Решение № 241 от 12.12.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Русе, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Антоанета Атанасова

Катина Кавърова при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254500600341 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на частния тъжител срещу Присъда №34/19.03.2025г., постановена по НЧХД №1950/2024г. по описа на Районен съд-Русе. С тази присъда подсъдимият С. В. В.– роден на **.**.****г., б., б.г., живущ в град В., ж. к. „Ч.“, бл. ***, ет. *, ап. *, женен, с висше образование, работи, ЕГН: **********, неосъждан, е признат за невиновен в това, че на 26.02.2024г., в град Шумен, пред Районен съд – Шумен, в производство по НОХД №1995/2023г. по описа на Районен съд – Шумен, в качеството си на *** ***, е разгласил устно твърдения за частния тъжител Н. А. Н., а именно „Пуска много жалби срещу бивши работодатели“, „Пуска много жалби срещу вещи лица“, „Водач на МПС беше набит през предното си стъкло, защото го засякъл на светофара“, които се основават на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 148а НК. Със същата присъда подсъдимият С. В. В. е признат за невиновен в това, че на 26.02.2024г., в град Шумен, пред Районен съд – Шумен, в производство по НОХД №1995/2023г. по описа на Районен съд – Шумен, с израза „Водач на МПС беше набит през предното си стъкло, защото го засякъл на светофара“ публично приписал на частния тъжител извършването на престъпление по чл.

325 НК – хулиганство, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК.

1

В жалбата се поддържа, че присъдата е постановена от незаконен състав, поради липса на безпристрастност на съда. Твърди се липса на мотиви. Счита, че ако още от тъжбата е било ясно, че очертаните от него фактически твърдения не покриват състав на престъпление, то е трябвало тъжбата му да бъде върната. Сочи, че първостепенният съд неправилно е установил фактическата страна, като е приел, че деянието няма как да се е осъществило на 26.02.2024г. Сочи, че са му приписани позорящи обстоятелства, а не престъпление по време и място. Иска отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно постановяване на осъдителна присъда.

В съдебните прения повереникът на частния тъжител - адв. В. Ф., поддържа и двете повдигнати обвинения: за клевета чрез приписване на престъпление – хулиганство, и за разгласяване на твърдения, основаващи се на неправомерно придобита от архива на МВР информация. Той изтъква, че първоинстанционният съд неправилно не е съобразил, че в действителност публичното заседание по НОХД № 1995/2023г. се е провело на 26.02.2024г.

Подчертава, че инкриминираните изявления и тяхното авторство се установяват безпротиворечиво от протокола по делото. Според повереника подсъдимият, действайки като *** ***, е направил твърдения и оценки, които излизат извън присъщите на експерта задължения, а самата информация, на която се основават, е придобита по неправомерен начин. Поради това се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. При условията на евентуалност се иска постановяване на осъдителна присъда и по двете обвинения, като се наложат наказания, ориентирани към средата на диапазоните, посочени в НК. Иска се и присъждане на разноски в полза на частния тъжител. Алтернативно е отправено искане и за прекратяване на делото на осн. чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

В съдебните прения защитникът на подсъдимия – адв. А. С. поддържа, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и моли за нейното потвърждаване. Счита, че под внимание следва да се вземат наличието на 47 жалби, както и че подсъдимият е действал в качеството си на *** ***. Поддържа, че приписаното престъпление не е конкретизирано по време и място. Сочи, че освен това се касае за препредаване на чужда информация, което в съдебната практика се приемало, че изключва извършването на обида или клевета. Твърди, че подсъдимият е бил служебно запознат с информацията, която разпространил, че изявленията му са в качеството на *** *** по време на разпит пред съда, при изпълнение на задължението му да отговаря на поставени въпроси.

В тази насока повереникът на частния тъжител отправя реплика, че в протокола не е отразено към *** *** да са отправяни въпроси.

