Определение № 266 от 24.04.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Перник, 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500149 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. С. С. и И. С. С., и двамата от *** и чрез адв. Д.Д., срещу Определение № 19/06.01.2025г., постановено по гр. д. № 1319/2024г. по описа на Районен съд – Радомир, с което последният е върнал искова молба с рег. № 5756/20.11.2024 г., подадена от Н. С. С. и И. С. С. срещу С. Я. С., В. Я.

Г. и Д. Г. Г..

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска същият да бъде отменен. Излага се, че първоинстанционният съд е достигнал до извода за липса на правен интерес у ищците от търсената защита без да са приети и обсъдени каквито и да било доказателства, без да са давани каквито и да е указания за отстраняване на нередовност на исковата молба и изобщо без да е давана възможност на ищците за каквото и да е становище в „процеса относно процеса“.

На следващо място се сочи, че наличието на правен интерес също подлежи на установяване с доказателствени средства, което може да бъде осъществено след законно проведен публичен състезателен процес, именно от какъвто са били лишени ищците.

Твърди се в частната жалба, че ищците са съсобственици в процесния имот и за тях не е без значение кой е другия действителен съсобственик в този имот. Считат, че дори и само този факт е достатъчен, за да обуслови правния им интерес от предявяване на иска. В допълнение се сочи, че процесният недвижим имот е предмет на дело за делба, разглеждано от Софийски районен съд, което от своя страна също обуславя правния им интерес от установяване на действителните собственици на имота, между които следва да се допусне делба. Сочат, че в случай, че в делбения процес участват приобретатели по нищожна сделка, която не е произвела правни 1 последици поначало, то това може да доведе до нищожност на делбата. Изясняването на този въпрос намират дори за преюдициален към предмета на делото, разглеждано от СРС. В подкрепа на твърденията се сочи и съдебна практика.

В заключение атакувания акт се обжалва и в частта за разноски, с аргумента, че такива не следва да бъдат присъждани, предвид етапа на производството.

В срок е постъпил отговор от ответниците, чрез процесуалния им представител адв. Г.Г., с който се изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството поради липса на активна процесуална легитимация и липса на правен интерес от страна на ищците да предявят процесните искове. Съгласяват се с извода на районния съд, че независимо от изхода на делото, идеалната част от процесния имот, която е предмет на правния спор, няма да влезе в патримониума на ищците. Сочат, че при отхвърляне на иска, тази идеална част ще остане в собственост на ответницата В. Г., а при уважаване на иска – тази идеална част ще остане в собственост на ответника С..

Искането на ищците – да установят действителния собственик на идеалната част от имота, намират за изцяло несъстоятелно, тъй като самите те прекрасно разбирали и знаят кой е собственик на процесната идеална част от имота.

На следващо място сочат, че съдът не е длъжен да се произнесе по всеки иск за нищожност на правна сделка, тъй като това би позволило на всеки произволен гражданин или юридическо лице да оспорва всички сделки, включително за прехвърляне на имущество, без ограничение. Развиват и подробни съображения в тази насока.

В продължение се сочи, че в частната тъжба се съдържат твърдения, че ищците имат някакви неизвестни доказателства, които биха ангажирали едва след започване на съдебното дирене по настоящото дело. Тази претенция намират за поредна злоупотреба с права от страна на ищците, касаеща концентрационното начало в гражданския процес и задължението по чл. 127, ал. 2 от ГПК доказателствата да бъдат посочени или представени (писмени доказателства) още при подаване на исковата молба. Считат, че в случая е налице злоупотреба с процесуалното право за предявяване на иск и недобросъвестност, като ищците, които са и синове на ответника С., опитват да предявят иск относно евентуално бъдещо наследство, каквото не съществува (наследодателят е жив) и така да увеличат бъдещата си наследствена маса.

Сочат, че искове с подобни предмет и основания се предявяват обичайно от наследници, които желаят включване в наследствената маса на имоти, прехвърлени на трети лица срещу договор за издръжка и гледане. За съжаление на ищците, както е посочено вече, ответникът С. С., който би могъл при определени обстоятелства да бъде техен наследодател след време, все още е жив и както самите те посочват – в отлично здраве, което прави техните искове недопустими.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Районен съд – гр. Радомир е бил сезиран с искова молба, подадена от Н. С. С. и И.

