Присъда № 66 от 16.05.2022, Районен съд - Бургас

Мотиви към присъда №66/16.05.2022г. по н.о.х.д. № 3521/2021г . по описа на Районен съд –Бургас

Производството по делото е образувано по депозиран обвинителен акт на Районна прокуратура–гр.Бургас против Й. Т. Й., ЕГН **********, роден на * г. в град *, постоянен адрес в град Бургас, *, българин, български гражданин, разведен, виеше образование, осъждан, за това, че на неустановена дата през месец август 2019 в град Бургас, улица * при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел, както следва: 1 /един/ брой харддиск Seagate - 2ТВ сериен номер W1E22F5T на стойност 137.44 /сто тридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, 1 /един/ брой лаптоп марка DEL, модел 7510 с отпечатан номер 347808***** на стойност 826.70 /осемстотин двадесет и шест лева и седемдесет стотинки/ лева, 1 /един/ брой хард диск с марка „Silikon Power“ MSIP- REM-SLL-D06/1 ТВ на стойност 39 /тридесет и девет/ лева, 1/един/ брой хард диск WD Blue със сериен номер WXG1EB1CDFWE на стойност 32 /тридесет и два/ лева, 1 /един/ брой хард диск марка Kingston, 240 GB, с номер 50026B775A07D42D на стойност 32 /тридесет и два/ лева, 1 /един/ брой хард диск SATA/64 MB Cache, със сериен номер WCC4M5ZPAY01, модел WD20PURX-64P6ZY0 на стойност 46 /четиридесет и шест/ лева, 1 /един/ брой хард Диск Toshiba, 1 ТВ, със сериен номер Z7K9CDWFT на стойност 28 /двадесет и осем/ лева, 1 /един/ брой хард диск Toshiba, 500 GB със сериен номер 5433S21QS на стойност 34 /тридесет и четири/ лева, 1 /един/ брой хард диск марка Samsung SSD 850 EVO, 250 GB, със сериен номер S21PNSAG766853P на стойност 32 /тридесет и два/ лева и парична сума в размер на 8000 лева или всичко на обща стойност 9 646 лева, собственост на търговско дружество „*“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от К. ИВ. М. престъпление по чл. 206, ал.З, връзка ал.1, връзка чл. 29, ал.1, б.“а“ НК.

Производството протече по общия ред, като в хода на съдебното следствие прокурора направи изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 НПК, досежно стойността на инкриминираните вещи, като съобрази повторната оценъчна експертиза.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура–гр.Бургас в своята пледоария по същество поддържа обвинението срещу подс.Й., така както беше изменено в с.з. Счита, че в хода на съдебното следствие фактическата обстановка описана в обвинителния акт е безспорно доказана, като подсъдимият е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.3 от НК. Прави подробен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие. Пледира за постановяване на осъдителна присъда. Моли съда, след като признае подсъдимата за виновна да му наложи наказание, индивидуализирано в съответствие с чл.54 от НК, а именно три година „лишаване от свобода”, което да се изтърпи ефективно при строг режим, като и да му възложи сторените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия – адв.Д.В., счита че фактите по обвинението не са доказани по безспорен начин. Счита, че една осъдителна присъда не може да почива на предположения. Акцентира подробно върху показанията на разпитаните свидетели, като счита, че същите не подкрепят обвинителната теза на прокурора.В просторната си пледоария излага доводи за липса на идентичност на инкриминираните вещи, с тези които реално липсват. Подробно акцентира върху причините подс.Й. да преустанови 1 работата си в ощетеното ЮЛ, като счита, че Й. се е страхувал от св.П.Д.. Относно липсващата парична сума твърди, че достъп до нея са имали всички служители, работещи в офиса, поради което намира, че твърдението за обсебването им от подс.Й. е недоказано по категоричен начин.Счита, че съставът на престъплението по чл.206, ал.3 от НК не е осъществен от обективна и субективна страна, като оспорва крайните изводи на прокурора. Моли съда да приеме това деяние за недоказано, както и да признае подзащитният му за невиновен и да го оправдае по така повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Й. се придържа към становището на своя защитник. Не се признава за виновен. В хода на съдебното следствие е дал подробни обяснения по повдигнатото обвинение. Оспорва фактическата обстановка заложена в обвинителния акт. Заявява, че се е страхувал от св.Д. и за това е напуснал ненадейно гр.Бургас и се е установил в гр.Варна. Твърди, че не би отнел вещи от дружеството, тъй като изпитвал страх от св.Д.. Относно иззетите при претърсването в жилището му вещи, посочва, че същите са негова собственост. В дадената му последна дума, моли да бъде оправдана, тъй като счита, че не е извършил деянието описано в обвинителния акт.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Търговско дружество „*“ АД, вписано в Търговския регистър под ЕИК *, със седалище и адрес на управление в Република България, град Бургас, улица *, било учредено с едноличен собственик на капитала „*“ АД. В съвета на директорите били свидетелят К.М., * и *. Свидетелят К.М. бил вписан като управител на дружеството, наред с *.Един от собствениците на капитала на дружеството-учредител била * Д.а – майка на св.П.Д.. Основната икономическа дейност, която се осъществявала от юридическото лице била строителство на хидромелиоративни обекти.