Окръжен съд – Русе, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, въз основа на закона и събраните по делото доказателства, установи следното:

Подсъдимият С. В. В. е роден на **.**.**** г., б., б.г., живущ в град В., 2 ж. к. „Ч.“, бл. ***, ет. *, ап. *, женен, с висше образование, работи, ЕГН:

**********, неосъждан. Подсъдимият е *** *** *** към катедра по Психиатрия и медицинска психология – Медицински университет Варна, *** *** *** към Първа психиатрична клиника – УМБАЛ „Св. Марина“ Варна.

Пр. №2228/2020г. по описа на РП-Варна била образувана с оглед данни за престъпление от общ характер, касаещи случай на 23.11.2019г. в супермаркет „Карина“. Част от материалите били отделени в пр. №4752/2020г. по описа на РП-Варна. Въз основа на нея до РС-Варна било отправено искане за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза по реда на чл. 157 от Закона за здравето с оглед евентуалното настаняване на Н. Н. за задължително лечение в специализирано здравно заведение. Въз основа на това искане било образувано ЧНД №1332/2020г. по описа на РС-Варна. С Определение №623/04.05.2020г., постановено по ЧНД №1332/2020г. по описа на РС-Варна, съдът определил С. В. (подсъдим в настоящото производство) за е*** ***, който да освидетелства Н. Н. (частен тъжител в настоящото производство).

По ЧНД №1332/2020г. по описа на РС-Варна била представена КСППЕ, изготвена от доц. Д-р С. В. и проф. И.С.А., д. пс. н., *** *** *** ***, които освидетелствали Н. Н.. Вещите лица декларирали, че са запознати с всички предоставени материали по ЧНД №1332/2020г. по описа на РС-Варна. Към делото е приобщена папка „ЧНД №1332/2020г. – копия за ВЛ“. Вътре се намира копие на Справка с рег. №43вр-9857 от 10.03.2020г., в която се коментира пътен инцидент, състоял се на 09.12.2019г. и се изнасят данни за евентуално агресивно поведение от страна на Н. Н., включващо нанасяне на удари на шофьора на автомобила, както и данни как са протекли събитията според Н. Н.. В преписката е коментирано, че не са представени медицински свидетелства и се прави предложение да не се образува досъдебно производство, поради липса на данни за престъпление от общ характер.

Приложено е и копие на „Сигнал, жалба или въпрос“ от Н. Н., в който документ същият излага съображенията си защо счита, че на 23.11.2019г., при възникнал инцидент в магазин „Карина“ са били извършени престъпления по чл. 325 НК и чл. 146 НК, като по този документ е образувана пр. пр.

№2228/2020г. по описа на РП-Варна. В папката е представено Сведение от С.

А. Д., който разказва, че Н. Н. при паркиране назад щял да удари възрастен минувач и когато последният му направил забележка, Н. Н. го ударил с юмрук, както и че впоследствие ударил самия С. Д., като било представено и съдебно удостоверение. Тези данни касаят случай от 12.03.2020г. Представено е и Сведение от Ваня Мартинова Д.а в подкрепа на тези твърдения, както и второ Сведение от С. А. Д. в същата насока. Представено е Сведение от К.К., в 3 което посочва, че е бил ударен с юмрук от Н. Н.. Представено било и Сведение от К.К. в подкрепа на тези твърдения. В Справка относно извършена допълнителна проверка по преписка №439000-4168/2020г. по описа на Трето РУ-Варна и пр. №2228/2020г. по описа на РП-Варна са изнесени данни, че Н.

Н. е тъжител по 22 преписки.

На 12.05.2020г. било проведено експертното изследване в Първа психиатрична клиника към УМБАЛ „Св. Марина“. Интервю било проведено и на 18.05.2020г. в рамките на стационарния престой в психиатричната клиника.

