Решение № 4085 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4085 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100506899 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 17.5.2022 г. на ответника С. Н. В., действащ чрез назначения му от съда особен представител адв. Т. М., срещу решение № 20031110/20.4.2022 г., постановено по гражданско дело № 19898/2021 г. на Софийския районен съд, 50 състав, в частта, с която съдът признава за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 200 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 347,48 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „*******, ап. 42, за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 01.07.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата 36,67 лева за мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 22.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 28262/2020 г. по описа на СРС, като на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 690,52 лева – съдебни разноски по ч.гр.дело 1

№28262/2020 г. и гр. дело №19898/2021 г. на СРС.

С посоченото решение първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.

150 във вр. чл.139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че жалбоподателят дължи на ищеца сумата 41,63 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за имот в гр. София, ж.к.

„*******, ап. 42, за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 01.07.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата 08,15 лв. за мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2017 г. до 22.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 28262/2020 г. по описа на СРС.

В тази част решението на СРС не е обжалвано, поради което и на основание чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила.

Жалбоподателят поддържа, че решението било неправилно в обжалваната част поради нарушение на материални закон и необоснованост.

Моли въззивния съд да го отмени в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна – ищец по исковете „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита обжалвания акт за правилен в обжалваната част.

Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

„Т.С.“ ЕООД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по 2 правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

Първоинстанционното решение е недопустимо поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника С. Н. В. за следните суми: 347,48 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода юли 2017 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 280454; 41,63 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода юни 2017 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от 01.7.2020 г. до погасяване на задълженията; 36,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 22.6.2020 г. и 8,15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.7.2017 г. – 22.6.2020 г.

На 21.8.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за посочените суми, както и за сумите 25 лева – разноски за държавна такса и 50 лева - - възнаграждение за юрисконсулт.

Препис от заповедта за изпълнение е изпратена на постоянния и настоящ адрес на длъжника, вписан в служебно изготвената по делото справка в НБД „Население“ //адресът на топлоснабдения имот/. Видно от отрязък от съобщение /на л. 16 от заповедното дело/, препис от заповедта е връчен на 10.9.2020 г. в СРС на И.С. В., който се е явил там и е представил пълномощно с нотариална заверка на подписа на длъжника. Видно от същото, посоченото лице е снабдено с представителна власт да представлява доверителя „пред институциите на Топлофикация, Електроснабдяване и Водоснабдяване“.

С разпореждане от 03.11.2020 г. съдът е разпоредил ново връчване, 3 като е приел, че не е налице пасивна представителна власт, учредена на лицето, получило съобщението. Ново съобщение е изпратено на 10.11.2022 г. на същия адрес. В него връчителят е удостоверил, че при посещения на адреса лицето не е открито, като на 21.11.2020 г. синът на адресата заявил, че последният не живее на адреса и отказал да приеме съобщението. След като съдът не е установил наличие на адрес по месторабота, е дал указания за предявяване на установителни искове за вземанията по заповедта, приемайки че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, според която съдът дава указания за предявяване на иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В срок исковете са предявени, като ответникът не е открито и в исковото производство, поради което и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначен особен представител.

От приетото по исковото производство удостоверение за семейно положение се установява, че лицето, получило препис от заповедта за изпълнение, е единственият син на ответника – намереният на адреса и явилият се в СРС да получи съобщението.

Според настоящия състав на въззивния съд препис от заповедта за изпълнение е бил редовно връчен на длъжника на 10.9.2020 г. поради следното:

На първо място, въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния за липса на пасивна представителна власт. От съдържанието на изявлението в процесното пълномощно следва, че пълномощникът има право на представлява доверителя пред „Топлофикация София“ ЕАД, което несъмнено включва и пасивна представителна власт. Ето защо това лице е снабдено такава да получи и заповедта за изпълнение, издадена по заявление на това дружество, доколкото по своята правна същност последната представлява покана за доброволно изпълнение.

На второ място, дори и да се приеме, че няма такава представителна власт, то в случая е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1 и 2 ГПК, според която, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва 4 на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.

В случая няма данни, че към момента на връчването адресатът не е живеел на адреса. Същевременно няма никакво съмнение, че лицето, на което съобщението е връчено, живее на този адрес /именно то е открито там според удостоверяването на връчителя и неговият адрес, вписан в пълномощното, е идентичен с този на адресата/. В отговор на поставени на адреса съобщения от връчителя /каквато е обичайната практика/, това лице се е явило в СРС и е получило съобщението със задължение да го предаде на адресата. Макар физически да не е връчено на адреса, то след преценката на фактите в тяхната съвкупност следва, че в случая е изпълнена хипотезата на чл. 46 ГПК – лицето, на което е връчено, е от адреса, няма данни към този момент да не е от домашните /син е на адресата/, приело е да получи съобщението със задължение да го предаде.

Специфична процесуална предпоставка за допустимост на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК при наличие на редовно връчване на препис от заповедта, извън случаите на чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК, е наличието на подадено в срок възражение на длъжника по чл. 414 ГПК. С иска по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът цели последицата по чл. 416 ГПК – влизане в сила на заповедта за изпълнение и снабдяване с изпълнителен лист с оглед удовлетворяване на субективното си материално право, което е и правният интерес от предприетата защита. Удовлетворяването на този интерес с влизане в сила на заповедта за изпълнение при липса на възражение, прави безпредметно воденето на исково производство. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на производството по предявения установителен иск /чл. 124, ал. 1 ГПК/. Съдът следи служебно за наличието по всяко време на процеса, а при констатирана липса на правен интерес предявеният иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

5

В настоящия случай възражение в срок /а и изобщо/ не е подадено, поради което и заповедта за изпълнение е влязла в сила. Поради липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка, каквато е наличието на правен интерес, образуваното исково производство за установяване на задължението е недопустимо. От същия порок страда и постановеното по това производство съдебно решение. Съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото.

Ето защо решението на СРС следва да бъде обезсилено в цялата обжалваната част, вкл. в частта за разноските, а исковото производство прекратено. /в необжалваната е влязло в сила, макар и недопустимо/.Предвид че заповедта за изпълнение е влязла в сила, то същата не следва да бъде обезсилвана в частта за вземанията, предмет на въззивното производство.

Първоинстанционният съд следва да издаде изпълнителен лист за тези суми, заедно със съответната част от разноските по заповедта, съобразно сумите от заявлението, по които не е налице влязло в сила отхвърлително решение.

Решението не подлежи на касационно ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. обжалване предвид

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20031110/20.4.2022 г., постановено по гражданско дело № 19898/2021г. на Софийския районен съд, 50 състав, В ЦЯЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ , с която съдът признава за установено, че С. Н. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 200 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 347,48 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „*******, ап. 42, за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 01.07.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата 36,67 лева за мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 22.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 28262/2020 г. по описа на СРС, и В ЧАСТТА , с която на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК С. Н. В. е осъден да заплати на 6