Първоначално подс.Й. и св.П.Д. били в близки приятелски отношения. Д. му възлагал извършването на различни задачи и му поверявал големи суми пари, тъй като му имал пълно доверие. На подс. Й.Й. било възложено да осъществява поддръжката на компютърните конфигурации на търговско дружество „*“ АД, тъй като бил специалист в тази област. Това му било възложено устно, без сключването на трудов или граждански договор. Работното му място се намирало в град Бургас, на улица *. Тъй като Й. нямал дом, в който да живее св.Д. му позволил да нощува на същия адрес, на който и работел, като специално за него било обособено място за отдих и покой, пригодено за жилищни нужди. То се намирало непосредствено до стаята с компютърната техника, като достъпът до спалното му помещение се осъществявал чрез преминаване през служебната стая, с оглед на което имал свободен двадесет и четири часов достъп до нея.

Във връзка с изпълнение на задълженията, които му били вменени, а именно поддръжка на компютрите, на Й. била предоставена цялата техника, включваща компютърните конфигурации, мониторите за видеоноблюдение и сървърите, с оглед на което той я владеел на правно основание.

През м.август 2019 г. свидетелят Х.П., представляващ изп.директор на дружеството „*“ АД оставил в една от касите в офиса парична сума в размер на 8000 хиляди лева. В помещенията имало общо три каси, като всеки един от служителите работещи там имали достъп до паричната сума. Тези пари били за текущи разходи за офиса. По принцип за всяка една сума изтеглена от сметката се издавало от 2 гл.счетоводител РКО, като в случая за тази сума е издаден такъв ордер на името на св.П..

На неустановена дата през месец август 2019 г. подс. Й. решил, че повече няма желание да работи и преценил, че за него било най-добре да напусне без да уведомява никого за това. Това направил, тъй като се страхувал от св.Д., който описва, като лице което не приемал откази. Тъй като искал да не бъде намерен, Й. се установил в гр.Варна, като сменил и телефонния си номер, за да не бъде открит от св.Д.. В последствие от ощетеното юридическо лице се установили липси на вещи, както и на парична сума от 8000 лева.

Впоследствие служителите в ощетеното юридическо лице „*“ АД направили няколко опита да открият подсъдимия с оглед изясняване на действителното положение, тъй като имали съмнения, че той е взел вещите със себе си.

На 20.02.2020г., след установяване местонахождението на Й. било извършено действие по разследването в условията на неотложност - претърсване на жилището, което той обитавал в град Варна, у*. В хода на същото били намерени и иззети множество вещи, които били описани и оценени от вещо лице, а именно: 1 брой харддиск Seagate - 2ТВ сериен номер W1E22F5T на стойност 137.44 лева, 1 брой лаптоп марка DEL, модел 7510 с отпечатан номер 347808***** на стойност 826.70 лева, 1 брой хард диск с марка „Silikon Power“ MSIP-REM-SLL-D06/1 ТВ на стойност 39 лева, 1брой хард диск WD Blue със сериен номер WXG1EB1CDFWE на стойност 32 лева, 1 брой хард диск марка Kingston, 240 GB, с номер 50026B775A07D42D на стойност 32 лева, 1 брой хард диск SATA/64 MB Cache, със сериен номер WCC4M5ZPAY01, модел WD20PURX-64P6ZY0 на стойност 46 лева, 1 брой хард Диск Toshiba, 1 ТВ, със сериен номер Z7K9CDWFT на стойност 28 лева, 1 брой хард диск Toshiba, 500 GB със сериен номер 5433S21QS на стойност 34 лева, 1 брой хард диск марка Samsung SSD 850 EVO, 250 GB, със сериен номер S21PNSAG766853P на стойност 32 лева.

В хода на ДП са изготвени и технически експертизи на представените за изследване хард дискове, в които се съдържала информация, отнасяща се до търговско дружество „*“ ЕАД.

