Решение № 91 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100511818 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 13626 от 07.08.2023 г. по гр.д. № 15732/2022 г. Софийски районен съд, 87 състав осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.Г.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „И.И-ТД - И. С-ИЕ“ СД, ЕИК *******, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 8 034.12 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за повредите, настъпили от застрахователно събитие на 13.05.2021 г. по МПС, представляващо трактор, марка Zetor, модел Forterra 140 HSX, рег. № РВ *******, рама № 000F5G5М42SN02022, чиято отговорност е застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Каско Стандарт“, с номер на полица 4704201200004375, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.09.2021 г., до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2 072.96 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.Г.“

ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно приел, че ищецът е доказал настъпването на застрахователно събитие и механизма на увреждането. Представеното обяснение не било подписано от страните, същото представлявало частен свидетелстващ документ, непротивопоставим на ответника. Приетото заключение на САТЕ давало отговор на въпроса за механизма единствено въз основа на констатациите в обяснението. Районният съд неправилно приел и да не е доказано наличие на груба небрежност. Съдът не обсъдил в пълнота допълнителното заключение на САТЕ, от което се установявало, че причина за настъпване на увреждането била недобре балансиран биг бег, както и неспазване на техническите и технологични правила от страна на оператора. Съдът не обсъдил и всички релевирани с отговора на исковата молба възражения, в частност това за наличие на изключен застрахователен риск съгласно т. 1 вр. т. 1.1.4 от ОУ на застраховката, което, в случай че се приеме механизма на увреждане, представлявало отделно основание за отхвърляне на иска. Съгласно тази клауза, застрахователят не дължал обезщетение, ако повредите по застрахованото имущество са вследствие на товаро-разтоварни действия, както и увреждания, причинени от превозвания товар или вещи, претоварване или неправилно подреждане и укрепване на товара. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна „И.И-ТД - И. С-ИЕ“ СД с отговор по реда на чл.

263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните 2 доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 8 034.12 лв. (след допуснато увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско

Стандарт“

–

Пълно

Каско, сключен с полица

№

4704201200004375/03.11.2020 г., за имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 13.05.2021 г. в землището на гр. Съединение, при което било увредено застрахованото при ответника МПС - трактор марка Zetor, модел Forterra 140 HSX, рег. № РВ *******. Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 14.09.2021 г. до окончателното плащане.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата доводи е правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.

Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.

Застрахователно обезщетение следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност – чл.

386, ал. 2 КЗ. По смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ, обезщетението следва да е еквивалентно на стойността за възстановяване на имуществото с ново от 3 същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.

В случая въззивният съд намира, че по делото се установяват всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника – застраховател. С оглед доводите в жалбата, спорни пред настоящата инстанция са само въпросите доказано ли е настъпване на застрахователно събитие по описания в исковата молба начин; налице ли е била груба небрежност, която да е основание за изключване отговорността на застрахователя по силата на т.1.4 от ОУ на договора; налице ли е било основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение по силата на т. 1.1.4 от ОУ на договора.

Доводите на въззивника във връзка с установяването на механизма на произшествието въззивният съд намира за неоснователни. От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства (обяснение и уведомление, опис на вредите, извършен от ответника), веществени доказателства – снимков материал, изготвен от ответника, и заключение на САТЕ се установява по безспорен начин настъпването на процесното събитие по описания в исковата молба начин, вкл. механизма на настъпване на уврежданията. От тях се установява, че на 13.05.2021 г. трактор „Зетор Фортера“, рег. № РВ *******, е работил в землището на гр. Съединение, като е извършвал предсеитбено торене. Към трактора е имало прикачен инвентар навесна торачка. Изкуственият тор, необходим за извършваното торене, е товарен на навесната торачка чрез т. нар. биг бег с тегло от 1 000 кг, повдиган от телескопичен товарач JCB с рег. № *******. При повдигане от телескопичния товарач на биг бега за товаренето му, дръжките на същия се 4 късат и той пада върху навесната торачка. Вследствие на поетата кинетична енергия от удара, лявото рамо на навесната торачка оказва въздействие върху основния трансмисионен картер на трактора, който при оказаното му напрежение се спуква и се получава теч на трансмисионното масло. С оглед изтеклото трансмисионно масло не е било възможно придвижването на трактора на собствен ход. При товаренето му на платформа е счупен заден десен работен фар. Съгласно описа на застрахователя и заключението на САТЕ, при произшествието по застрахования трактор са причинени следните увреждания: кожух заден мост – за подмяна, фар работен заден десен – за подмяна. Съгласно основното заключение на САТЕ, от техническа гледна точка вредите по трактора са в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието.

Съдът кредитира основното заключение на САТЕ като обективно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Действително, обяснителната записка от водача на трактора, представена пред застрахователя, представлява частен свидетелстващ документ (неоспорен от ответника с отговора). Противно на поддържаното в жалбата обаче, при установяване механизма на събитието и наличието на причинна връзка между този механизъм и вредите вещото лице е основало изводите си не само на обяснителната записка, но и на изготвените от застрахователя снимков материал и опис на вредите, като след извършена съпоставка вещото лице е дало категорично заключение, че от техническа гледна точка констатираните вреди са в причинна връзка с описания механизъм.

За неоснователни съдът намира и доводите на въззивника по делото да било доказано наличие на груба небрежност от страна на служители на ответника. Районният съд правилно е приел, че от допълнителното заключение на САТЕ, което посочва само вероятни причини за скъсване на дръжките на биг бега, не се установява по безспорен начин проява на груба небрежност.

Неоснователен е и поддържаният в жалбата довод за наличие на изключен застрахователен риск съгласно т. 1 вр. т. 1.1.4 от ОУ на договора.

Съгласно тази клауза, застрахователят не дължи застрахователно обезщетение, ако повредите са причинени вследствие на товаро-разтоварни действия, 5 увреждания, причинени от превозвания товар или вещи, претоварване или неправилно подреждане и укрепване на товара. В случая застрахованото МПС е трактор, който при настъпване на събитието е извършвал обичайна селскостопанска дейност, а не товаро-разтоварна или превозна дейност. Ето защо не е налице твърденият изключен риск.

Доводите в жалбата са неоснователни, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. поради което

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 1 100 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от 03.09.2024 г. Съгласно задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, тъй като същата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Съобразявайки обжалваемия интерес, но и липсата на фактическа и/или правна сложност на делото в настоящата инстанция и извършеното от пълномощника на въззиваемия, въззивният съд намира за справедливо възнаграждение в размер на 800 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13626 от 07.08.2023 г., постановено по гр.д. № 15732/2022 г. на Софийски районен съд, 87 състав.