Решение № 158 от 06.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Перник, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500119 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от ОД на МВР – Перник, чрез юрисконсулт З. В., срещу решение № 1288 от 01. 12. 2022г., постановено по гр. д. № 3816/2022г. по описа на Пернишкия районен съд, с което, ОД на МВР – Перник е осъдена да заплати на Б. М. Б. дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, лихви за забава и адвокатско възнаграждение, а по сметка на Пернишкия районен съд да заплати държавна такса и разноски.

По обстойно изложени съображения във въззивната жалба, позовавайки се и на съдебна практика, жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Моли да му бъдат присъдени 1 направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Подържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез представена писмена защита.

Насрещната страна Б. М. Б., чрез адвокат И. М., не е депозирала писмен отговор.

За съдебно заседание, Б. е депозирал писмени бележки, чрез адвокат И.

М., с която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред Пернишкия окръжен съд.

След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо.

По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е бил държавен служител към ОДМВР- Перник. Полагал е труд на 12-часов режим на работа, като работното време било изчислявано 2 сумирано за тримесечен период.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.

Съгласно приетото с тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС, явяващо се задължително, за нощния труд в МВР не следва да важат правилата на Кодекса на труда (КТ), нито специалния коефициент, с който в частния сектор се умножават отработените часове. За разлика от останалите лица, заети по трудово правоотношение, полицаите е допустимо да работят по осем, а не по седем часа през нощта и спрямо тях не следва да се прилага специалния коефициент от 1,43, по който до 2016 година са се умножавали часовете за нощен труд в МВР.

Ето защо в случая, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 3 от същата наредба), като следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

В тази насока ВКС акцентира, че това разрешение съответства и на правото на Европейския съюз, като съдът в Люксембург е приел допускане на определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, обусловена от допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно с нея.

За да се приложи правна уредба по аналогия, трябва да има празнота в закона. В Закона за МВР обаче няма празнота за продължителността на работното време, изразено в брой на часовете. Този въпрос е уреден в чл.187, ал. 1 ЗМВР. Нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР, съпоставени с чл.140 КТ установяват, че разпоредбите на ЗМВР регламентират по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР, в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, което се обосновава с основните функции на МВР, визирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

В наредбите липсва правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но самият законодател не е изразил воля да преобразува нощните часове в дневни.

Освен това, неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира от други начини: допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР), по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл.234, ал. 1 ЗМВР), поблагоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и поблагоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др., както приемат върховните съдии.

Всичко изложено дотук мотивира настоящата въззивна инстанция да приеме, че с решението си районният съд е достигнал до правни изводи и 4 краен резултат, различни с тези на въззивния съд и в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС, поради което атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, а въззивната жалба - уважена.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3, и ал.8 от ГПК на жалбоподателят се дължат сторените по делото разноски, които ищецът следва да бъде осъден да заплати в размер на 325,00 лева, от който 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции и 25,00 лева платена държавна такса за производството пред възивния съд.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Отменява изцяло решение № 1288 от 01. 12. 2022г., постановено по гр. д. № 3816/2022г. по описа на Пернишкия районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Отхвърля предявените от Б. М. Б., с ЕГН **********, срещу Областна дирекция на МВР - гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, ЕИК 129009856, искове, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 375,87 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 30.06.2019 г. до 10.07.2020г., получено в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 30.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 90,23 лева обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения извънреден труд считано от падежа 30.06.2019 г. до 30.06.2022 г., като неоснователни.

Осъжда Б. М. Б., с ЕГН ********** , да заплати Областна дирекция на МВР - гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, ЕИК 129009856, сумата в размер на 5

325 лева – сторени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6