Решение № 276 от 14.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000316 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Дженерали Застраховане“ АД със седалище гр.София срещу решение № 104 от 14.03.2025г. по търг.дело № 627/24г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на Е. И. П. от гр.Варна сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.06.2021г. на кръстовището между бул.“Сливница“ и бул.“Съборни“ по вина на водача на лек автомобил „Мицубиши Колт“ с рег.№ Х, обхванат от действието на застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания – фрактура на шийката на дясната бедрена кост, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законна лихва и са присъдени направените по делото разноски.

Във въззивната жалба на застрахователя се твърди че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано.

1

Твърди, че съдът неправилно и едностранчиво е ценил част от събраните доказателства, както и не е разгледал в нужната пълнота възраженията му срещу основателността на претенциите в цялост. Твърди, че по делото е недоказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя в претендираните от ищеца и уважени от съда размери.

Поддържа направеното възражение, че отговорността за настъпване на ПТП е изцяло у ищеца, който в качеството си на участник в движението – водач на пътно превозно средство не се е съобразил с правилото на дясностоящия – чл.48 от ЗДвП при преминаване през нерегулирано с вертикална или хоризонтална сигнализация кръстовище с равнозначни пътища, с което неправомерно поведение е станал основна причина за настъпване на ПТП. Твърди, че и велосипедистът следва да отдаде предимство на останалите участници в движението, когато пресичат пътното платно, което според правилата за движение по пътищата се явява път с предимство. Излага, че дали пътят е с предимство е обозначен с вертикална или хоризонтална пътна сигнализация или се прилага правилото на дясностоящия, е без значение по отношение на задължението на водачите да отдадат предимство. Сочи, че водачът на автомобила е спрял пред пешеходната пътека за да отдаде предимство на пресичащите пешеходци и след това бавно е потеглил, като ударът с велосипедиста за него е бил непредотвратим. Твърди, че реално велосипедистът се явява удрящото ППС.

Оспорва извода на съда като необосновано и в разрез със закона, че велосипедистът, бидейки уязвим участник в движението, винаги е с предимство, когато се движи по велосипедна алея, включително и при преминаване през нерегулирано с вертикална сигнализация кръстовище.

Твърди, че законът не урежда такова предимство, поради което и в случая следва да бъде приложено правилото на дясностоящия по смисъла на чл.48 от ЗДвП

Поддържа в отношение на евентуалност, ако се приеме за доказано наличието на неправомерно поведени на водача на МПС, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди неправомерно поведение на велосипедиста – несъобразяване с разпоредбата на чл.48 от ЗДвП, движение с несъобразена скорост и с конкретната пътна обстановка. Твърди, че с това 2 поведение ищецът е допринесъл съществено както за настъпване на ПТП, така и за негативните за него последици. Твърди, че при спазване на правилата той би имал обективната възможност да избегне настъпването на ПТП, като своевременно преустанови движението си с велосипеда или да заобиколи МПС.

Оспорва определения от първата инстанция размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като го намира за завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика за неимуществени вреди в сходни случаи.

Твърди, че телесните повреди у ищеца се изчерпват с една фрактура, която е лекувана успешно, за обичаен период от време и без каквито и да е остатъчни негативни последици. Твърди, че неправилно съдът е ценил установеното скъсяване на травмирания крайник като негативна последица от ПТП. Твърди, че разпитаните свидетели са близки на ищеца, поради което и при показанията им е налице заинтересованост. Твърди, че не са установени травми, които да обуславят болки и страдания за продължителен период от време, нито такива които да обуславят описаните от ищеца последици, типични за много посериозни травми и по-продължително стресово преживяване. Сочи, че съдът не е съобразил и икономическата обстановка в страната към процесния период и стандарта на живот. Твърди, че определеният от съда размер на обезщетението, ведно със законните лихви върху него, сформират крайна сума, която няма своята социална и икономическа обосновка и излиза извън обезщетителния характер на плащането. Излага, че по делото не се доказаха претърпени вреди, които да обуславят обезщетение в размер на определените от съда 60 000лв.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което искът в претендирания размер да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата Е. И. П. е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата на застрахователя и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, 3 моли съда да потвърди обжалваното решение.

Към настоящето производство е присъединена частна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД със седалище гр.София срещу определение № 715 от 16.05.2025г. по реда на чл.248 от ГПК, с което молбата на застрахователното дружество за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.

