Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 324 от 28.11.2024, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 586/2024
Вид
Решение № 324
Подписан
28.11.2024
Състав
Галя Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 92 · Закон за собствеността
  • чл. 98 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Провадия, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100586 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени субективно и обективно съединени отрицателни установителни искове за собственост по чл. 124 ГПК, от: I . В. А. И., ЕГН ********** с адрес гр. ********, жк ******** бл. 402, вх.2, ет.4, ап. 25 срещу Е. Ю. В., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ********* за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 16/48ид.ч. от следните недвижими имоти:

1. УПИ № ХIX-132 находящ се в с. **********, кв. 22 по плана на с. ********** одобрен със заповед № 2010/16.12.1987г., с площ от 1100кв.м., при граници на имота имоти: улица, УПИ ХХ-130, УПИ ХХVII- 132 и УПИ ХVIII- 133, ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 50кв.м.; 2. УПИ № ХXVII-132 находящ се в с. **********, кв. 22 по плана на с. ********** одобрен със заповед № 2010/16.12.1987г., с площ от 820кв.м., при граници на имота имоти: дере, УПИ ХIХ-132, УПИ ХХVI- 131, като се отправя и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 60/2023г. на нотариус рег. № 333 на НК в обема на признатите права за 16/48ид.ч.; II. от Ф. Х. М., ЕГН ********** и В. М. В., ЕГН **********, конституирани на мястото на починалия в хода на процеса ищец М. В. М., с адрес с. **********, ул. ******* срещу Е. Ю. В., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул.

********* за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 16/48ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. УПИ № ХIX-132 находящ се в с.

**********, кв. 22 по плана на с. ********** одобрен със заповед № 2010/16.12.1987г., с площ от 1100кв.м., при граници на имота имоти: улица, УПИ ХХ-130, УПИ ХХVII- 132 и УПИ ХVIII- 133, ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 50кв.м.; 2. УПИ № ХXVII-132 находящ се в с. **********, кв. 22 по плана на с.

********** одобрен със заповед № 2010/16.12.1987г., с площ от 820кв.м., при граници на имота имоти: дере, УПИ ХIХ-132, УПИ ХХVI- 131, като се отправя и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 60/2023г. на нотариус рег. № 333 на НК в обема на признатите права за 16/48ид.ч.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба: Собственик на процесните имоти е бил В. Х., починал на 1

22.05.1993г. Ищците са негови наследници- М. е негов син, а И. внук, по право на заместване на А.И.. Наред с ищците, след смъртта си В. Х. е оставил и наследници по законС. Х. /съпруга/ и Ю. М. /син/.

Твърди се, че в имотите е живяла съпругата С. Х. до смъртта си на 04.08.2023г. За нея са се грижили децата и внуците й, които са я посещавали периодично и са полагали грижи за нея и за имота. Приживе, по нейна воля, тя е заплащала дължимите данъци за имотите в цялост. Затова ищецът И. не вземал дължимата му се рента от имотите на дядо му, а наред с това често оставял на баба си парични суми, когато я посещавал.

След смъртта на С. Х. се сочи, че ищците решили да се снабдят с документи за наследствения имот и да го декларират за данъчни цели по отношение на техния обем наследствени права.

След проверка установили, че ответникът се е снабдил с документ за собственост за имота- КНА по обстоятелствена проверка, при това още докато С. Х. е била жива. Ищците твърдят да имат право на собственост по наследяване и доколкото ответникът се легитимира с КНА, вкл. и за техните права, отправят сега искане за отричане правата на ответника до размера на техния наследствен дял.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който исковете се оспорват като недопустими, евентуално неоснователни.

Твърди, че се легитимира като собственик въз основа на дарение и давностно владение упражнявано повече от 10години, към което е присъединил и това на своите баща и баба.

Признава, че имотът е бил собствен на С. и В. Х., но сочи, че тяхната воля е била той да остане в собственост на внука им Е., защото само неговият баща се е грижил за тях, а след това и ответникът, осигурявайки издръжка на баба си, вкл. полагайки за нея грижи вземайки я зимата в гр. ********.

Оспорва ищците някога да са имали права в имотите.

Твърди, че след смъртта на В. Х. през 1993г. имотът е владян от баща му и баба му, които са отблъсквали владението на ищците. Сочи, че ищците имат знание, че след 1993г. имотът е останал само на баба му и баща му. Твърди, че след 1993г. ищците никога не са имали достъп до имота. А, ако и да са били собственици през 1993г., те са загубили правата си, поради придобиването им от ответника по давностно владение упражнявано от баба му и баща му, а и от самия него.

Ето защо, сочи да е придобил имота по давностно владение, което му право е било и надлежно признато от нотариус в производство по чл. 587 ГПК.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорите се поддържат. Ищците уточняват, че имотите са придобити по наследство от В. М. Х., а той по наследство от своите родители.

Ответникът поддържа отговора си на исковата молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, които са допустими. Становище по този въпрос съдът е взел в определението си по чл.

140 ГПК, към които съображения препраща, без да ги преповтаря. Ищците обосновават правния си интерес от търсената защита като твърдят, че притежават определен обем права 2 върху процесните имоти въз основа на наследствено правоприемство. Затова и доказването, че този обем спорното право им принадлежи е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора.

Спецификата на предявените отрицателни установителни искове за собственост определя и предмета на делото- правото на собственост на ответника, който дължи да докаже, че е собственик на всички претендирани от него основания, признати му с КНА № 60/2023г.

В казуса ищците твърдят собственически права въз основа на наследствено правоприемство от В. М. Х., поч. на 22.05.1993г. Ответникът оспорва неговите права, черпейки легитимацията си въз основа на КНА № 60/30.01.2023г., с който са му признати права на собственост по давностно владение, установено от баща му и баба му, след смъртта на дядо му В. Х. упражнявано явно и необезпокоявано, и с намерение за своене, кум което присъединява и собственото си владение продължаващо и към настоящия момент.

