Определение № 475 от 18.11.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. Враца, 18.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20251400600673 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.8 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на Д. П. Г. от гр.Бяла Слатина, обл.Враца срещу определение № 217/28.10.2025 г., постановено по ч.н.д. № 374/2025 г. по описа на РСБяла Слатина, с което е потвърдено постановление от 27.08.2025 г. на РП-Враца, ТОБяла Слатина за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 255/2024 г. по описа на РУ на МВР-Бяла Слатина, прокурорска преписка № 2821/2024 г. по описа на същата прокуратура, образувано и водено за престъпление по чл.129 от НК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се оспорва възприетата от прокурора фактическа обстановка с твърдения, че е погрешна и невярна. Сочи се, че на жалбодателя Д. Г. е причинено счупване на таза от собствения му син, "хулигана П.", както и че не отговарят на истината показанията на последния, че единствено е задържал баща си, за да предпази от бутане и нараняване приятелката си и детето им. На практика се прави искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото на районната прокуратура за продължаване на действията по разследване.

Врачански окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с чл.243, ал.8, вр.ал.5 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение и постановлението на РП-Враца, ТО-Бяла Слатина, констатира следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения седемдневен срок, от Л. с нужната процесуална легитимация. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 10.05.2024 г. с оглед данни за извършено престъпление по чл.129 от НК, за това, че на 30.03.2024 г. в гр.Бяла 1

Слатина е причинена средна телесна повреда на Д. П. Г..

В хода на разследването са събрани гласни и писмени доказателства и са назначени специализирани СМЕ-основна и допълнителна, и две съдебни психологопсихиатрични експертизи. Никое Л. не е било привлечено в качеството на обвиняем.

С постановление от 27.08.2025 г. на прокурор при РП-Враца, ТО-Бяла Слатина, наказателното производство е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК, поради липса на съставомерно престъпление от общ характер по чл.129, чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1 или чл.133 от НК. В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел, че по делото безспорно е установено, че на 30.03.2024 г. в гр.Бяла Слатина е възникнал конфликт между св.Д. Г. и неговия син-св.П. Г.. Не е безспорно доказано обаче на първо място-дали и какви наранявания е получил първият, опирайки се на приложените по делото медицински документи за извършени медицински прегледи на Д. Г. едва на 03.04.2024 г., т.е. няколко дни по-късно, и на 22.04.2024 г., т.е. доста време след инцидента, както и на заключението на СМЕ (л.56 от ДП), което дава само вероятно, но не и категорично заключение относно това, че констатираното при първия преглед нараняване - кръвонасядане на дясна мишница, е възможно да бъде получено на датата на конфликта, по начин съобщен от пострадалия. За допълнително установените увреждания-кръвонасядания в горна трета на дясното бедро и в слабинната област, прокурорът се е позовал на заключението на допълнителната СМЕ (л.193-л.194 от ДП), според което не е възможно да се определи точната дата на получаването им, посочвайки друг възможен период, между 03.04. и 16-17.04.2024 г.

На следващо място прокурорът е отбелязал, че дори да се приеме, че нараняванията от първия преглед са причинени на св.Д. Г. на датата на конфликта, то съгласно допълнителната СМЕ по механизъм същите е възможно да бъдат получени по начина, описан от св.П. Г. в показанията му на л.122-л.123 от ДП – при притискане (държане) за горния крайник, за да предпази своята приятелка и детето им, бебе на няколко месеца, което е носела в ръцете си, от бутане по стълби от страна на Д. Г., а не чрез активно насочено към последния агресивно поведение, т.е. в условията на неизбежна отбрана. В постановлението са изложени и подробни доводи, основани на събраните в хода на разследването доказателства - за последващата среща между двамата на 18.04.2024 г., когато в присъствието на поЛ.йски служители при РУ-Бяла Слатина (св.Ц. К. - П. и св.Г. Х.), св.П. Г. прибрал личния си автомобил от дома на баща си и си тръгнал, без проява на каквато да е агресия, както и това, че той пребивава трайно извън пределите на страната и установеното за отправени от страна на самия Д. Г., чрез съобщения по приложението "Уотсап", обиди и заплахи за саморазправа към сина си и неговата приятелка (вкл. "че ще пререже гърлото му", "ще го застреля" а на св.Ч.

"ще й смачка змийската глава"), обуславящи извод, че в случая не се касае и до извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1 от НК спрямо 2 жалбодателя Д.Г.. С оглед изложеното, прокурорът е направил обобщаващ извод, че от страна на св.П. Г. не са констатирани както умишлени, така и непредпазливи действия, сочещи на реализиран състав по чл.129 или по чл. 131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1 от НК от НК, респективно осъществяващи състав по чл.133 от НК, последният изискващ причинена средна или тежка телесна повреда, каквато в случая не е наЛ..

В обжалваното определение РС-Бяла Слатина се е солидаризирал с изводите на прокурора, като е акцентирал върху липсата на безспорни доказателства за извършени целенасочени агресивни действия от страна на св.П. Г. спрямо неговия баща Д. Г..

Съдът е споделил изцяло посочените изводи на прокурора, като обосновани и логични. Така районният съд е достигнал до извод, че св.П. Г. е причинил увреждането на своя баща Д. Г., установено при прегледа му на 03.04.2024 г., с цел да не бутне приятелката му В. Ч., която е държала малкото им дете в ръцете си, сиреч изцяло е споделил съображенията на прокурора, че по отношение действията му следва да намери приложение института на неизбежната отбрана.

