Решение № 18169 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18169 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110148009 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е предявило срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл. 411 КЗ за сумата от 1754,79 лева непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. марка „А.” модел “К.“ с рег. № СВ ***, обект на сключен при ищеца договор по застраховка

„каско“, обективиран в полица

№

440224213008151/12.02.2024 г., настъпили при ПТП от 30.07.2024 г. в гр. Видин, на паркинга пред хотел „Бонония“, по вина на водача на МПС „*“ с рег. № ВН **, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (03.10.2025 г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция ответникът погасил само част от дължимото вземане, формирано като сбор от платеното застрахователно обезщетение и разноски по определянето му. Ищецът претендира непогасения остатък от дължимото вземане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП на 30.07.2024 г. при описаните в исковата молба механизъм, участници и обстоятелства. Оспорва верността на двустранният констативен протокол, съставен при процесното ПТП, като счита, че същият няма обвързващо действие по отношение на изложените в него факти. Оспорва 1 представеното от ищеца заявление за изплащане на обезщетение по процесната щета, като твърди, че отразените в същото констатации не отговарят на действителните факти.

Оспорва вината за настъпване на процесното ПТП да е водачът на л.а. „*“ с рег. № ВН **, като твърди, че изключителна вина за настъпване на произшествието носи водачът на „А.

К.“ с рег. № СВ**, който излизайки от паркинга, шофирал без включени фарове и не е пропуснал навлизащия откъм ул. „Бдин“ водач на МПС „*“ с рег. № ВН**, с което е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, обосновано с посоченото нарушение. Оспорва иска и като завишен по размер по аргумент, че претендираното обезщетение не съответства на стойността на увредените части и детайли спрямо средните пазарните цени към датата на настъпване на ПТП. Оспорва застрахованият при ищеца автомобил да е бил в гаранция към датата на ПТП, поради което навежда твърдения, че не е било необходимо същият да се ремонтира в официален сервиз на марката.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже възникване на събитие при механизма, който е описан в исковата молба, че вследствие на събитието са настъпили щети върху автомобил, обект на сключен при ищеца договор по застраховка “каско”, по повод които щети ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в твърдения размер и щетите са нанесени по противоправно поведение на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, както и действителния размер на настъпилите щети.

В тежест на ответника е да докаже, че водачът на л.а. „А. К.“ с рег. № СВ *** е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, с което поведение е допринесъл за настъпване на твърдените вреди.

Съдът приема за установено, че 30.07.2024 г. в гр. Видин около 23:00 ч. на паркинг пред хотел “Бонония” водачът на л.а. “*” с ДКН ВН ** при извършване на маневра за паркиране е ударил паркирания л.а. марка „А.” модел “К.“ с рег. № СВ ***.

Горните изводи съдът основава на показанията на разпитания свидетел Н. Я.. Същият посочва, че през 2024 г. е бил увреден неговият автомобил марка „А.” модел “К.“ с рег. № СВ ***, докато е бил паркиран в гр. Видин пред хотел. Свидетелят посочва, че паркирал автомобила си на посоченото място, след това отишъл на вечеря и когато отново се върнал към автомобила си, видял, че пред него има много хора и автомобилът му бил ожулен в предната лява част. Била нанесена щета върху калника. Свидетелят посочва, че автомобилът му е бил ударен от водач на друг автомобил при движение назад. Бил попълнен протокол за ПТП, като при предявяване на приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол свидетелят потвърди, че това е съставеният по случая протокол и че той е попълнил колона “Б” и се е подписал върху него. Свидетелят посочва, че по време на инцидента автомобилът му е бил паркиран в рамките на очертаната пътна маркировка.

Автомобилът му не е бил в движение при настъпване на произшествието.

2

Съдът приема с доверие гореописаните свидетелски показания, защото същите са логични и последователни и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Съобщеното от свидетеля се подкрепя и от отразеното в приетия като доказателство двустранен констативен протокол за ПТП (л. 11). Макар двустранният констативен протокол да не ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, - арг. чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл. 125а, ал. 2 ЗДвП), то отразеното в него съответства на останалите доказателства, вкл. и на заключението по съдебно - автотехническата експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда.

Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че водачът на л.а. “*” с ДКН ВН ** е допуснал нарушение на нормата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, с което е предизвикал настъпване на произшествието. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Следва да се отбележи и че с извършеното частично погасяване на процесната претенция ответникът извънсъдебно е признал настъпване на елементите от фактическия състав на търсената отговорност по чл.411 КЗ, сред които е и виновно противоправно поведение на водача на л.а. “*” с ДКН ВН **, което признание в случая се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства (арг. чл. 175 ГПК).

Съдът намира за недоказано възражението за съпричиняване, защото не се установи (при доказателствена тежест на ответника - чл. 154, ал. 1 ГПК) водачът на лекия автомобил „А.” да е допуснал нарушение на нормата на чл. 37, ал. 2 ЗДвП, която гласи, че водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. В случая категорично се установи по делото, че по време на инцидента лекият автомобил “А.” е бил в паркирано състояние, поради което и водачът му не е осъществил твърдяното поведение.

Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо водача на л.а. марка л.а. “*” с ДКН ВН ** е ответникът.

Не се спори също така, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на произшествието л.а. марка „А.” модел “К.“ с рег. № СВ *** е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица № 440224213008151, както и че процесното събитие – ПТП, е покрит по застраховката риск.

Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие л.а. марка „А.” модел “К.“ с рег. № СВ *** е 3 бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 3267,50 лева.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл. 406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ.

Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл. 386, ал. 1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл. 386, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).

За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. марка „А.” модел “К.“ с рег. № СВ ***, по официални цени на марката и модела към датата на събитието възлиза на сумата от 3494, 58 лева. По средни пазарни цени при влагане на нови части от алтернативни доставчици размерът на щетите е 1700, 86 лева.

Видно от заключението на вещото лице предвид датата на първа регистрация на л.а. марка „А.” модел “К.“ с рег. № СВ ***, посочена в застрахователната полица - 16.02.2023 г., към датата на събитието - 30.07.2024 г., автомобилът е бил с период на експлоатация от 1 година и 5 месеца и е бил в гаранционен срок. При това обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от датата на първата регистрация, в рамките на гаранционния срок (в който действа и гаранционното обслужване) този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. В конкретния случай, щом автомобилът е бил в гаранционен срок, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако ремонтът се извърши в официален сервиз, като в случая следва да се има предвид че след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят по застраховка “каско” встъпва в правата на увреденото лице и има право на 4 вземане срещу застрахователя по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите в размер на сумата, с която е удовлетворил претенцията на увреденото лице. При това съдът приема за релевантна стойността на щетите при официалния сервиз на марката и модела. От това следва, че стойността на щетите възлиза на сумата от 3494,58 лева. При недоказаното възражение за съпричиняване няма основание за намаляване на размера на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ГПК.