Решение № 3605 от 29.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3605 гр. София, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110209089 по описа за 2021 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 9089 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „****, ЕИК: * срещу Наказателно постановление (НП) № 543609-F552991 от 04.11.2020 г., издадено от Д** – гр.

София, с което на „**** на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите (Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ) /отм., ДВ бр. 1 от 3.01.2020 г./ във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

В жалбата от представляващия „**** – ********* се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С жалбата се отправя искане до съда да постанови решение, с което да отмени оспореното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят „****, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. София, редовно призована, се представлява от юрк. **** която оспорва жалбата и моли наказателното 1 постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Дружеството – жалбоподател „****, в качеството си на работодател и осигурител, следвало да подаде в ТД на НАП – гр. София декларация образец № 1 по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, с данни за периода на осигуряване, възнаграждението, осигурителния доход, осигурителните вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, начисления облагаем доход, ползваните данъчни облекчения чрез работодателя и начисления данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ на осигуряваните от него лица в компетентната ТД на НАП за месец август 2019 г. в законоустановения срок по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата, а именно до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнА.т данните, като в случая срокът бил до 25.09.2019 г. На тази дата от страна на дружеството бил направен опит за подаване на декларация образец № 1 по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, но същата била отхвърлена с протокол с изх. № 22000194259362/25.09.2019 г. В последния било изрично посочено, че декларацията се отхвърля поради нарушаване на изискванията за едновременно подаване на декларации обр. № 1 и обр. № 6, като било указано, че в седемдневен срок от датата на получаване на протокола следва да се подаде нова декларация с коректно попълнени данни.

На 11.06.2020 г. свид. А. В. – инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.

София, офис „Младост“, извършила проверка на „****, ЕИК: *, в информационния масив на НАП „Справка - приходи по Булстат на осигурител“. В хода на проверката било установено, че „**** в предоставения седемдневен срок, считано до 02.10.2019 г. включително, не е подало в ТД на НАП – гр. София декларация с коректно попълнени данни съгласно чл. 8, ал.

3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, като такава декларация не била подадена и към момента на извършване на проверката.

Въз основа на установеното и в присъствието на упълномощен представител на „**** свид. А. В. съставила против дружеството акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F552991 от 11.06.2020 г. за нарушение на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Актът бил подписан от един свидетел и от актосъставителя, като бил връчен срещу подпис на упълномощеното лице, което не вписало възражения или обяснения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 543609-F552991 от 04.11.2020 г. от Д** – гр.

София, с което на „**** на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 8, ал. 3 от 2

Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, извършено на 03.10.2019 г. В наказателното постановление е отразено, че декларацията е подадена на 15.06.2020 г. със закъснение от 257 дни.

Атакуваното НП било връчено на жалбоподателя на 10.06.2021 г., като на 16.06.2021 г. била подадена жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля А. В., заверен препис от разписка за връчване на НП, справка от ТРРЮЛНЦ, справка от информационния масив на НАП, протокол с изх. № 22000194259362 от 25.09.2019 г., заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А. В. (актосъставител) като обективни, последователни и логични, като същите изцяло кореспондират с писмените доказателства по делото. От показанията на този свидетел се установяват обстоятелствата около извършването на процесната проверка, резултатите от нея, както и съставянето на АУАН.

Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.

В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са издали АУАН и НП. Актът е съставен от компетентно лице съгл. чл. 355, ал. 5 от КСО (орган по приходите по чл. 7, ал.

1, т. 4 от ЗНАП) и т. 2.1. от Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на 3 изпълнителния директор на НАП. Оспореното НП е издадено от „упълномощено длъжностно лице“ от изпълнителния директор на НАП съгласно чл. 355, ал. 5 от КСО и т. 1.2., б. „д“ от горецитираната заповед.

Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

В разглеждания случай не се спори, че дружеството – жалбоподател „**** в качеството си на работодател и осигурител и на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО, е било задължено периодично да представя в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от КСО предвижда, че съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.

4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ задълженото лице по тази наредба в 7дневен срок от датата, на която е отказано приемане на декларации след попълването на необходимите данни, ги изпраща отново в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Следва да се отбележи, че към настоящия момент Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ е отменена. Обнародвана в ДВ, бр. 1, в сила от 03.01.2020 г., е Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Последната урежда същия кръг обществени отношения, регламентирайки реда и сроковете за подаване на декларации, включително декларация обр. № 1. Аналогична на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ е тази на чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ. Предвид аналогичната уредба на съответните обществени отношения по отменената Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ и действащата към момента Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, липсват основания за дерогиране отговорността на дружеството – жалбоподател.

В конкретния случай безспорно се установява, че на 25.09.2019 г. „**** 4 е подало по електронен път декларация образец № 1 по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за месец август 2019 г., но c некоректно попълнени данни. Поради това същата е била отхвърлена с протокол с изх. № 22000194259362/25.09.2019 г. на основание чл. 8, ал. 1 от цит. наредба. В последния било изрично указано, че в седемдневен срок от датата на получаване на протокола следва да се подаде нова декларация с коректно попълнени данни. В АУАН и НП е посочено, че „**** не е подало декларация с коректни данни в предоставения 7-дневен срок, считано до 02.10.2019 г. включително.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че направеното описание на нарушението в акта и наказателното постановление е неясно, доколкото от него не може да се направи недвусмислен и еднозначен извод от кой момент е започнал да тече посоченият срок – от постановяване на отказа за приемане на декларацията или от получаването на протокола, в който е обективиран този отказ, т. е. не става ясно кога дружеството е извършило вмененото му нарушение. Нито в акта, нито в НП е отразено кога и по какъв начин дружеството – жалбоподател е било уведомено за това, че подадената по електронен път на 25.09.2019 г. декларация е била отхвърлена, респективно откога започва да тече 7-дневният срок по чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ. Тези обстоятелства не се установяват и от събраните по делото доказателства.

Ангажираното от въззиваемата страна писмено доказателство – разпечатка от информационната система на НАП доказва единствено, че протоколът за отхвърляне на декларацията е генериран в информационния портал на НАП.

В административнонаказателната преписка, а и сред събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обаче липсват такива, от които да се установи, че протокол с изх. № 22000194259362/25.09.2019 г. е изпращан на дружеството – дали чрез електронно съобщение до e-mail адреса му или по пощата по адреса му на управление. В този ред на мисли по делото не се установява не само кога протоколът е бил получен от жалбоподателя, а и дали въобще неговото съдържание е стигнало до знанието на своя адресат.