Противно на твърденията в жалбата, както прокурорът, така и първоинстанционният съд при изграждане на фактическите си изводи по делото не са ценили превратно събраните в хода на досъдебното производство доказателства, нито са ги базирали на данни, несъбрани по реда и условията на НПК, т.е. атакуваният съдебен акт не е необоснован. Фактическите констатации са изведени на базата на информацията, съдържаща се в доказателствените средства, събрани в проведеното до настоящия момент разследване по делото. Посочените обстоятелства се установяват по безспорен начин както от гласните доказателства, така и от писмените такива и от назначените експертизи.

Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направения от прокурора, респективно първоинстанционния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установена по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която напълно се споделя и от Врачански окръжен съд, без необходимост да бъде повтаряна.

Правните изводи на първоинстанционния съд, че по делото не са събрани доказателства за осъществено от страна на св.П. Г. престъпление по чл.129 от НК спрямо св.Д. Г., са направени в съответствие с приетите за установени факти.

Обосновавайки своите изводи, РС-Бяла Слатина правилно е приел, че в случая св.П. Г. е притиснал дясната мишница на своя баща с цел защита на своята приятелка св.В. Ч., за да не бъде съборена от него по стълбите, в момент когато тя е държала в ръцете си малкия им син, т.е. на практика е приел, че по отношение на св.П. Г. следва да намери приложение института на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК.

Следва да се подчертае, че съгласно ППВС № 12/29.11.1973 г. по н.д. №11/1973 г. и трайната по-нова съдебна практика на ВКС, неизбежната отбрана е упражняване 3 право на защита, при която нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя, с цел защита и отблъскване на нападението. Законът предоставя право на отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и на всеки граждани без да е необходимо да се търси намесата на специализирани държавни обществени органи. Съгласно същото постановление неизбежната отбрана изисква непосредствено общественоопасно и противоправно нападение - едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интерес, личността или законните права на гражданите. Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността и законните права на гражданите. Освен принципните постановки, залегнали в цитираното ПВС № 12/1973 г. на Пленум на ВС, касационната инстанция неведнъж е имала повод да посочи, че една от хипотезите, изключваща обществената опасност на деянието е "неизбежната отбрана", определяна като засягане интересите на Л., което се явява нападател в процеса на активна защита срещу неговото нападение. Както в правната доктрина, така и в константната съдебна практика е изяснено, че не е необходимо отбраната да бъде единственото средство за зашита. Нападнатият може, но не е длъжен да се откаже от активна защита чрез бягство, укриване или по друг начин.

В контекста на изложените по-горе принципни постановки, и според настоящата съдебна инстанция обосновано РС, предвид събраните фактически данни от свидетелските показания на П. Г., В. Ч., Ц. К. - П. и Г. Х., писмените доказателства и заключенията на СМЕ-зи и съдебните психолого-психиатрични експертизи, е приел, че деянието не съставлява престъпление по чл.129 от НК или друго предвидено в закона престъпление от общ характер, тъй като е извършено в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал. 1 от НК - с деянието си св.П. Г. е причинил на своя баща вреди в рамките на необходимите предели, за да защити живота и здравето на своята приятелка и малкия им син от непосредствено противоправно нападение бутане по стълби, от страна на баща му.

Анализът на събраните гласни доказателства ясно показва, че само жалбодателят Д. Г. съобщава в показанията си, че без каквато и да е провокация, синът му П. Г. му направил "ключ" на дясната ръка и започнал да го блъска в касата на вратата в коридора. Останалите двама свидетели-В. Ч. и П. Г. са категорични, че на инкриминираната дата, при разговор, изведнъж жалбодателят Д. Г. (баща на св.П. Г.) променил изражението си и започнал да крещи на приятелката на сина си, след което им казал да напуснат дома му; продължил да крещи и да я обижда и докато тя събирала багажа, както и че впоследствие, докато била в антрето в близост до стълби с детето им на ръце, той леко я бутнал; св.П. Г., за да ги предпази, единствено извил ръката на баща си зад гърба му, без да го удря и наранява, след което заедно с 4 приятелката и детето им напуснали къщата. В същия аспект, за липса на каквито да е агресивни действия от страна на сина към бащата при последващата им среща на 18.04.2024 г. са и показанията на поЛ.йските служители-свидетелите К. - П. и Х.. В подкрепа на установеното от свидетелите П. Г. и В. Ч. за начина, по който е действал първия на инкриминираната дата 30.03.2024 г. и са били причинени уврежданията по дясната предмишница на жалбодателя Д. Г., е и заключението на допълнителната СМЕ.

Изложеното, както и заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза (л.144-л.155 от ДП), обосновават извода, че действията на П. Г. на инкриминираната дата, са осъществени само и единствено, за да защити от непосредствено противоправно нападение (бутане по стълби) здравето и живота на жената, с която фактически съжителства-св.В. Ч., и която в този момент е държала в ръцете си собствения им невръстен син-бебе на няколко месеца, а не да причини увреждания на своя баща Д. Г.. В тази връзка следва да се приеме и заключението на двете вещи лица-психиатър и психолог (л.154 от ДП), че в действията на сина П. Г. липсва умисъл за проява на агресивно поведенчески симптоми, както и действия с цел нараняване на отсрещната страна в конкретната ситуация. Поведението и действията му са били под влияние на притеснение от настъпателното и враждебното отношение на неговия баща Д. Г. към жената, с която той живее и която в този момент е държала малкия им син в ръцете си.