Решение № 5173 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5173 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110100173 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Д. М., ЕГН: **********, с адрес:

************ съдебен адрес: *********** чрез адв. В. Н., срещу „*****“ ЕАД, с ЕИК:

*********/ с промяна на правноорганизационната форма от„*****“ ЕООД с ЕИК:

************/ , със седалище и адрес за управление: *************,с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумите, предмет на изпълнителен лист от 11.07.2013г., издаден по ч.гр.д. № *****************г., по описа на СРС, **** състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №2013*********0400********* по описа на ЧСИ ГД, а именно: сумата от 5071,96 евро, главница по Договор за банков кредит от 11.07.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 24.6.2013 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер на 890,55 евро за периода от 05.7.2011 г. до 06.6.2013 г., наказателна лихва в размер на 791,16 евро за периода от 05.7.2011 г. до 23.6.2013 г. и 778,18 лв. разноски по делото, а именно: 264,18 лв. държавна такса и 514 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Твърди се, че изпълнителното дело е образувано по молба на първоначалния взискател „**********“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищцата на 11.07.2013г. по ч. гр. дело №*****************г., по описа на CPC, ****-и състав, по силата на който Д.

Д. М. и трето, неучастващо в спора, лице са осъдени солидарно да заплатят на „**********“ ЕАД посочените суми. Междувременно процесното вземане бива прехвърлено като съгласно информацията по изпълнителното дело и тази в Централния кредитен регистър към БПБ към момента ответното дружество - „*****“ ЕООД, се явява кредитор на вземането.

Твърди се, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде Предмет на принудително изпълнение. Сочи се, че след образуване на изпълнителното дело са извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като е направени справки, които не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават провеждането на изпълнението.

Твърди се, че на 13.03.2018г. по делото постъпва молба от взискателя, с която се иска предприемането на последващи действия по принудително изпълнеше; извършеното 1 действие съставлява последното валидно извършено, годно да прекъсне погасителната давност. След подаване на молбата, в период от 13.03.2018г. до 13.03.2020г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност и на 13.03.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Отделно считано от датата на последното валидно предприето изпълнително действие, започва да тече давността, а която се погасява самото вземане, като в конкретния случай на 21.05.2023г. вземането по изпълнителния лист се явява, погасено по давност.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват като неоснователни.

Не се спори, че от страна на „********* (**********)“ ЕАД е било е инициирано заповедно производство - ч.гр,д. № ***************** г. по описа на СРС, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 11.07.2013г.Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително производство под номер на дело № ******** Зг. по описа на ЧСИ ГД, рег.№ ********* при КЧСИ, район на действие СГС.

Поддържа се, че давността, с изтичането на която процесното вземане се погасява е 5годишна, тъй като вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Сочи се, че доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело при ЧСИ ГД, е било образувано и висящо при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., давност не е текла до 26.06.2015г. и е следвало да изтече на дата 26.06.2020г.

Твърди се, че по изпълнително дело с № ********3г. по описа на ЧСИ ГД, са били поискани и други изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност за вземането по изпълнителния лист. На 11.01.2016г. е вписана възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника. На 13.03.2018г., взискателят е депозирал молба с искане да се насочи изпълнението върху банковите сметки на длъжника. На 17.10.2024г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземане от трудово правоотношение на длъжника при „********* **********“ ЕООД. Излагат се доводи, че дали поисканото изпълнително действие е предприето от съдебния изпълнител или не, е без правно значение за прекъсването на давността, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител.