По доказателствата:

Тази фактическа обстановка съдът възприе от събрания доказателствен материал разгледан поотделно и в съвкупност, а именно: обясненията на подс. Йордан; показанията на свидетелите П.Д., К.М., А.М., Х.П.; К.П., *, В.Т., протокол за претърсване и изземване; протокол за оглед на местопроизшествие; 2 бр. протокол за оглед на веществени доказателства; протокол за оглед на местопроизшествие, 2 бр. съдебно-оценителни експертизи; техническа експертиза; РКО; справки съдимост; фактури; договор за покупко-продажба, договор за наем, договор за услуга; актуално състояние; трафични данни; писма от мобилни оператори; както и от други писмени документи, приложени по ДП. При анализа на доказателствата съдебният състав съобрази следното:

В хода на досъдебното произовдство са изготвени три съдебно-технически експеритизи от вещото лице Щ.П.. Съгласно СТЕ, приложена на стр. 23 от том 2 е била 3 поставена задача да се изследват представените ВД, иззети с протокол за претърсване и изземване от помещение, обитавано от подсъдимия, а именно – 9 бр. хард дискове.

Следвало да се установи, съдържат ли се файлове с информация, касаеща дружуството „*“ ЕАД, както и други дружества, подробно описани в експертизата. При прегледа им вещото лице е установило, че във въпросните харддискове се съдържат папки и подпапки, в които имало различни по обем файлове, съдържащи информация за дейността на ощетеното юридическо лице. Файловете били подробно описани в приложената експертиза.

Била е изготвена СТЕ от вещото лице П., която имала за предмет на изследване на ВД-та, иззети от помещение обитавано от подсъдимия, а именно – 1 бр. лаптоп марка „Дел“ и един брой таблет марка „Хуауей“. Даден е аналогичен отговор като предходната експертиза, а именно, че са открити файлове, съдържащи информация за дейността на „*“ ЕАД. По отношение на тази вещ вещото лице заявява, че тя е различна от тази по обвинението, като двете се различават както по параметри /харддиск/, така и по сериен номер. След като стана ясно, че един лаптоп има само един сериен номер, следва да се приеме тезата на подсъдимия, че лаптопът, иззет от жилището му и този по представената фактура са различни. След като е установил изследваните носители на информация чрез проверка с опция „backup“, се установило, че се съдържа информация, датираща още от 2015г., много преди лаптопа по представената фактура да бъде закупен, което е допълнителен аргумент, че тозли лаптоп не е идентичен с лаптопа по приложената фактура.

Същите въпроси са зададени и към вещото лице П. по третата СТЕ, приложена на стр. 104, том 2 ДП, като този път са изследвани 43 бр. флаш-памети, също иззети от дома на подсъдимия, като в тях не са открити данни, касаещи ощетеното юридическо лице.

В хода на съдебното следствие на вещото лице беше възложено изготвянето на допълнителна съдебно-техническа експертиза, в която следваше да бъде изследвано дали хард диск марка „Сийгейт“, който е преодставен за изследване отговаря по параметри и характеристики, по модел на харддиска, за който е приложена фактура № 0000101134/30.03.2016г., предоставена от ощетеното юридическо лице. Вещото лице е следвало да отговори и дали иззетите харддискове принадлежат на компютърна конфигурация, собственост на „*“ ЕАД, както и на коя дата тези дискове са били за последно в работен режим в съответните компютърни конфигурации. Следвало да се установи и дали същестувват драйвери, съответстващи на компонентите в компютърната конфигурация, от която се твърди, че са изтръгнати хард дисковете. В своето допълнително заключение вещото лице е посочило, че е налице разминаване на описанието по фактурата и представения за изследване твърд диск. Вещото лице не е дало отговор дали инкриминираните твърди дискове са изтръгнати от компютърните конфигурации на „*“ ЕАД, тъй като ощетеното юридическо лице било бракувало въпросните компютри, за което прилага протоколи за брак от 31.12.2020г. Вещото лице не е дало отговор дали откритите драйвери на част от дисковете съответстват на компютърните части от конфигурациите на „*“ ЕАД, тъй като същите са бракувани. На уточняващи въпроси в с.з. вещото лице заяви, че по принцип всеки лаптоп разполага с един сериен номер, като в някои от случаите се изписват и серийните номера на частите отвътре, поради което приема, че иззетият лаптоп от жилището, обитавано от подсъдимия, не е идентичен с лаптопа, описан в приложената фактура от ощетеното 4 юрлидическо лице. Вещото лице е констатирало и разминаване в идентификацията на иззетите харддискове с тези, които се твърди, че са отнети, като посочва, че в голямата си част те не са подходящи за употреба от мрежови компютърни конфигурации, каквито са тези на * АД. В това се увери и съда при предявяване на ВД-тата в с.з.