Определение № 1756 от 20.12.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 680/2023
- Вид
- Определение № 1756
- Подписан
- 20.12.2023
- В сила
- 12.01.2024
- Състав
- Галина Чавдарова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.134 · Закон за задълженията и договорите
- чл.134, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.137, ал.1, т.8 · Търговски закон
- чл.145 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1756 гр. Варна, 20.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20233100900680 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, подадена от К. А. П., в качеството му на процесуален субституент на БИЗНЕСКОНСУЛТ ООД, ЕИК 103095976, против П. А. П., с която е предявен иск с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД вр. чл.145 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на БИЗНЕСКОНСУЛТ ООД, ЕИК 103095976, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Одесос №19, ет.2, ап.3, сумата в размер на 20000лв, предявен като частичен иск от иск в общ размер на 180000лв, представляваща причинени вреди на дружеството от бездействието му като управител, изразяващо се в не отдаване под наем активите на дружеството за период от 29.11.20г-29.11.23г.
Съдът, след като съобрази изложеното в исковата молба и извършвайки проверка за допустимостта на така предявения иск, намира същият за процесуално недопустим по следните съображения:
Ищецът основава активната си легитимация с твърдението, че е кредитор на дружеството по силата на изп.лист от 01.12.22г., издаден по влезли в сила решения по т.д.
№1558/19г. на ВОС и в.т.д.№148/21г. на ВАпС, както и съдружник, който има дружествен дял от имуществото на дружеството. С депозираната уточн.молба ищецът е обосновал правния си интерес от иска с това да защити ликвидното и изискуемо вземане, както и стойността на дружеств.дял, който непрекъснато намалявал. Посочено е още, че не е налице взето решение на ОСС за завеждане на иск срещу управителя.
Тези твърдения на ищеца съдът намира, че не обосновават правният му интерес да предяви настоящия иск, който интерес е предпоставка, обуславяща самата процесуална допустимост на иска.
Разпоредбата на чл.134, ал.1 ЗЗД предвижда възможността на кредитора да упражни имуществените права на своя длъжник, когато неговото бездействие заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за права, упражняването на които зависи 1 от чисто личната преценка на длъжника. Или целта на сурогационният иск е създаването на възможност за удовлетворяване на кредитора, когато бездействието на неговия длъжник застрашава интересите му. В случая ищецът е обосновал качеството си на кредитор, но изрично е навел твърдения, че не е налице взето решение на ОСС за завеждане на иск срещу управителя. Съществен елемент от фактическия състав на управленската отговорност, е наличието на валидно прието решение на общото събрание на дружеството за нейното ангажиране, като правомощието на общото събрание за приемане на това решение е изведено от регламента на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. Съгласно задължителната съдебна практика приетите по този ред решения обективират волята на съдружниците за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността за управителя, като липсата на подобно решение обосновава недопустимост на предявения иск. С оглед на това предявяването на иска от кредитор, овластен за неговото предявяване по реда на чл.134 ЗЗД, би било допустимо единствено при наличието на валидно прието решение на общото събрание за реализиране на отговорността на управителя и бездействие на дружеството, изразяващо се в непредявяване на иска, каквито твърдения в случая липсват. Изложените доводи, че съдружниците имали равни квоти в капитала на дружеството не може да обоснове обратен извод, предвид възприетата в съдебната практика приложимост в подобни хипотези по аналогия на правилото на чл.229 ТЗ / така решение №383/06.10.1998г. по гр.д.№194/1998г. на ВКС/.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че производството по така предявения иск се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.д.№680 по описа за 2023год. на ВОС, на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2