Определение № 161 от 27.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Пазарджик, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Л. Пунтева

Съдия:

Димитър Б. Бишуров

Съдебни

ЙОРДАНКА СТ. ХРИСТОВА заседатели: МИНА ИВ. ПУНТЕВА

СОНЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора В. М. М. като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Частно наказателно дело № 20265200200185 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава ХХХV, Раздел V от НПК - чл. 449 и сл. от НПК, във вр. с чл. 38а, ал.3 от НК.

Образувано е по молба с вх. № 4355/14.01.2026г., депозирана в СГС, подадена от осъдения С. К. В., ЕГН **********, изтърпяващ наказание доживотен затвор в затвора в П.. Иска се замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години.

В съдебно заседание осъденият поддържа молбата си. Не излага конкретни доводи за нейната основателност.

Представителят на началника на затвора Пазарджик оспорва молбата с аргумент, че не е изпълнено условието на чл. 38, ал. 3 от НК.

Представителят на ОП-Пазарджик оспорва молбата и излага съображения за нейната неоснователност, с аргумент, че не е изпълнено условието на чл. 38, ал. 3 от НК.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото, намира че молбата е процесуално допустима. Спазено е изискването на чл. 450, ал. 4 от НПК , доколкото предишно произнасяне в подобно производство е с протоколно 1

Определение № 5918/13.12.2023г., постановено по ЧНД № 6138/2023 г. по описа на СГС, влязло в сила на 21.12.2023г., т. е. минали са повече от две години, каквото е и изискването на законодателя.

От доказателствата по делото се установява, че молителят В. е бил осъден с Присъда № 55/28.02.2003 год., постановена по НОХД № 1485/1999 год. по описа на СГС, за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и т.10 вр. с чл.115 от НК за това, че на 20.12.1998г. в С. по хулигански подбуди и по начин, опасен за живота на мнозина, умишлено е умъртвил И.А.К., за което му е наложено наказание 20 години ЛС; за престъпление по чл.116, ал.1, т.4 и т.11 вр. с чл.115 и вр. с чл.18, ал.1 от НК за това, че на 20.12.1998г. в С. направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице и умъртвил лицето Д.Д., като деянието е извършено, след като е извършил друго умишлено убийство по чл.116 от НК – това на И.К., за което не е постановена присъда, като опитът е довършен, но не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици, за което му е наложено наказание доживотен затвор; за престъпление по чл.339, ал.1 от НК за това, че на 20.12.1998г. без надлежно разрешително е държал огнестрелно оръжие – пистолет и боеприпаси, за което му е наложено наказание 2 години ЛС.

На основание чл.23, ал.1 от НК му е определено и наложено едно общо най-тежко наказание, а именно доживотен затвор.

Присъдата е влязла в сила на 29.09.2006 година.

До привеждане на присъдата в изпълнение, осъденият В. е бил с постоянна мярка за неотклонение – задържане под стража, считано от 21.12.1998г., т.е. общо 7 години 9 месеца и 15 дни.

Присъдата е получена в Затвора С. на 06.10.2006 година. Наказанието е приведено в изпълнение със зачетено начало от 21.12.1998 година.

Първоначално е бил поставен на специален режим от 06.10.2006г., който е бил променен на строг, считано от 16.11.2016 година.

Започнал е да търпи наказанието в затвора в С., след което е местен в други МЛС, като последно със Заповед № Л-03-173/21.03.2025г. на Главния директор на ГД „ИН“ е преместен в затвора в П., където търпи наказанието си 2 понастоящем

Според отразеното в становището на началника на затвора в П., находящо се в кориците на ЧНД 380/26г. по описа на СГС, към 09.02.2026г. осъденият е изтърпял 27 години 1 месец и 18 дни. Няма съмнение, че затворническата администрация сочи фактически изтърпяното до момента от наказанието доживотен затвор, в който срок е включено и времето, през което осъденият е бил с постоянна мярка за неотклонение – задържане под стража.

В същото становище е отразено, че осъденият отговаря на формалните предпоставки за замяна на наказанието съгласно чл.38а, ал.3 от НК, т.к. е изтърпял не по-малко от 20 години. В съдебно заседание представителя на Началника на Затвора внася корекция, като уточнява, че е била допусната техническа грешка във въпросното становище, като следва да се има предвид, че по менението на Началника на Затвора, осъденият не отговаря на формалните изисквания за замяна на наказанието.

Според изготвената от Затвора П. справка за правното положение на осъдения В. рег. № 107-30-1341#4/13.03.2026г., от датата на привеждане на присъдата в изпълнение /06.10.2006г./ до днешна дата, В. е изтърпял от наказанието доживотен затвор общо 19 години, 5 месеца и 21 дни. Ако към този срок се прибави времето, през което В. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, ще стане ясно, че към днешна дата осъденият е изтърпял фактически 28 години, 3 месеца и 6 дни.