Затова, съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищците дължат доказване твърденията си, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на твърдяния обем права върху имота имайки качество на наследници на В. Х.; опровергаване на легитимиращото на КНА № 60/2023г. чрез установяване твърденията имотите да са останали в наследството на В. Х. и те като негови наследници да са го посещавали и полагали грижи, вкл. за С. Х., изключващи възникване на сочените от ответника права. При успешно провеждане на тези факти, ответникът дължи доказване собствените си положителни твърдения за факти, от които черпи изгодни правни последици и в частност, че се легитимира като собственик на имотите на основание давностно владение, които му права са удостоверени с КНА № 60/2023г.; че той и наследодателите му /баба и баща/ са установили през 1993г. еднолична фактическа власт и че само те са имали достъп до имотите, вкл. че волята на баба му е била имотите да останат в собственост на него.

От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:

С КНА № 60/30.01.2023г. на нотариус рег.№ 333 на НК ответникът е признат за собственик на процесните имоти по давностно владение. В рамките на производството по обстоятелствена проверка, нотариусът е извел този си извод на база показанията на разпитаните пред него свидетели С. Х., И.И. и Т.Й..

Спор между страните по въпроса, че имотите са оставени по наследство от В. М. Х. не е имало.

На 22.05.1993г. В. Х. е починал и е оставил лица призовани към наследяване- С. Х.

/съпруга/, М. М. /син/, В. И. /внук по право на заместване на починалия преди наследодателя негов син А. И., поч. 01.08.1990г./ и Ю. М. /син/. Ю. М. е починал на 08.11.2020г. и наследен от М. М. /съпруга/, Е. М. и Е. В. /синове/. С. Х. е починала на 04.08.2023г. и оставила лица призовани към наследяване- Е. М. и Е. В. /внуци по право на заместване на починалия преди наследодателя нейн син Ю. М./, М. М. /син/ и В. И. /внук по право на заместване на починалия преди наследодателя нейн син А. И./.

На 15.07.2024г. в хода на процеса е починал ищецът М. М. и наследен от Ф. М.

/съпруга/ и В. В. /син/, конституирани като страни в процеса.

За установяване, респ. опровергаване на твърденията за упражнявана от тях 3 фактическа власт върху имота от значение по делото са ангажираните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите водени от ищците М. Р. и Г. М., респ.

И.И. и С.С., водени от ответника.

В показанията си свидетелите М. Р. и Г. М. свидетелстват за следните релевантни за спора факти:

Св. Р. е пряк съсед на спорния имот от лявата му страна. Разказва, че е бил малък, когато е починал съпругът на баба С.. След смъртта му, само тя живеела в имота, представляващ дворно място с къща и сайвант. От около 20г. къщата била с паднал покрив и не ставала за живеене, поради което бабата живяла до смъртта си в сайванта с найлон и тенекия за покрив. Чувал я зимата да говори по телефона, че й е студено. В двора и къщата се влизало свободно, не се заключвало. Бабата си подпирала вратата със сопа или брадва.

Свидетелят си говорел с нея постоянно, когато излизала пред двора. Не говорела български, а само на турски. В. не знаел турски. Споделяла му, че къщата ще остане за В., а дворът на две- за М. и Ю.. В. и Е. я посещавали от време на време, преди да почине, но не е виждал да правят нещо по двора. Ю. също ходел през лятото и спял на двора на походно легло. Тя сама си обработвала двора, Ю. само си пълнел колата с направена от нея зимнина. Понякога Ю. я вземал във ********. Една зима си била в къщата, но после не я бил виждал. Последната година- година и половина преди да почине свидетелят споделя баба С. не била добре с акъла си. Разбрал го от това, че след като молела майка му да й купи нещо, после казвала, че й е купила отрова.

Св. М. е майка на св. Р.. Разказва, че живее в селото от 40години и са комшии на спорния имот. В него живеела баба С. до смъртта си. Познава всичките й деца- М., Ю. и Х..

Синът й Х. живеел с нея до смъртта си- обесил се в къщата. Тогава внукът й В. /ищецът В./ бил бебе. Когато бил малък тя се грижела за него. От С. знае, че имотът е бил разпределен между тримата й сина- къщата била за В., а дворът на две за М. и Ю.. Даже и сега си личало разделението, защото М. си работел неговата част, въпреки че нямало ограждение. Тя работела частта на Ю., сеела зимнина и после Ю. вземал консерви. Къщата била почти съборена и С. живеела в нещо като колибка до нея, където държала фураж и зимнина.

Понякога В. и Ю. ходели да я пооправят. Наследниците й ходели да я видят, но не за постоянно. С М. не се разбирала много. Никой от наследниците не й помагал, тя си правела всичко сама. В. минавал да й оставя пари. Не е виждала всички наследници да ходят заедно.

Е. минавал по- рядко, а Е. изобщо не го е виждала. След като С. починала Е. започнал да ходи по- често. С. не знаела български, само на турски си говорели. През зимата Ю. я вземал при себе си за месец или 15дни, но последните години не. С. се оплаквала, че като я вземе я оставяли сама. Когато починала, комшиите се обадили на Е.. Оградите на имота вече падали, а откъм реката изобщо нямало. През последните години забелязала, че С. започнала да оглупява, защото започнала да забравя, веднъж й казала, че снаха й й изпратила лекарства, а то било отрова за плъхове. Имали гараж на границата с имота, за който навремето се разбрали с Ю. да го направят, както и той да си прави, но после се отказал.