Решение № 479 от 19.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. П. 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500776 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 954/19.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220101118 по описа на Районен съд - Пазарджик за 2023 г. е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, на С. П. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П. обл. П. ул. „Г.Б.“ № 88, ет. 5, ап. 20, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 160,02 лева, от които 57,15 лева за второто тримесечие на 2021 г. /от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./ и 102,87 лева за четвъртото тримесечие на 2021 г. /от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г./, както и обезщетение за забава в размер на 22,24 лева за периода от 26.07.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за главница над присъдената сума в размер на 160,02 лева до претендирания размер от 1000 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 22,24 лева до претендирания размер от 250 лева, като неоснователни

Осъден е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

„Генерал Николай Г. Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, 1 с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град С., улица „Р.В.“ № 14 Б. офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 27,75 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

Осъден е С. П. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П. обл. П. ул.

„Г.Б.“ № 88, ет. 5, ап. 20, ДА ЗАПЛАТИ, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 193,62 лева.

Осъден е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

„Генерал Николай Г. Столетов” № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 7,98 лева.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН).

Решението се обжалва в частта, с която е осъдена ГДИН да заплати на ищеца Я. сумата от общо 160.02 лева- допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и с която е осъдено да заплати и обезщетение за забава в размер на 22.24 лева за периода от 26.07.2021 г. до 24.03.2023 г., включително и частта за разноските и в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 7,98 лева.

Намира решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Съдът стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, като при постановяването му съдът грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението. Сочи, че била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като единствено за затвора в С., допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали в страната затвори, допълнителното време било 30 минути и за процесния период то било заплащано на всички. Сочи практика по идентични спорове. Намира, че тези допълнителни 30 минути, които от 2019 г. работодателят ГДИН заплащал на всеки надзирател, били достатъчни и съответствали на допълнително отработеното време на всеки един от тях при 12 и 24 часови дежурства. Сочи, че съдът неправилно не бил взел под 2 внимание показанията на свидетеля Ф., доколкото бил заинтересован от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност в затвора – П. а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца - Б.. Последният бил заинтересован от изхода на делото, доколкото също бил предявил иск срещу ответника със същия предмет - гр.д. № 1080/2023 г. по описа на PCПазарджик. Сочи, че неправилно съдът не бил допуснал като доказателства предоставените от ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния представител на ищеца. Сочи, че не са му давани указания да ангажира специалист със специални познания, във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност и въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова искане не било направено от жалбоподателя. Намира, че посочените видеозаписи потвърждавали показанията на Ф. и опровергавали показанията на свидетеля Б.. Сочи, че районният съд бил приел, че след като служителят се подпишел за сдаване на поста, му оставало да извърви известно разстояние до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора.

Посочено било, че не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста, ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, като това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИНЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от 13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН. Намира решението и за неточно, доколкото по делото било установена невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените от ищеца часове за последното тримесечие. Това се дължало на факта, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, който администрацията на Затвора - Пазарджик са отчитали и смятали сумарно. Реално се получавала разлика от осем дни към изчисленията от 23.03.2023 г. до 31.03.2023 г., период от време, през който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен. Това на практика водело до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразявали и на крайното заключение по експертизата. Въпреки това, съдът възприел изцяло заключението на вещото лице. Намира, че показанията на Б., че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да докаже, че за всяко дежурство, дадено в 3 исковия период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Сочи, че свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора, след бариерата, имало служебен стол и лавка, където служителите, които идвали сутрин за работа, можели да закусват и пият кафе, след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно време. Работното време на служителите започвало съгласно съответните заповеди в 08,15 часа в стаята за развод на наряда. Сочи се разпоредбата на чл. 305, ал. 1 от ППЗИНЗС, според която назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като кредитирайки показанията Б., съдът пренебрегнал тази разпоредба. Намира, че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължавало ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като нямало писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това. Намира, че показанията на Б. категорично не кореспондирали с обективната истина, като действията, които ищецът твърдял, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не му били вменени в задължение. Обстоятелството, че служителят, явявайки се по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща извънреден труд. Прави се искане решението в обжалваните части да бъде отменено, като се присъдят и разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца Я. – адвокат А. Д., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с наведените в жалбата доводи. Набляга се, че съвсем логично било когато противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля, който имал същото работно време с това на ищеца. Сочи, че разпитаният свидетел Ф. е бил служител в редовна смяна, като приключвал работа в 16,45 часа, а служителите, работещи в наряд, приключват нарядите си около 21 часа, поради което неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени. Сочи, че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни, възпроизвел в съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя дискове, което коствало много време, като било невъзможно да бъде разпознат ищеца - дали изобщо присъства на самия запис. Поради това ищцовата страна оспорила записите, а ответникът не се е възползвал от предоставената законова възможност и не поискал назначаване на видео-техническа експертиза, въпреки дадените указания от съда в този смисъл. От събраните 4 доказателства било установено, че определените в заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими съпътстващи постовата дейност действия. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена, съответно решението потвърдено в тази обжалвана част. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от ищеца Я., против решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за разликата над присъдените 160.02 лева до пълния претендиран размер от 1000 лева, както и в частта за разноските.

С протоколно определение от проведеното на 12.12.2024 г. открито съдебно заседание по молба на адв.Д. въззивният съд е прекратил на основание чл.264, ал.1 от ГПК производството по жалбата на С. П. Я. в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение за размера на присъденото обезщетение за неизплатен извънреден труд в отхвърлителната му част.

Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението се оспорва в частта за разноските, като намира присъдената сума за адвокатско възнаграждение за ниска, доколкото се дължало такова в размер на 400,00 лева. Отправя искане решението в обжалваната част да бъде отменено, съответно исковете да бъдат уважени в пълен размер.

В срок е постъпил писмен отговор на насрещната въззивната жалба от процесуалния представител на ответника ГДИН – юрисконсулт Р. Р., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна по подробни съображения, във връзка с наведените в жалбата доводи. Цитират се законови текстове от ППЗИНЗС и ЗМВР. Сочи, че при работните смени на служителите на 12 часа и 24 часа, за отработено време се зачитало 12 часа и 30 минути, и 24 часа и 30 минути, съобразно нормативните предписания. Сборът от отработените часове се отчитал в часове, като общата получена сума от цифри в часове и минути на тримесечие се закръгляла на тримесечие, при спазване на цитирана заповед на министъра на правосъдието и разпоредбите на ЗМВР. Намира, че този начин на отчитане на отработените часове на служителите в затвора бил ясно посочен в нормативните актове и правилно изчислен от администрацията на Затвора - П. което било потвърдено и от заключението на вещото лице.