С. С., и двамата чрез пълномощника им адв. Д.Д., срещу С. Я. С., В. Я. Г. и Д. Г. Г., с 2 която се иска да бъде признат за нищожен договор от 26.08.2022г., обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, дело № 1388/22г., вх. № 2238 от 26.08.2022г. на Служба по вписванията – Радомир, за прехвърляне на ½ идеална част от Урегулиран поземлен имот ***, кв. *** по регулационния план на село ***, одобрен със Заповед № 2804/24.10.1998г. с площ 408 кв. м. при граници (съседи): улица с о.к. 14-16, улица с о.к. 16-17, УПИ ***, УПИ ***, всички в кв. *** по регулационния план на село ***, ведно със застроените върху УПИ сгради: масивна жилищна сграда със застроена площ 50 кв. м., масивна жилищна сграда със застроения площ 26 кв. м., масивна стопанска сграда на един етаж, застроена площ 10 кв. м., полумасивна стопанска сграда на един етаж, със застроена площ 31 кв. м., от С. Я. С. срещу задължение за издръжка и гледане на В. Я. Г. в условията на съпружеска имуществена общност с Д. Г.

Г., поради липса на основание и предмета, противоречие и заобикаляне на закона, нарушение на добрите нрави и липса на съгласие. В условията на евентуалност се иска да бъде признат посочения договор за нищожен, като привиден, прикриващ договор за дарение.

Ищците са изложени твърдения в подкрепа на тезата си за нищожност на процесната сделка, съответно недействителност. Обосновали са правния си интерес с желанието си да установят кой е действителния съсобственик на процесния имот.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците, чрез пълномощника им Г.Г. – САК, са депозирали молба, с която е заявено искане за прекратяване на производството по делото като недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация на ищците. Развиват доводи в подкрепа на искането си, като посочват, че именно лицата по атакуваната сделка са тези, които притежават активната процесуална легитимация да искат унищожаване на договора. Сочат, че ищците не са страни по процесния договор и нямат правен интерес от унищожаването на договора, тъй като при всички положения - ако договорът бъде унищожен или не, това няма да доведе до никаква промяна в тяхната правна сфера и в патримониума им. В заключение посочват, че претенцията на ищците, че искат да разберат кой е действителния собственик на другата ½ част от притежавания от тях имот е била изпълнена още в момента, в който са се снабдили с посочения нотариален акт, с който е изповядана правната сделка.

Отделно от това, самите ищци посочват собствениците на имота – В. Г. и Д. Г..

С обжалвания съдебен акт, Районен съд – Радомир е върнал исковата молба, като недопустима и е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес у ищците от търсената защита.

Окръжен съд – Перник, в настоящия му съдебен състав, намира изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на исковите претенции за правилни и законосъобразни по посочените от районния съд съображения.

По въпроса за процесуалната допустимост на иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот (респ. и при договор за прехвърляне право на собственост срещу издръжка и гледане, какъвто е настоящият случай) от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия имот, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение, постановено по реда на чл.

290 ГПК, а именно: Решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о. В него е прието, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да 3 установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните по договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет имота, собственост на ищеца. Когато, обаче, от доказателствата по делото се установява, че ищецът не е собственик на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т.е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора, и признат от закона правен интерес от това имат (чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК) единствено останалите съсобственици на имота. Поради това, когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно – и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира относно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си – ищец (в този смисъл е и Решение № 295/27.11.2013г. по гр. д. № 2141/2013г. на ВКС).

В настоящия случай, ищците нито представят доказателства, нито и твърдят да са собственици на целия процесен недвижим имот, съответно иска им е за идеални части, върху които не претендират права, поради което исковата им претенция се явява недопустима и правилно, в синхрон и с константната съдебна практика, първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Доводите на жалбоподателите, че наличието на правен интерес подлежи на установяване с доказателствени средства, което може да бъде осъществено след законно проведен публичен състезателен процес, не могат да бъдат споделени от настоящия състав на съда. И това е така, доколкото гражданско-процесуалния кодекс изисква проверката за допустимостта на иска да бъде извършена непосредствено след депозиране на исковата молба, въз основа на изложените в нея твърдения, и предхожда всички следващи се съдопроизводствени действия.