Настоящият съд намира, че на първо място следва да се отговори на въпроса налице ли е понастоящем абсолютната материална предпоставка, за да се допусне исканата замяна, т.к. нормата на чл.38а, ал.3 от НК предвижда, че наказанието доживотен затвор може да бъде заменено със срочно наказание от 30 години лишаване от свобода, но само ако осъденият е изтърпял не по-малко от 20 години.

Пазарджишкият окръжен съд намира, че визираната абсолютна материалноправна предпоставка в конкретния случай не е налице. Това е така, защото периодът на задържането на лицето под стража, който в случая е в размер на 7 години 9 месеца и 15 дни, не трябва да се взема предвид при 3 преценката изтърпени ли са 20 години от наказанието доживотен затвор, каквото е императивното изискване на чл.38а, ал.3 от НК.

Съдебната практика е константна по въпроса, че съгласно чл. 59, ал. 1 от НК времето на задържане се приспада само при изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация. Тази норма е неприложима за доживотния затвор.

Според чл. 38а, ал. 1 от НК доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Той няма краен срок на изпълнение, поради което крайната му дата е неизвестна. Поради това законодателят е изключил зачитането на работни дни от тази санкция /чл. 38а, ал. 4 от НК /. Не е въвел и изискването за „фактически“ изтърпяно наказание лишаване от свобода, както в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК , регламентираща предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода. В чл. 38а, ал. 5 от НК е предвидил, че изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода, но това очевидно става само след замяната му с лишаване от свобода за срок от 30 години.

В чл.38а, ал.3 от НК се има предвид изтърпени 20 години от наказанието доживотен затвор. То се привежда в изпълнение след влизане на присъдата в сила, с която е наложено. Изпълнява се с настаняване на осъдения в определените за това места. Към момента на предварителното задържане няма осъдено лице на доживотен затвор.

Това е санкция, която е различна от лишаване от свобода. За нея се прилагат и специални правила съобразно ЗИНЗС /глава ХV/ и ППЗИНЗС /глава VІІІ/, които подкрепят извода в горния смисъл за изключване на времето на предварителното задържане, при преценката изпълнено ли е изискването на чл.38а, ал.3 от НК.

Съгласно чл. 218 от ППЗИНЗС при замяна на първоначално определения режим със следващия по-лек при изчисляване на изтърпения минимален срок от пет години предварителното задържане под стража не се зачита.

Според чл. 215 от ППЗИНЗС за работата с осъдените на доживотен затвор се разработват национални стандарти с цел въздействие в дългосрочен план през целия период на изпълнение на наказанието. Подобна дейност не 4 може да се реализира преди присъдата да влезе в сила и да се приведе в изпълнение, макар и осъденото лице да е с мярка за неотклонение задържане под стража.

В този смисъл е налице обилна и непротиворечива съдебна практика и то на апелативно ниво /Определение № 260132/09.03.2021 г. на АпС-Пловдив по ВЧНД № 119/2021 г., Определение № 168/21.07.2021 г. на АпС-Пловдив по ВЧНД № 373/2021 г., Определение № 154/18.08.2021 г. на АпС-Варна по ВЧНД № 266/2021 г., ВЧНД № 207/20 г. на АпС-Варна, ВЧНД № 286/13 г. на АпС-София, ВЧНД № 184/19 г. на АпС-Бургас, Определение № 289/13.07.2023 г. на АпС-Пловдив по ВЧНД № 266/2023 г./. Такова разбиране е застъпено и в съдебните актове по ЧНД № 502/19 г. на ОС-Стара Загора и ЧНД № 478/20 г. на ОС-Варна.

Всичко казано до тук и пренесено на плоскостта на настоящия казус иде да покаже, че молителят В. се счита за осъден на наказание доживотен затвор от момента на влизане на присъдата в сила – 29.09.2006 година и нейното привеждане в изпълнение – 06.10.2006 година. От този момент той следва да е изтърпял най-малко 20 години от наказанието доживотен затвор, в който срок не се включва времето на предварителното задържане под стража. Това пък значи, че минималният срок от 20 години, който следва да е изтърпян от наложеното наказание доживотен затвор, ще изтече на 06.10.2026 година.

Едва от този момент нататък за осъденият ще е налице формалното основание да иска замяна на наказанието доживотен затвор. Понастоящем обаче искането се явява неоснователно, доколкото към момента от наказанието доживотен затвор е изтърпян срок от 19 години, 5 месеца и 21 дни. По тези съображения искането ще следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.450, ал.3 от НПК , Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. В., ЕГН ********** за замяна на наказанието доживотен затвор, наложено му с Присъда № 55/28.02.2003 год. по НОХД № 1485/1999 год. по описа на СГС, с 5 наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд, по реда на Глава 22-ра от НПК.

Председател: _______________________

Член-съдия:

1. _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

6