Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 745 от 05.12.2019, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 1727/2019
Вид
Решение № 745
Подписан
05.12.2019
В сила
30.03.2020
Състав
АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

№ 745 / 5..12..2019 г..

Р Е Ш Е Н И Е

05..12..2019 година, град Монтана

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в

ОТКРИТО съдебно заседание от 07..11..2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора............................................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1727 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК..

И.. ,.. Б.. Е.. Е.. 1.., със седалище и адрес на управление: гр.. С. р. М. ж..к.. „. 4. Б. П. С. с. 6., чрез процесуалния си представител адвокат З..Й..Ц.., вписан в САК е предявило иск срещу А..С..П.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx..

В исковата си молба твърди, че в законоустановения срок и във връзка със Съобщение от 17..05..2019 г.. по ч..гр..д №

880/2019 г.. по описа на

Районен съд - Монтана, ГК, ІІІ състав, на основание чл.. 422 вр.. чл.. 415, ал..

1, т.. 2 ГПК, предявяват настоящия иск за установяване на вземането си спрямо А..С..П.. в размер на 479..70 лв.. (четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки)..

Искът се основава на следните обстоятелства:

Между А..С..П.. и „Т. Б..

ЕАД (с предишно наименование ,. Б. М. Е. са сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1.. Договор за мобилни услуги №

********* от 30..05..2016 г.. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер xxxx ..

2.. Договор за мобилни услуги №

********* и Договор за лизинг от 09..06..2016 г.. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство..

Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 321..77 лв.. с вкл..

ДДС.. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 13..99 лв.. с вкл.. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от А..С..П.. номера и устройства са приложени и условия..

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр.. фактури, издадени в периода м.. март 2017 г.. - м.. юли 2017 г.., конкретно посочени.. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента..

След предсрочното прекратяване на договорите между ,.. Б.. ЕАД и А..С..П.. по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура № **********/01..07..2017 г.., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесните номера xxxx и ********** в общ размер на 629..61 лв.. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство в общ размер на 167..88 лв..

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер xxxx са уредени в т.. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 30..05..2016 г.. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** са уредени в т.. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 09..06..2016 г.. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер xxxx - преди 30..05..2018 г..; за номер ********** - преди 09..06..2018 г..) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му..

Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер xxxx е в размер на 310..64 лв.., което вземане в настоящото производство се претендира частично..

Претендираната неустойка за номера е размер на 74.97 лв..

Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер ********** е в размер на 318..97 лв.., което вземане в настоящото производство се претендира частично.. Претендираната неустойка за номера е размер на 74.97лв..

От своя страна, обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл..

12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т..ч.. по свързаните договори за мобилни услуги.. За мобилното устройство, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 09..06..2016 г.., предсрочно изискуемият остатък е в размер на 167..88 лв.. с вкл.. ДДС, равняващ се на дванадесет неначислени лизингови вноски.. Претендираната сума по фактурата е в общ размер на 317,82 лв..

Предвид гореизложеното, общата стойност на неизплатените парични задължения на А..С..П.. спрямо ,.. Б..

ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, е в размер на 479..70 лв.. (четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки)..

Изискуемостта на вземанията на

,.. Б.. ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й..

В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникьт не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени..

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ,..

Б.. ЕАД е депозирано заявление по чл.. 410 от ГПК до Районен съд - Монтана, въз основа на което е образувано пред ГК, ІІІ състав, ч..гр..д.. № 880/2019 г.. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение..

Предвид Съобщението на съда по заповедното производство, с което са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.. 47, ал.. 5 ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл.. 422 вр.. чл.. 415, ал.. 1, т.. 2 ГПК..

Молят съда да постанови решение, с което да се приеме за установено наличието на вземането им по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч..гр..д.. № 880/2019 г.. по описа на Районен съд - Монтана, ГК, ІІІ състав, против длъжника - ответник А..С..П.., ЕГН xxxxxxxxxx, както следва:

-

479..70 лв..

(четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки), дължима се съгласно фактура № **********/01..03..2017 г.., фактура № **********/01..04..2017 г.., фактура № **********/01..05..2017 г.., фактура № **********/01..06..2017 г.. и фактура № **********/01..07..2017 г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29..03..2019 година до окончателното изплащане на вземането..

Претендират разноски в заповедното и исково производство..

Ответникът, А..С..П.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения особен представител адвокат Е..Ц..,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска..

Искът, макар и процесуално допустим, е неоснователен, тъй като:

По отношение на иска по чл..422 от ГПК - същият съгласно т..р.. № 4/18..06..2014 г.. на ВКС по т..д.. № 4/2013 г.. на ОСГГК е специален установителен иск и с предявяването му се цели наличието на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на присъдено нещо.. С оглед подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение, което представлява пречка за влизането й в сила, а иска по чл..415, ал..1, т..2 от ГПК, също е установителен, и иска по чл..415, ал..1, т..3 е осъдителен..

Претенциите на ищцовата страна са неоснователни, както по основание, така и по размер.. Дори да е съществувала облигационна връзка с предмет на предоставяне на мобилни услуги, то не са налице възникнали задължения в посочените размери..

Клаузата за неустойка по договора е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и е прекомерна, а претенцията в размер на 479,70 лв.. е неоснователна и недоказана.. Съгласно чп..92 от ЗЗД „задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за една страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който ще се начислява неустойката.. От приложените по делото писмени доказателства, оспорва изцяло същите да не се приемат като доказателства по делото, тъй като тежестта на доказване в настоящето производство е на ищеца инициирал заповедното производство..

В конкретния случай от общите условия на дружеството - доставчик, видно от доказателствата, че при неплащане в срок на задължението за предоставени услуги доставчикът има право едностранно да прекрати договора.. По делото не става ясно от приложените писмени доказателства, които оспорва изцяло от кого и кога е прекратено договореното правоотношение, по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора е уведомила другата страна.. Нито пък става ясно от изложените обстоятелства за формиране размера на неустойката.. Не на последно място трябва да се има предвид, че претенцията за неустойка е нищожна, поради факта, че дори и да фигурира облигационна обвързаност, в качеството на потребител.. По смисъла на пар..13, т..1 от ДП на ЗЗП даващ легална дефиниция на понятието ,,потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на тьрговска или професионална дейност..

Дори като физическо лице тази услуга, за която претендира ищеца по делото, съгласно разпоредбата на чл..143 от ЗЗП, която дава определение на понятието ,,неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка във вреда именно на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.. В тази насока в 19 точки е визирана правната норма и дава изчерпателно изброяване на различните хипотези на неравноправие, доколкото може да се прочете, въпреки, че отново твърди, че не са ясни приложените доказателства, а именно процесните договори са сключени по предварително определени условия от една страна - ищецът-кредитор клаузи на договора.. Безспорно се установява, че тези бланкови договори не са били предмет на предварително договаряне между страните.. Не са приложени от ищцовата страна приложени в обратна посока.. Според чл..146, ал..1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал..2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително, и поради това в качеството ми на потребител ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, каквито са приложените по делото.. Тези нормативни разрешения са дадени в директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05..04..1993 г.. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспортирана с нов чл..13а, т..9 от Д3 на 33П /ДВ..бр..64..2007г../ Според чл..3 от Директивата неравноправните клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.. Според Директивата не се счита индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително, какъвто е настоящият случай и следователно доверителят и в качеството му на потребител не е имал възможност да влияе върху нейното съдържание.. Факта, че някои аспекти от дадена клауза или от някоя отделна клауза са индивидуално договорени не изключва приложението на чл..3 от Директивата към останалата част на договора ако общата преценка сочи, че той е договор с общи условия каквито са приложените.. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е уговорена индивидуално, то той следва да докаже и да установи този факт.. В случая счита, че не е доказано, и с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори, че в качеството на потребител на ответника не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка по договорите.. В случая не е налице индивидуално договаряне на клаузите касаещи неустойки по договора.. В този смисъл е и разпоредбата на чл..146 от ЗЗП..