Протокол № 265 от 20.01.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 265 гр. Варна, 20.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова

Сложи за разглеждане докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110110452 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:38 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ищецът С. И. П., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. И. З., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът А. Б. Б., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. С.

В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

СЪДЪТ извършва справка с личната карта на ответника, след което връща същата на нейния притежател.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. З.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което, на основание чл. 142, ал. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на фактическа страна по спора, като дава възможност на ищеца да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

АДВ. З.: Госпожо Председател, не поддържаме иска, тъй като междувременно след завеждането на иска процесния имот е освободен от ответницата, което обезсмисля настоящото дело за това, защото онова което е искал ищеца вече се е случило. На практика така или иначе освобождаването на жилището се е случило след завеждането на исковата 1 молба, поради което считам че, за ищецът не е налице правен интерес от предявяването на иска и същия към настоящия момент се явява неоснователен и производството на това основание следва да бъде прекратено, но да бъдат присъдени в полза на моя доверител сторените разноски, защото поведението на ответницата е станало причина за завеждането на делото.

Оттегляме исковата претенция, поради обстоятелството, че процесния имот е освободен от ответницата.

Съдът предоставя възможност на процесуалния представител на ответната страна да изрази становище

АДВ. В.: Уважаеми съдебен Председател, в правото си е процесуалния представител да прави оттегляне от иска в първо съдебно заседание, включително и без нашето становище, доколкото ГПК го допуска, но считаме иска за неоснователен и желая да се впише в протокола.

Оспорваме исковата претенция. Поддържаме писмения отговор.

По отношение на доклада, моля да бъде допълнено, поради технически пропуск да бъде посочено в писмения отговор, че страните са имали договорка по желание на ищеца те да живеят заедно в това жилище и в случай, че не им се подобрят отношенията, то докато доверителката ми си закупи собствено жилище.

По отношение на искането от ищеца за прекратяване на делото, заявих, че това е негово право, но противопоставям се да се прекрати.

Представяме договор за безвъзмездна правна помощ и моля да бъде приет по делото, тъй като претендираме и ние разноски. Колегата също представя.

АДВ. З.: Представям списък на разноски.

АДВ. В.: Правя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА Молба вх. № 95112 от 13.11.2025 г., подадена от адвокат С.

В., в качеството и на процесуален представител на ответника, в която представя преписи от подаден писмен отговор и допълнителен писмен отговор за ищеца, депозирани в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК на 04.11.2025 г., съгласно Разпореждане № 41491 от 06.11.2025 г.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА Молба вх. № 99069 от 27.11.2025 г., подадена от адвокат С.

В., в качеството и на процесуален представител на ответника, в която отново представя преписи от подаден писмен отговор и допълнителен писмен отговор за ищеца, депозирани в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК на 04.11.2025 г., съгласно Разпореждане № 42293 от 16.11.2025 г.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА Молба вх. № 95676 от 17.11.2025 г., подадена от адвокат И.

З., в качеството му на процесуален представител на ищеца, в която заявява, че към настоящия момент няма допълнителни доказателства.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие.

СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по делото.

Водим от горното, съдът

2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото, а именно: постъпил с вх. № 95112/13.11.2025 г. писмен отговор от адвокат С. В., подаден с молба, Молба с вх. № 99069/27.11.2025 г., ведно с писмен отговор, писмен отговор, подаден от адвокат С. В. в продължение на писмен отговор с вх. № 91957/04.11.2025 г., Определение № 13027/25.09.2025 г. по гражданско дело № 20253110109456/2025 г. по описа на ВРС, 24 състав, молба с вх. № 95676/17.11.2025 г., подадена от адвокат И. З., пълномощник на ищеца, ведно с Договор за правна защита и съдействие.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото представените в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца писмени документи, а именно: списък на разноски по чл. 80 ГПК;

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото представените в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ответника писмени документи, а именно: договор за правна защита и съдействие от 16.01.2026 г., списък на разноски по чл.

80 от ГПК.

АДВ. В.: Считаме исковата претенция за неоснователна и недоказана.

АДВ. З.: По отношение допълването на доклада, считам че трябва да предоставя на съда да вземе становището по искането за допълване. По принцип не възразяваме, така или иначе обстоятелството, че иска е оттеглен поглъща всички останали възражения и доводи на ответника.

АДВ. В.: Претендираме присъждане на разноски.

За да се произнесе, СЪДЪТ съобрази следното:

Съобразявайки изявлението на ищцовата страна за оттегляне на исковата претенция и разпоредбата на чл. 232 ГПК, съобразно която ищеца може да оттегли без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото своята искова претенция и съобразно предоставените пълномощия на адвокат З. по приложеното по делото пълномощно, намира че са налице основания за прекратяване на производството, като в тази насока ирелевантно е становището на процесуалния представител на ответната страна, доколкото няма приключило първо съдебно заседание и неговото съгласие макар и да беше предоставена възможност да се изрази, не е от значение за самото прекратяване.

По искането на ответната страна за присъждане на разноски, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът счита за неоснователно, доколкото намира че самия ответник в случая е дал повод за завеждане на делото. Освобождаването на жилището е станало след предявяване на исковата претенция от ищцовата страна.

Съдът за неоснователно приема и искането на процесуалния представител на ответната страна, за допълване на доклада с направеното изявление относно фактическите отношения между страните по делото в днешно съдебно заседание. Мотивът беше заявен като допусната техническа грешка, но на практика направените изявления допълват с нови факти и обстоятелства спора, което е недопустимо да се прави извън срока за подаден отговор, при липсата на посочване основания, които да попадат във възможността да се прескочат преклузивните срокове от ответната страна. Такива обстоятелства за изтекла преклузия по непредвидими причини, не се твърдят и не са налице, за да се заявяват нови факти и обстоятелства по предмета на спора в искането за допълване на отговора, поради 3 допусната техническа грешка.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответната страна, за допълване на изготвения проект на доклад с Определение № 41293/04.11.2025 г. в частта на отговора, с изнесените факти и обстоятелства от взаимоотношенията между страните, което съдът прима, че не касае техническа грешка, и е могло и следвало да бъде изложено още с подаване на отговора и в срока по чл. 131 от ГПК, а и не са налице основания за непредвидени обстоятелства, които да се твърдят, за изключване на преклузиите по чл. 131 от ГПК или които да са били налице, за да може да се допълва отговора с тези факти извън срока по чл.131 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответната страна, за присъждане на разноски, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, като неоснователно.

ПРЕКРАТЯВА производство по гр. д. № 10452/2025 година по описа на ВРС, 33-и състав, по предявен от С. И. П., ЕГН **********, с правно основание чл. 249, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, за осъждане на ответника А. Б. Б., ЕГН **********, да опразни и предаде на ищеца държането на заетия за послужване негов собствен недвижим имот, представляващ Жилище-апартамент № ***, на пети етаж във вход ** на бл. *** в жк."Вл. В." на гр. В., с идентификатор ***, съгласно Заповед за одобрение на 1СККР РД-1830/19.06.2007 г., издадена от Изпълнителния директор на АК, поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба, пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок, който започва да тече за всяка от страните от днес, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По отправеното искане за присъждане на разноски, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Искането отправено от ищеца, за присъждане на разноски, с оглед оттегляне на исковата претенция, се явява основателно, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, като съобразява, че съобразно ал. 2 от ГПК ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираните разноски на ищеца и приема, че посочения размер на адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен, съобразявайки практиката на СЕС, доколкото взаимоотношенията на страните са чисто договорни и обусловени от икономическата обстановка в страната.