Сочи се и, че в посочения период давността е била спирана от 13.03.2020г. до 21.05.2020 г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

Д. Д. М. и ДРМ ЕТ от една страна и „********* (**********)“ ЕАД от друга страна са били страни по ч.гр.д. №***************** г. на Софийския районен съд, **** състав, по което на 11.07.2013 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 5071,96 евро, главница по Договор за банков кредит от 11.07.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 24.6.2013 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер на 890,55 евро за периода от 05.7.2011 г. до 06.6.2013 г., наказателна лихва в размер на 791,16 евро за периода от 05.7.2011 г. до 23.6.2013 г. и 778,18 лв. разноски по делото, а именно: 264,18 лв. държавна такса и 514 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

На същата дата 11.07.2013 г. въз основа на постановеното незабавно изпълнение в полза на „********* (**********)“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист длъжниците да 2 заплатят солидарно за сумите по заповедта за изпълнение.

По молба на взискател „********* (**********)“ ЕАД от 20.08.2013 г. е образувано изп.дело № 2013*********0400********* по описа на ЧСИ ГД. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението. С молбата е поискано след образуването делото да бъде присъединено към изп.д. №272/2013 г.

Със запорно съобщение изх. №17261/08.10.2014г. е наложен запор върху вземанията на солидарния длъжник РПМв към „Юробанк **********“АД.

Със запорно съобщение изх. №17261/08.10.2014г. е наложен запор върху вземанията на солидарния длъжник РПМв към „Обединена българска банка“АД.

Със запорно съобщение изх. №17263/08.10.2014г. е наложен запор върху вземанията на Д. Д. М. към „Юробанк **********“АД.

Със запорно съобщение изх. №17263/08.10.2014г. е наложен запор върху вземанията на Д. Д. М. към „Обединена българска банка“АД.

На 10.12.2014 г. е вписана възбрана върху идеални част от недвижим имот, собственост на длъжника Д. Д. М.- нива в землището на *************.

Със запорно съобщение изх. №17379/27.08.2015г. е наложен запор върху вземанията на Д. Д. М. към „Обединена българска банка“АД.

Със запорно съобщение изх. №17376/27.08.2015г. е наложен запор върху вземанията на солидарния длъжник РПМв към „Обединена българска банка“АД.

Със запорно съобщение изх. №17377/27.08.2015г. е наложен запор върху вземанията на солидарния длъжник РПМв към „Сосиете Женерал Експресбанк“АД.

Със запорно съобщение изх. №17380/27.08.2015г. е наложен запор върху вземанията на Д. Д. М. към „Сосиете Женерал Експресбанк“АД.

Със запорно съобщение изх. №17375/27.08.2015г. е наложен запор върху вземанията на солидарния длъжник РПМв към „Първа инвестиционна банка“АД.

Със запорно съобщение изх. №17378/27.08.2015г. е наложен запор върху вземанията на Д. Д. М. към „Първа инвестиционна банка“АД.

С молба от 22.12.2015 г. „*****“ ООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело в качеството му на частен правоприемник на „********* (**********)“ ЕАД. Същият се е легитимирал с договор за цесия между „********* (**********)“ ЕАД и „*****" ООД, сключен на 05.11.2015 г.

Със запорно съобщение изх. №7576/15.05.2017г. е наложен запор върху вземанията на Д. Д. М. към „Централна кооперативна банка“АД.

На 07.11.2016 г. е вписана възбрана върху идеални част от недвижим имот, собственост на длъжника Д. Д. М.- нива в землището на *************.

Със запорно съобщение изх. №7576/15.05.2017г. е наложен запор върху вземанията на Д. Д. М. към „Централна кооперативна банка“АД.

Със запорно съобщение изх. №6933/21.07.2020г. е наложен запор върху вземанията на Д. Д. М. към „Първа инвестиционна банка“АД.

С молба от 06.08.2020 г. *****“ ООД е поискало да бъде наложен запор върху вземания и трудовото възнаграждение на длъжника Д. Д. М..

Със запорно съобщение изх. №12114/17.10.2024г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „********* **********“ ООД.

С молба от 25.10.2024 г. *****“ ООД е поискало да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника

3

С молба от 16.12.2024 г. *****“ ООД е поискало да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника

С молба от 27.11.2025 г. *****“ ООД е поискало да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.

По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.