Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6967 от 18.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16062/2024
Вид
Определение № 6967
Подписан
18.02.2026
В сила
24.03.2026
Състав
ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6967 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110116062 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. М. Д., процесуален представител на ищеца С. Г. В. за изменение на решение №4433/14.03.2025г., постановено по гр.д. №16062/2024г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира определеното от съда възнаграждение за неправилно. Намира ,че следва да бъде определено възнаграждение съобразно НМРАВ в размер от 800 лева, по 400 лева за всеки от предявените искове, тъй като определеното то съда не отговаряло на обемът на извършена работа, който бил значителен, както и значителната съдебна практика, която обуславяла правната сложност на делото. Сочи, че по други производства на СРС Ответникът по молбата не е взел становище по молбата.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът е изложил подробни съображения във връзка с претенцията за разноски на ответника, като не намира основание същите да бъдат преразглеждани. Съдът изрично е посочил, че възнаграждението е определено с оглед актуалната практика на СЕС и ВКС и се дължи за всички предявени искове, които са два на брой, но е съобразил фактическата им и правна сложност, както и обстоятелството, че не се е налагало да се провежда отделна защита по всеки иск, доколкото всеки от тях се основава на едни и същи твърдения, както и че цената на иска няма отношение към проведената защита, доколкото същата не зависи от дължимите суми по договора, а се основава на други уговорки в него и специалните изисквания, въведени в закона за този вид договори. По спорните въпроси е формирана значителна непротиворечива 1 съдебна практика, което допълнително намалява фактическата и правна сложност на спора. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. Делото е приключило с едно открито съдебно заседание.

Съдът намира изложените от процесуалния представител възражения за неоснователни. Ищецът е завел пред СРС 26 броя искови молби за периода 19.12.2023г. – 04.11.2025г., като в образуваните производства е представляван от адв.

М. Д.. Пет от образуваните производства са срещу настоящия ответник „Вива Кредит“ АД. По четири от тях към настоящия момент е постановено решение като на адв. Д. е присъдено възнаграждение в размер на 1300 лева извън определеното в настоящото производство възнаграждение в размер на 100 лева. Съдът намира, че следва да се съблюдава принципа за добросъвестност при упражняване на правата и след като ищецът е избрал да реализира правата си в множество различни производства, това не следва да води до несъразмерно натоварване с разноски на насрещната страна. Всички производства са по предявени искове за прогласяване на нищожност на договори за кредит или клаузи от тях, като се сочат еднотипни основания във връзка с наличие на неравноправни клаузи, неправилно определен ГПР. Съдът намира, че посоченото от процесуалния представител обстоятелство – наличие на значително количество практика по сходни казуси не увеличава, а намалява правната сложност на делото, доколкото практиката е непротиворечива и изключително в полза на потребителя.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. Д., процесуален представител на ищеца С. Г. В. за изменение на решение №4433/14.03.2025г., постановено по гр.д.

№16062/2024г. по описа на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2