Твърди, че съгласно решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, нормите на ЗА, препращащи към Наредба № 1/24г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на правото на ЕС, поради което не следва да се прилагат.

Излага, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Критерии за определяне на размера са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че първоинстанционното производство е приключило в едно заседание, като позицията на ищеца се е изчерпала само с поддържане на исковата молба.

Твърди, че производството не се е отличило с фактична и/или правна сложност, поради което и възнаграждението от 6 540лв. за предоставена безплатна адвокатска помощ е прекомерно.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението като присъди адвокатско възнаграждение съответно на фактическата и правна сложност на делото и предоставената правна помощ.

В срока по чл.276 от ГПК от насрещните страни е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и молят съд да потвърди обжалваното определение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от Е. И. П. срещу „Дженерали Застраховане“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 60 000лв., предявен като частичен от 90 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 26.05.2021г., причинено виновно от В С С при управление на лек автомобил с рег.№ Х, при сключена 4 задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част изцяло.

Не е спорно пред въззивна инстанция, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътнотранспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от С вреди при управлението на лекия автомобил.

Установено е, че досъдебното производство, водено срещу С е прекратено тъй като пострадалият П. е поискал това. Поради което и изцяло в компетентността на гражданския съд е да установи елементите на фактическия състав на деликта.

По механизма на ПТП:

От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства от досъдебно производство № 241/21г. – протокол за оглед на местопроизшествие от 25.06.2021г., ведно със снимков материал към него, постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.07.2024г. и от заключението на приетата от първата инстанция съдебно автотехническа експертиза, въззивният съд приема за установен следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

ПТП е настъпило на 25.06.2021г. около 16.40 часа, в светлата част на денонощието, на кръстовището на бул.“Сливница“ и бул.“Съборни“. По бул.“Съборни“ в посока ул.“Цар Асен“ се е движил лек автомобил „Мицубиши Колт“ с рег.№ Х. По бул.“Сливница“ в посока Община Варна по велосипедна пътека се е движил въззивникът П. управлявайки велосипед.

Ударът между двете пътни превозни средства е на велосипедната пътека в лентата за движение на автомобила. Ударът за автомобила е в предната му част в зоната на предна дясна броня, преден десет фар и преден капак, а за велосипедиста в неговата дясна странична част.

От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, кредитирана от въззивния съд, се установява, че ПТП е възникнало на сложно кръстовище, съставено от три пътни ленти в посока 5 ул.“Цар Асен“ и една в обратна посока, допълнена от островна част и ускорителна лента за автомобилите, извършващи десен завой от бул.

„Сливница“ към бул.“Съборни“. Автомобилите, навлизащи в кръстовището от бул.“Съборни“ към ул.“Цар Асен“ или извършващи ляв завой към бул.“Сливница“ пресичат сложно кръстовище с положена пешеходна пътека и велосипедна пътека. Сложното кръстовище е сигнализирано надлежно с хоризонтална и вертикална маркировка, като се ползва с предимство за движение в посока бул.“Сливница“ и ул.“Цар Асен“. Велосипедистът П. се е движил по велосипедна пътека, успоредна на движението на бул.“Сливница“, пресичайки платното за движение на бул.“Съборни“.

За да бъде отговорено на въпроса за вината за настъпване на ПТП съставът на въззивния съд намира, че следва да бъде отговорено на въпроса кое от участвалите в ПТП пътни превозни средства е с предимство при преминаване през кръстовището.

Безспорно, вепосипедистът П. се е движил по велосипедна пътека, управлявайки велосипед, поради което и за него не важи както задължението по чл.80 ал.1 т.4 от ЗДвП така и предимството на стъпилите на пешеходна пътека пешеходци.

Велосипедната пътека е дефинирана в ЗДвП след датата на настоящето ПТП в § 6 т.86 от ДР на ЗДвП като част от платното за движение, очертана с пътна маркировка, сигнализирана с пътни знаци и предназначена за преминаване на велосипедисти. Велосипедната пътека е продължение на велосипедната алея върху платното за движение. Законодателят не е регламентирал предимство на движещите се по велосипедната пътека велосипеди. Велосипедът е пътно превозно средство и водачът му е участник в движението, поради което и за него важат всички правилата на ЗДвП и правилника за приложението му.