Решение № 2015 от 01.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2015 гр. София, 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110201209 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. М., ЕГН **********, чрез адв.С. С., против наказателно постановление № 22-4332-026634/16.12.2022 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

С жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа на първо място, че мястото на извършване на нарушението е описано неточно, доколкото се сочи, че нарушението е извършено на бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от ул.„Околовръстен път” към ул. „Павел Красов”, а в същото време се сочи, че нарушението е извършено до № .. на бул. „Цариградско шосе“.

На следващо място се поддържа, че процесният АУАН е съставен след изтичане на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН доколкото се твърди, че нарушението е извършено на 15.07.2022 г., а АУАН е съставен едва на 06.12.2022 г. или около 2 месеца след изтичане на тримесечния срок по чл. 34 1 от ЗАНН.

Отделно от това се излагат аргументи, че описанието на нарушението е изключително лаконично, като в НП са отразени единствено ограничението на скоростта, отчетената скорост и наказуемата скорост, след приспадане на толеранс от 3 процента в полза на водача, но конкретните стойности на превишението не са посочени, което е от съществено значение за наказуемостта на вмененото нарушение, именно на основание посочената санкционна разпоредба и съобразно приложения снимков материал. Сочи се, че при словесното описание на нарушението са смесени фактическите състави на нарушенията по чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, тъй като първоначално е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак В26 в населено място, а след това се сочи, че нарушението е за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, което обуславя от своя страна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Поддържа се, че това смесване на двата състава на нарушенията и несъответствието на словесно описание и правна квалификация води до объркване и се явява съществено процесуално нарушение, тъй като не става ясно в какво точно се обвинява наказаното лице.

На последно място се излага, че в НП се сочи, че автомобилът се управлява от неизвестен водач, а в същото време е наложена санкция на собственика на автомобила, без да се конкретизира, че същият е санкциониран именно в това му качество. Навежда се, че за да е пълна правната квалификация на нарушението, следва да се посочи и съответният текст от ЗДвП, а именно чл. 188, пр. 1, изр. 2 от ЗДвП, който регламентира носене на отговорност от собственика на МПС при непосочване на водача, което не е отбелязано в текста на процесното наказателно постановление.

По изложените съображение се отправя молба до съда да отнеми изцяло атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирана по делото молба от адв. С., с доказателства за надлежно учредена представителна власт, подадената жалба се поддържа изцяло по изложените в нея съображения като се моли за отмяна на процесното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален 2 представител и не изразява становище по основателността на депозираната жалба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 15.07.2022 г. И. И. М. бил регистриран в ОПП-СДВР като собственик на л. а. марка "ХХХХ", с рег. № ХХХХ.

На 15.07.2022 г., в 19:39 часа, в гр. София по бул. "Цариградско шосе" с посока на движение от ул. "Околовръстен път" към ул. "Павел Красов" неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил марка "ХХХХ", с рег. № ХХХХ, като срещу № .. се движил със скорост от 106 км/ч при максимално разрешена скорост на движение за населено място от 50 км/ч., въведена с пътен знак В26. Нарушението било установено и заснето чрез техническо средство "CORDON M2" № MD 1197, записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС и скорост.

Системата за видеоконтрол била вписана под № В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Видно от приетия по делото Протокол от последваща проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г. със срок на валидност на проверката до 15.03.2023 г., като към датата на заснемане на нарушението – 15.07.2022 г., е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните стандарти.

На 06.12.2022 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия лек автомобил марка "ХХХХ", с рег. № ХХХХ – жалбоподателят И. И. М., който писмено декларирал, че не си спомня кой е управлявал на 15.07.2022 г. в 19:39 часа л. а. ""ХХХХ", с рег. № ХХХХ.

Въз основа на събраните доказателства, св. Д. Д. Ч., заемаща длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, съставила АУАН бл. № 129278/06.12.2022 г. срещу И. И. М. за извършено от последния административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

3

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 22-4332-026634/16.12.2022 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-ОПП), с което за описаното в съставения АУАН административно нарушение на И. И. М. били наложени административни наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

НП било връчено лично на И. И. М. на 04.01.2023 г., който в законоустановения 14-дневен срок (на 04.01.2023 г.) подал жалба срещу връченото му наказателно постановление, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Д. Д. Ч..

От показанията на св. Д. Д. Ч. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Д. Ч. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло. От същите се установява, че свидетелят е съставила АУАН на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ заснемане на процесното нарушение, както и на попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите 4 в основата на доказателствените си изводи.

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол за проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение – 15.07.2022 г., системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г.

(със срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните изисквания към датата на извършване на нарушението.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното производство снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, въведено с пътен знак В26, видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 106 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място въведено с пътен знак В26. Действително, в наказателното постановление е посочена скорост на управление на МПС 102 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 106 км/ч. От приложените писмени доказателства, изискани от БИМ – Протокол за проверка № 09-СГИСИС/15.03.2022 г., се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени доказателствени средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 106 км/ч. Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 102 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на управление е била 102 км/ч, което е с 5

52 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен участък от 50 км/ч., въведена с пътен знак В26.

От приложената справка от Столична община и схема за организацията на движението се установява, че към 15.07.2022 г. максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък на бул. " Цариградско шосе" срещу № .. в посока от бул. Околовръстен път" към ул. "Павел Красов е била 50 км/ч, въведена с поставен пътен знак „В26“. От същата справка се установява, че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък на бул."Цариградско шосе" до № .. е била 70 км.ч. въведена с поставен пътен знак „В26“.

Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на разположението на последното.

От приложената по делото справка ГИС – София се установява и точното местонахождение на адрес – гр.ХХХХХХХХХХ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.

1., вр. т.1.3.1. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи св. Ч., заемаща длъжността "младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР, има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3. 6 от цитираната заповед началникът на сектор към ОПП-СДВР има правомощието да издаде процесното наказателно постановление. По делото е приложена заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, от която е видно, че Д.Д. е заемала длъжността началник сектор "Административно обслужване" в ОПП-СДВР.