Решение № 673 от 18.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330113346 по описа за 2023 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове по чл. 422, вр. с чл.

415 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД от МАКРОАДВАНС АД с ЕИК:

201127485 и адрес: гр. София, ул. Георги С. Раковски № 147, ап. 14 представлявано ******** В. С., чрез юрисконсулт Т. срещу И. И. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. *******, ул. ******* № *** , вх. **, ет. **, ап. ** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 852,11 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 21.03.2018 г. сключен с ******, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението- 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, евентуално осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 606 лв. невърната заемна сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 21.03.2018 г. между страните е сключен договор за кредит за 1 000 лв. със срок 12 месеца до 21.03.2019 г. С част от сумата - 293,17 лв. следва да се погаси задължението по договор от 07.09.2017 1 г., а остатъка -706,83 лв. е усвоен чрез „Изипей“ АД. Договорът е сключен от разстояние. ГЛП е 41%, а ГПР-49,65 %. Извършени са две плащания 09.05.2018 г.-214 лв. и на 09.06.2018 г.-180 лв.

В предоставения срок за отговор особения представител на ответника адв.

Н.-Т. оспорва иска. Възразява срещу действителността на договора за заем поради нарушения на ЗПК. Не е ясно как е формиран ГПР и какви разходи участват в него. Оспорва действителността на клаузата за неустойка, като твърди нарушение на добрите нрави.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.

От представените писмени доказателства-справка от 04.11.2024 г. от ищеца е видно, че в счетоводството на същия е отразено предоставяне на ответника на 21.03.2018 г. на сума от 706,83 лв., както и приспадане на сума от 293,17 лв. на същата дата за рефинансиране на договор за кредит от 07.09.2017 г. В същата се посочва, че са осчетоводени две плащания на задълженията-на 09.05.2018 г. и -09.06.2018 г. в общ размер от 349 лв. за погасяване на задължения за главница, лихва и неустойка.

От приложеното ч. г. д. 16235/2022 г. на ПРС е видно, че ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение спрямо ответника за сума от 852,11 лв. – главница по договор за заем с ****** от 21.03.2018г. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Поради начина на връчване на заповедта по ч. г. д. 16235/2022 г. на ПРС настоящия състав намира, че е налице интерес у ищеца за предявяване на разглеждания иск по чл. 422 от ГПК.

Уважаването на същия налага установяване на възникнало правоотношение между страните на заявеното основание в посочения момент и неизпълнение на задължението на ответника по него.

Доколкото се касае за договор за заем, който по своя характер е реален, за да се породи задължението на заемополучателя за върне предоставената заемна сума в договорения срок следва да се установи нейното предаване на същия. Въпреки изрично указаната доказатествена тежест на ищеца в настоящето производство от негова страна не бяха ангажирани доказателства 2 установяващи този факт.

Предвид това при извършеното оспорване на иска от ответната страна и фактите, на които същия се обляга, съдът намира за недоказано основанието на притенцията по чл. 422 от ГПК, което налага нейното отхвърляне.

По отношение иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД съдът намира, че уважаването на същия налага установяване от ищеца получаване от ответника на сума в притендирания размер от 606 лв. без основание или на отпадна основание.

Липсата на установени факти сочещи предаване на паричната сума на ответника или разходването й в негова полза е достатъчно основание за отхвърляне и на тази притенция без да се обсъждат аргументите по отношение действителността на постигнатото между страните съгласие и съответствието му с разпоредбите на ЗПК.

За пълното следва да се отбележи, че ангажираното от ищеца единствено доказателство-извлечение от счетоводните му регистри, при направеното оспорване на иска, няма тежестта да устави по безспорен начин факта на предаване на част от процесната сума и превеждане на друга такава за погасяване на задължения на ответника по предходни заеми. Съобразно ЗСч и принципа за „документална обоснованост“ счетоводните записвания се извършват възоснова на изготвени първични счетоводни документи, каквито по делото не се представиха.

Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски .

На ответника не следва да се присъждат поради липса на отправено искане и представяне на доказателства за сторени такива.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от МАКРОАДВАНС АД с ЕИК: 201127485 и адрес: гр. София, ул. Георги С. Раковски № 147, ап. 14 представлявано ******** В. С., чрез юрисконсулт Т. срещу И. И. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. *******, ул. ******* № *** , вх. **, ет. **, ап. ** обективно съединени искове за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 852,11 лева (осемстотин петдесет и два лева и 11 ст.), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 21.03.2018 г. сключен с ******, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението- 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 16235/2022 г. на ПРС, евентуално осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 606 3

(шестстотин и шест) лв. невърната заемна сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4