Решение № 122 от 18.10.2021, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 255/2021
- Вид
- Решение № 122
- Подписан
- 18.10.2021
- В сила
- 14.10.2021
- Състав
- Петър Балков, Росица Радославова, Александър Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 122 гр. Русе, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Петър Балков
Членове:
Росица Радославова
Александър Иванов при участието на секретаря Иванка Венкова в присъствието на прокурора Стилиян Грозданов Грозев (ОП-Русе) като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214500600255 по описа за 2021 година Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от
НПК.
Подсъдимият ЗДР. П. ЗДР. от гр. Бяла, обл. Русе, чрез упълномощения си защитник – адв. Р.И. от АК – В. Търново е обжалвал присъда № 260000/22.01.2021 г. на Беленския районен съд, постановена по НОХД № 78/20г., в частта с която подсъдимият З. З. е признат за виновен в това, че на 25.08.2018 г. в гр. Бяла, обл. Русе в „Център за настаняване от семеен тип“ на ул. "Г.М" № ** извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно – нахлул в двора на центъра през нощта с дървен кол в ръце, отправяйки заплахи за физическа саморазправа към настанените в центъра деца, като замахвал с кола към Д.Д.П. и детегледачката в центъра – Я.Т. И.а, която избутал с ръка, в присъствието на децата, отправял ругатни и закани към децата, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. в полза на държавата. В останалата част на обвинението 1 подс. З. бил признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 от НПК.
Със същата присъда жалбоподателят бил осъден да заплати разноски по делото в размер на 79.56 лв.
В жалбата се навеждат твърдения за необоснованост на присъдата и процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство. Иска се отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на оправдателна такава. В съдебно заседание жалбоподателят и неговият защитник не се явяват. В писмено становище адв. Р. И. заявява, че поддържа жалбата и допълнителните съображения към нея.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка изцяло на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от активно легитимирано лице срещу годен за обжалване първоинстанционен съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна по следните съображения:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил множество писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които по мнение на въззивния съд, са напълно достатъчни за пълноценно изясняване на значимите факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, касателно време, място, начин на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Настоящата инстанция счита, че вътрешното убеждение на БРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като са положени необходимите усилия за изясняване на фактическата обстановка по делото, поради което и въззивната инстанция не счита за нужно да я преповтаря в настоящото изложение. Тя съответства напълно на събрания доказателствен материал, като въз основа на него първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, които въззивната инстанция напълно споделя.
Съдът е преценил съвкупно и интерпретирал правилно събрания доказателствен материал, с оглед действителното съдържание на отделните 2 доказателствени източници, въз основа на което е направил правилните правни изводи за съставомерността на деянието, неговата правна квалификация, както и вината на подсъдимия. При правилно установена фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е приела, че поведението на подс. ЗДР. П. ЗДР. осъществява признаците на състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
Анализът на доказателствата по делото обоснова извод за осъществени от подсъдимия хулигански действия – както от обективна, така и от субективна страна.
Съставомерността на това обвинение предполага от обективна страна да бъде установено, че на процесните дата и място са били извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Хулиганството е такова конкретно деяние, при което деецът демонстративно, грубо нарушава обществения ред чрез определено свое поведение (най-често публично), като цели или най-малкото допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към обществото. При това обективния състав на престъплението включва: наличие на определено активно поведение изразено в конкретни действия. На второ място е необходимо съответните действия сами по себе си грубо да нарушават обществения ред, т.е. престъплението е резултатно такова, а съставомерния резултат се изразява в нарушаване на обществения ред и спокойствие.
Законосъобразно и правилно районният съд е приел, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираната дата подс. З. в гр.
Бяла, обл. Русе в „Център за настаняване от семеен тип“ на УЛ. "Г.М." № ** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нахлул в двора на центъра през нощта с дървен кол в ръце, отправяйки заплахи за физическа саморазправа към настанените в центъра деца, като замахвал с кола към Д.Д.П. и детегледачката в центъра – Я.Т. И.а, която избутал с ръка, в присъствието на децата, отправял ругатни и закани към децата. По своя характер тези действия са противоправни, скандализирали са присъстващите на мястото на инцидента и следва да бъдат възприети за непристойни по смисъла на чл. 325 от НК. С тях подсъдимият е изразил брутална демонстрация против установените в страната морални норми и правов ред. В 3 тази връзка неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за нарушения на материалния закон и погрешни изводи на първоинстанционния съд с оглед несъставомерност на деянието и неправилна преценка на съда в противоречие с доказателствата по делото. В мотивите към присъдата БРС е изложил обосновани съображения кои обстоятелства приема за категорично установени по делото, тези обстоятелства въз основа на кои доказателства, събрани в хода на съдебното производство се подкрепят, както и правните съображения относно тези обстоятелства, разкриващи признаците на извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия.
Следва да бъдат споделени и изводите на БРС относно субективната страна на деянието. В конкретния случай поведението на подс. З. е логически подредено и постъпките му убеждават, че в съзнанието му са били оформени ясни представи, че инкриминираните действия представляват грубо нарушение на обществения ред и като пряко е целял да изрази явно неуважение към обществения ред ги е извършил.
Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от материалите по делото, първоинстанционният съд в пълна степен е обезпечил и осигурил провеждане на обективно съдебно производство, с което е изпълнил своите задължения по смисъла на чл. 13 от НПК.
Въззивната инстанция не констатира нарушения на материалния закон и при индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. З. за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за което бил признат за виновен. Правилно е отчетено наличието на всички предпоставки за приложение на чл.78 а от НК и е определено административно наказание глоба в минимален размер - 1000 лева.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на съдебния акт.
Предвид горното въззивният съд счита,че присъдата е законосъобразна и правилна, не са налице основания за нейната отмяна или изменение и същата следва да бъде потвърдена изцяло.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260000/22.01.2021 г. на Беленския 4 районен съд, постановена по НОХД № 78/20г. по описа на БРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5