По време на второто интервю Н. Н. направил следните изявления: „Тя се докосваше в мен. Обърнах се и й показах един юмрук. Тя започна да ме обижда: „Той не е добре с акъла“. Взе да вика още повече. Реших да я пребия, но баща ми беше отвън. Не исках да я пребивам пред баща ми. Затова я ударих в магазина“, „Пускам различни жалби- за избягали затворници, за наркотици“; „фирмата не ми плащаха и аз заведох дело“. В Справкадекларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба №2 от 2015г. за вписване, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /л. 125 от ЧНД №1332/2020г./ е отразено, че *** *** е отделило общо 4 часа за клинично изследване на двете дати на проведените интервюта и че с материалите по делото се подсъдимият се запознал на 11.05.2020г. в рамките на 2 часа. Вещите лица са декларирали, че са запознати с всички „предоставени материали по ЧНД №1332/2020г. по описа на РС-Варна“. /л.120 от ЧНД №1332/2020г., КСППЕ/ Предоставени са им онези материали, които са отделени в нарочната папка с копие за ВЛ. Именно с тях вещите лица са декларирали, че са запознати. Достъпът до тази папка не е бил обвързан с движението на делото във връзка с инстанционен контрол.

По повод случая от 12.03.2020г. било образувано ДП 540/2020 по описа на 3-то РПУ Варна по пр. преписка №4967/2020 при РП-Варна. С постановление от 02.09.2021г. по ДП 540/2020 била назначена Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, като същата била възложена на подсъдимия, на д-р Петър Янков Петров, *** асистент психиатрия в Трето психиатрична клиника при УМБАЛ "Св. Марина“ ЕАДВарна и на гл. ас. Миглена Д.а Календжиева, психолог асистент в консултативни кабинети към Трета психиатрична клиника при УМБАЛ "Св.

Марина“ ЕАД-Варна. Експертизата била входирана на 01.02.2020г. При изготвянето й било посочено, че се ползва и психологичното изследване, 4 проведено по време на стационарния престой в Първа ПК на УМБАЛ „Св.

Марина“ от 18.05.2021 г.

Въз основа на обвинителен акт, внесен по ДП № 540/2020г., било образувано НОХД № 1995/2023г. по описа на Районен съд – Шумен. В качеството си на *** ***, участвало при изготвянето на експертизата, подсъдимият бил изслушан в проведено на 26.02.2024г. съдебно заседание по НОХД № 1995/2023г. по описа на Районен съд – Шумен.

При изслушването са били поставени въпроси от адв. Д. – защитник на Н. Н.: дали посоченото от вещите лица *** *** *** изкривява по някакъв начин отношението на Н. към действителността. Пречи ли му да осъзнава своите действия и постъпки, свързани със спазването на обществения ред, отношението му към хората или не и как това параноидно разстройство се отразява върху визията на Н., т.е. дали ще има допустимо поведение и гражданско поведение, или не.

Във връзка с тези въпроси подсъдимият, в качеството си на *** ***, е посочил, че *** *** влияе върху избора на поведение, а не върху осъзнаването на същото и че Н. напълно осъзнава своето поведение. След това изяснява какво принципно представлява *** ***, като посочва: „При г-н Н. има *** ***, ********** ******* ****** ******. Това е част от неговото *** *** *** *** и е ************ **************** ***********.“ Посочва още, че „неговите действия са такива, каквито е решил да бъдат“. Обяснява, че „*** *** *** *** с *** *** ***. Те имат с*********** ********* ******** *******.“. В качеството си на *** *** посочва, че Н. Н. е бил настаняван в к. по Закона за здравето, което изисква преценка, че е *** *** *** *** *** и в тази връзка прави изявлението: „Водач на МПС беше набит през предното си стъкло, защото го засякъл на светофара“.

НЧХД № 448/2024г. по описа на РС – Шумен е образувано по тъжба с вх. №3562/01.03.2024г. от Н. А. Н., ЕГН********** от гр.Варна срещу С. В.

В., ЕГН ********** от гр.Варна. С Разпореждане №506 от 18.03.2024г., постановено по НЧХД № 448/2024г С. В. В. е предаден на съд за извършени престъпления по чл. 148а от НК и чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл.