си задължения във връзка с командироването.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно (чл. 154, ал. 1 ГПК) посочените по-горе материални предпоставки, а ответника следва да докаже, че е заплатил претендираното обезщетение.

Вземането за заплащането на възнаграждение при отпуск е обусловено от наличието на следните материални предпоставки: 1) страните да се намирали в трудово правоотношение; 2) ищцата да е ползвала надлежно законно установен отпуск.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки, а ответника следва да установи, че е заплатил дължимите суми.

За да е основателен иска за заплащане на работа по време на официални празници ищецът следва да установи, че с ответника са били в трудово правоотношение, както и че през официални празници е положил труд, а ответника следва да установил, че е заплатил дължимите суми.

Съдът счита, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като последните са процесуално допустими, относими и необходими, а тяхната релевантност и доказателствена стойност, съдът ще цени с акта си по същество. В тази насока, съдът намира, че с оглед правилото на чл. 185 ГПК следа да укаже на ищеца, че следва да представи преводи от всички писмени доказателствени средства представени на чужд език, като в противен случай, съдът ще ги изключи от доказателствата по делото.

По отношение на доказателствените искания на ищеца и на ответника за допускането на заключението на ССчЕ, настоящият съдебен състав намира, че същите са направени своевременно, поради което са процесуално допустими, като с оглед предмета на правния спор са относими и необходими, поради което исканията следва да бъдат уважение. В случая, съдът намира, че обаче са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради което 3 съдът следва да допусне и служебно задача към заключението на ССчЕ, а именно вещото лице следва да посочи ясно и точно каква е структурата на трудовото възнаграждение на ищцата – по пера, като изрично уточни кое или кои вземания са с постоянен характер, съответно с непостоянен характер.

Въпреки, че е направено своевременно доказателственото искане по чл. 192 ГПК от ответника, т.е. същото се явява процесуално допустимо, то същото е неотносимо към предмета на правния спор, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователно е и доказателственото искане на ответника по реда на чл. 176 ГПК за изискването на обяснения от ищцата. Формулираните въпроси са процесуално недопустими, тъй като не предполагат отговор с „да“ или „не“, а практически изискват разпит на ищцата, което е недопустим способ за събирането на гласни доказателствени средства, тъй като разпита per argumentum a contrario е допустим само досежно свидетели по делото, но не и по отношение на страните.

По отношение искането на страните по реда на чл. 190 ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе в първото открито съдебно заседание, след като изслуша становището на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 06.02.2025 г. от 11,00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът за недопустимост на предявените искове направен от ответника с отговора на исковата молба.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ab86e1f-3f71-4793-870c-c4113d9dd5bc